Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
13.06.2012 07:40 - ИЗЛОЖБА на Ромил Калинов "Размножаване на Г"
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 1237 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.07.2012 05:29



ИЗЛОЖБА на Ромил Калинов 
"Размножаване на Г"


От 14.06.2012г/ до 27.06.2012 г.



image

      На 14 юни (четвъртък) 2012 година в 18:30 часа в галерия "Сезони" ще бъде открита изложба на известния график  Ромил Калинов , който предпочита да се изразява в авангардни арт форми.
       Ромил Калинов е роден в град София. Занимава се с живопис, като съвместява печат, графика, колаж и фотография. Преподавател е по графика в Националната художествена академия, София, където завършва при проф. Томов, проф. Чуклев и проф. Симеонов,а през 2004 година специализира в Cite Internationale des Arts в Париж.

      Участва
 в изложби в България, САЩ (Ню Йорк, The Curb Group for Artist Gallery), Испания (Торелавега, Papel del Este Gallery и Малага, Electra Gallery), Гърция (Международната изложба на графиката Samothrace Plein Air, 2001), Великобритания (Лондон, Sophia Gallery), Ирландия (Белфаст, Галерия към Британския съвет), Япония (Токио, Museum Taмa), Турция (GKM Gallery) и Австрия (Виена, Kellergalerie). Творбите му са притежание на галерии в Италия, САЩ, Франция, Холандия, Еквадор, Гърция, Япония.

      С работата си Ромил Калинов се опитва да осмисля фундаменталните понятия, които го занимават-:духовно-недуховно, естетика-антиестетика, свобода-несвобода, човечност-нечовечност и справедливост-несправедливост. Награждаван е с големи български и международни отличия.


Ромил Калинов – „Размножаване на Г.” – опит за противодействие на
популизма с критическа ирония и елитарна красота

 

      Ромил Калинов е съвременен художник с многостранни изяви в полето на: графиката, абстрактната живопис, концептуални инсталации, художествени обекти, колажи и асамблажи, пърформънси, акции, хепънинги, намерени предмети и реди мейд – преобразувани в „предметни метафори” носещи семантиката на гражданско-обществени и интелектуално-бунтовни послания.

      Настоящата изложба е крачка напред в творческата му биография.
Под провокативно-скандалното заглавие „Размножаване на Г.” той разбира от една страна всекидневното роене на поведения, манталитет и злочинства ословесени с думи започващи с „Г.” – Глупостта, Гадостта, Гангрената – душевна и духовна, Грандоманията, гърбавините на лицемерието и корупцията, градацията в „бобовизацията” на българската нация, мултиплицирането на „фасулковците” в скута на масовата култура – за сметка на издигнатите личности и децимация на истински-духовния елит, засенчван от „псевдоелита” на парвенюта опитващи се да наложат своят низък и пошъл вкус за общовалиден.

      От друга страна – съкращението „Г.” за него означава „Грасивото” като метоним, т.е. преименувка, заменяне на едно име с друго; метоним на „Красивото” въвеждащ раздвояване на два вида красота: низка – популистка и висока – елитарна красота.
Низката красота, която е банална и блудкава, масова, популярна, само лустро и закачка, без съдържателност, без сериозност, невъздигаща Духа, но гъделичкаща сетивата и душата, всъщност е преструвка, политура, измама, декорация и апликации свеждащи изкуството до „симулация на изкуството”. Тя е духопагубно и душесриващо в плоскостта на празни жестове и голи ефекти популяризиране на тривиалности чрез направа на „хубавички неща”, вкл. хубавки-картини и статуи-хубавелки.

      Изобличавайки „Грасивото” Ромил се застъпва за истински въздигнатото елитарно-красиво, което не се харесва масово, тъй като в съвременното дигитализирано консумативно общество намаляват и почти изчезват снобите и снобизма, включая дилетантите, свързани все пак с някакво познание, дори бегло, а нарастват невежеството и глупавините, масовото преднамерено медийно видиотяване на населението, имащи за резултат лумпенизиране съпроводено с отстраняване не само на духовно-въздигнатите, но дори на снобите.

