Пейзажите живеят в моята душа

                За Людмила Светичкова пейзажът е онази част от маслената живопис, която наред с натюрморта я обсебва като художник. Запълва изцяло нейното време и мисли. Поради тази причина на днешната изложба виждаме българският пейзаж не само като нещо много лично, но и като природа, която е дълбоко преживяна от авторката.

СВЕТИЧКОВА-СЕПТЕМВРИЙСКИ ПЕЙЗАЖ

                Природата в нейните платна е безмерна, без начало и без край, къкъвто е и самия живот. В своите пейзажи с помоща на взрива на багрите тя се стреми да покаже не само вечното и неизменното, а в здравата конструктивна основа на старите български къщи да покаже тихия, отмерен живот, който тече зад стените им. В търсенето на възвишения и прекрасен образ на българската природа Людмила обикаля страната, но като че ли сърцето и се спира върху пейзажите край София. В това няма нищо чудно – сама родена и израсла в София тя отрано открива красотите на различните ландшафти край столицата. Тяхното разнообразие и колорит стават първоосновата, върху която тя гради своята художествено-изобразителна стратегия. От самата тема възниква конкретния ритъм и пластика на всяка нейна пейзажна картина.

СВЕТИЧКОВА-ТИШИНА

                Одареността, с която Людмила Светичкова прониква в „душата” на пейзажа и натюрморта – тема, представена на тази изложба – носи в себе си нещо от „феномена на Пигмалион” – изображенията са наситени с  цветова и жестикуларна енергия и започват да съществуват в реалността, започват да действат върху сетивата ни така, както ни въздейства живата природа. Силата на нейната даба се състои и в това да компенсира миметичното в природата, да се превъплати в натурата, ва отдели в нея „своето” от „чуждото”, да намери радостта, която да вдъхнови еднакво и художника и зрителя.

СВЕТИЧКОВА-ПЕЙЗАЖ С РИБА

                Необяснимо, понякога ми се струва почти безразсъдно, е нейното преклонение пред естството на натюрморта – в него намираме както радостта от природната цялост, така и тихата печал от кръговрата на живота, който тихо и незабележимо или пък взривно и шумно тече край нас.

                Тази радост от натурата и борбата за нейното художествено преодоляване и претвораване, става вярата в изкуството, върху която се оснонава творческата и житейската позиция на художничката Людмила Светичкова. И това е така защото толкова ясна и цялостна любов към българската природа и едновременно към изкуството и дава сили да преодолее не една и две жизнени и творчески колизии.

                Значението на нейните работи в съвременното българско изкуство е далеч по-голямо отколкото това може да се забележи на пръв поглед. За нея като човек и творец е важно емоциите да попаднат в душата на зритела, да предизвикат радостни преживявания, да „оцветят” битието. С тази задача на творец от средните поколения тя се справя удивително точно и адекватно.

                Тя винаги е готова да ни изненада с нов поглед и нов контекст към добре известното, да ни поднесе новото и свежо свое виждане не само колористично, но и конструктивно вярно, хармонично и точно. Това забелязваме и в нейната изложба днес. Да  пожелаем сили да продължи напред и да увърждава нови и нови свои завоевания в областта на пейзажа и натюрморта.

Юлиан Митев – изкуствовед.

Кратка биография
Людмила Светичкова е родена 1955 г. в София. Висше худозествено образование по изкуство завършва през 1974 -1979 г. в катедра „Плакат” във ВИИИ „Николай Павлович”, в ателието на професор Александър Поплилов. Приета е за член на СБХ през 1978 г.
Нейни работи има в НХГ, СГХГ, ГХГ Добрич, ГХГ Варна, ГХГ Смолян.

Участвала е в общи художествени изложби
1981 г- - Колективна изложба в София.
1992 – Колективна изложба на български художници в гр. Гданск, Полша.
1994 - Колективна изложба на български художници в гр. Ниш, Сърбия.
1995 - Колективна изложба на български художници в гр. Хамбург, Германия.

Индивидуални изложби
1980 – Първа самостоятелна изложба в София.
1984 – Втора самостоятелна изложба – живопис.
1990 – Самостоятелна изложба в СБХ
1990 – Камерна индивидуална изложба живопис.
1991 – Индивидуална изложба в галерия „Нава”
1996 – Индивидуална изложба в хотел „Витоша ню Отани”, София.
2001 - Индивидуална изложба в галерия „Ирида”
2005 – Индивидуална изложба в СБХ.

Награди – 1990 г., Смолян, награда за пейзаж.