      Срещу тази тенденция Ромил Калинов противопоставя своите духовно извисени, елитарно-красиви, бликащи от енергия, жизнерадостни творби с оригинален стил. Както той се изразява: „тоталитаризмът ражда епигонство”. И обратното.
В „Пирът” на Платон се говори за два Ероса: низш, простолюден и Небесен, висш (Пирът 180 д – 181 в), а в картината на Тициан „Земната и небесната Любов” 1515 – 1516 г. са изобразени две любови.

      По-малко е известно, че според Платон съществуват и две красоти: земна – низка, и небесна (извисена). Сократ изказва многозначителното мнение в Платоновия диалог „Големият Хипий” ( 290 д – 291 с), че леката проста дървена лъжица от смокиново дърво е по-красива от тежката, бляскава и скъпа от злато.

      Популизмът в съвременното изкуство изтрива тази важна дистинкция между низка и възвишена красота с цел всичко извисено и благородно да се осмее и принизи. Което носи задоволство на простолюдието, злорадва и успокоява, дезалиенира и консолидира в общ масов пошъл скус, в consensus omnium idiotarum.

      Това различие днес постепенно се възкресява и почва да се удържа в съвременното изкуство. Ромил Калинов, заедно с други съвременни творци не се отказват от него.

      Популизмът в днешното изкуство не е просто свързан с производството на кич. Той е и нещо хем хубавично хем грозно бидейки аналогон, продължение и капител на политическия популизъм, от когото получава периодично бакшиш за да го фризира и разхубави.

      Тази гнусна венчавка, този брак по сметка, тази полигамия между: Политика, Изкуство, Знание, Пари, Медии и Власт – трябва да се бламира. Покварата на „Грасотата” (простолюдната красота) следва да се иронизира. Да се противопостави срещу нея Небесната Красота. С това се е захванал Ромил.
Всеки популизъм навред е бил, е, и ще бъде свързан с: лъжа, лицемерие, цинизъм, сметкаджийство, симулация, софистика, дегизиране и травестиране, измами, корупция, концентрация на власт, отнемане на свободи, спъване развитието на гражданско общество и толериране сурогатите на такова, пресилен национализъм, прослава на флага, демагогски опростявания и повсеместно изпростяване. Това касае и популизма в изкуството.

      Чувствителността на Ромил, нетърпимостта му към онова, което е непочтено и несправедливо в живота – е вътрешният импулс на неговите интелектуално-бунтовни акции и инсталации. А красивите му творби са потегляне по пътя на драматичната неутилитарност и самота, характерни за автентичния, непредвзет и неподкупен художник.

      Бидейки един от най-ярките представители на Българския Поп Арт (БПА) поради техническите печатарски приьоми, които използва носещи анонимност и поставящи под въпрос авторството (но с рекламна и плакатна графика са се занимавали и Розенквист и Уорхол!) със живописните си творби Ромил същевременно доразвива алеаториката на Кейдж, като с упорити дирения, нямащи нищо общо с маниерниченето, подбира и отсява възможно най-красивите случайни комбинации на цветове, което сродява неговото изкуство с Музиката от най-съвременно естество. Сякаш използва печатарската си преса като орган за сътворяване фуги на радостта!
Неговата живопис не е абстрактна, защото не се провежда отвличане от каквито и да било реалии – обективни или субективни. Това е КОНКРЕТНА ЖИВОПИС в смисъла на concretio (от латински: срастналост, сгъстеност, уплътненост) на чисти цветове чрез пресоване, разстилания и сбивания на пигментно вещество. Така се сътворява един ефимерен (наддневен) свят на нечута красота отвеждащ към нов вид метафизическа живопис, която не е нито фигуративна нито абстрактна. С което той се откроява като художник неометафизик, представител на т.н. „конкретно изкуство” обособено за пръв път от Тео ван Доесбург, въвел термина 1929г. като заглавие на издаваното от него списание „L`Art Concret”.
Красимир Делчев



Тагове:   ромил калинов,


Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3209438
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807