Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
22.05.2012 16:21 - Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2176 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.01.2013 09:19


Юлиан Митев


Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт


   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. 


Предварителни думи

Уважаеми колеги!

Като поднасям своето възхищение и уважение към организаторите и участниците в този научен форум, искам да подчертая, че това, което ще чуете сега е доклад, а не статия.
Докладът е разделен на две части – текст, с продължителност 8 минути, и илюстративен видеоклип с дължина 5 минути.
Поради тази причина докладът ще бъде изложен
тезисно.


Актуалност на темата

            След появата на видеоарта през 60-те години на ХХ век в своето последващо развитие той се обособи като самостоятелен вид изкуство. За изследването му са приложили усилия  изкуствоведи като К.Грийнбърг, Розалинд Краус в нейната знакова статия за „естетиката на нарцисизма”, посветена на видеоарта; Антонио Джеуза – посветил своите усилия на изследването на съветския, а след това и на руския видеоарт. А.Томашвили изследва дискурсивните аспекти на взаимоотношенията на видеоарта с телевизията в условията на тогавашния СССР и Америка. Антон Деникин, в своята дисертация подробно – в синхронен и диахронен план – изследва „американското и европейското видеоизкуство през периода 1960-2005 г”. Ог немските изследователи Борис Гройс също посвещава своите усилия както на общотеоретични, така и на частни въпроси от историята на развитието на видеоарта в Германия. В Европа и Америка се издава както научна, така и популярна летература, посветена на видеоизкуството.

 В България има отделни опити на Мария Василева и Диана Попова, посветени, от позиция на текущата художествена критика, на видеоарта, но в техните текстове, по понятни причини, дискурсът е публицистичен. Свилен Стефанов и Чавдар Попов разглеждат и анализират творчеството на отделни видеоартисти.
Единствен научен труд, посветен на "Трансформации на времето в съвременните видео и дигитални изкуства” с подзаглавие „Работи от художествените форуми в Югоизточна Европа след 1996 г." е защитен от Васил Еленов Марков в НБУ през 2012 г.
Изводът е, че темата е актуална, интересна и в българската научна изкуствоведска литература липсват капитални съчинения, посветени на българския видеоарт и неговите създатели.

 Тематика

Този доклад е посветен на цвета като средство за изразяване на творческата задача в дискурса на индивидуалните художуствени практики през ХХ и ХХІ век какъвто е видеоартът.

Въведение
Терминологично определение за видеоарт

 В текста на дадения доклад под видеоарт разбираме: „дискурсивно проявен интенционален видеоред, съчетаващ в определен визионален порядък подвижни и/или неподвижни образи, записани с помощта на видеокамера, с възможно добавени към тях текст и звук, и подчинени на предварително промислена художествена авторска задача”.
За съдържанието на останалите термини сме се придържали към общонаучните им значения и употреби в съвременното изкуствознание.

 Методологически основи на изследването

Методиката за изследване на цвета е съставена след преработката на текста на Сергей Айзенщайн „Цветът [1] и включва разкриване на въпросите за цвета във видеоарта в следния ред:   

Първи етап.
1.1. Уточняване на тематичните и художествени задачи, решени от видеоартиста в неговата творба.
1.2.Уточняване на предмета, костюмите, обстановката, графемите и другите елемнети, съставящи мизанкадъра.         

Втори етап.
2.1. Проследява се веригата на движение (развитието във времето) на темата през нейне художествени разделители (сюжетни, наративни или абстрактни).
2.2. Извършване на цветова инвентаризация на средата.
Трети етап.
3.1. Извежда се цветовата гама.
3.2. Локализира се видът на художествената задача според цветовата гама в системата и строя на цветообразите.
3.3. Цветовата гама се обглежда като се изхожда от от двоицата изисквания: тематично-образни и логично ментални като още неоцветени.
 Четвърти етап
4. Уточняват се цветовите лайтмотиви и смисловите цветообразни ходове, движещи се през определени цветни предмети, детайли, елементи.
Пети етап
5. Очертава се линията на общия цветови ход и обликът на цветовия контрапункт, лакализиран през определени етапи (или интервали) на видеоарта.
 Шести етап
6. Генерално детайлизиране на окончателната оркестровка и проверка на контрапунктните ходове и основни цветови решения.


РЪКОПИС НА АЙЗЕНЩАЙН С НЕГОВИЯ ПЛАН ЗА РЕШАВАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЗАДАЧА С ПОМОЩА НА ЦВЕТА ВЪВ ФИЛМА "ИВАН ГРОЗНИ"

image

 

  Тезиси на доклада

Теза 1.
Изборът на цветно решение е генерална прерогатива на автора на видеоарта.

Контратеза 1.
Не винаги авторът има възможност да борави с технически средства, които отразяват адекватно неговите творчески намерения. Оборудването за видеозапис много често е или несъвършено, или недостъпно.

Синтез 1.
Историческото развитие на идеята за механичен добив на реалния природен образ преминава от черно-бялата фотография като начин за неподвижно фиксиране на образа. Киното до появата на зветната филмова лента също е черно-бяло. Първите опити с магнитна видеолента също не разполагат с възможност за цветен запис През този период художникът търси начини за косвено показване на цвета. В мизанкадъра има предмети – условни цветови маркери, чийто цвят е добре познат на зрителя. Фотографияга и филмовата лента по химичен път могат да бъдат тонирани в сепия или друг цвят и по този начин художникът да включи общ цветови настрой в своето произведение. След появата на цветната видеолента общото тониране – например в „сепия” е маркер „ретро” при предаване на изображението.

Теза 2.
При наличие на човешки фигури цветът на лицето и неговата промяна е основно средсто, което концентрира зрителя върху авторовия дискурс във видеото.

Контратеза 2.
Това може да бъде вярно за облечената фигура, но ако разглеждаме дихотомията „облечено-съблечено”, то дискурсът може да бъде пролонгиран по-скоро към дрескода на облеченото тяло, а изменението на цвета на лицето по-скоро може да доведе до ретардация на разбирането на художествената идея.

Синтез 2.
В миналото, например 60-80 основната цветова стратегия на голяма част от създателите на видеоарта се състои в това – да заставят видеото да се обърне само към себе си, да застане с обектива на видеокамерата към собствената си рефлексия,  да ззпочне да се самоизобразява. В посочените десетилетия се счита, че само по такъв начин може да се демонстрира мощта на прозрачността (транслюцидността) на това средство. Поради това канадския художник М.Сноу във видеоарта си, наречен
De La помества камерата на конструкция с въртяща се глава. От българските автори, отразили подобни инвенции може да посочим Расим, Венцислав Занков и Габриела и Борис Сергинови.

Теза 3.
Българските и световните видеоартисти най-често боравят с цвета като признак на новърхността, чийто главен елемен е текстурата.
 
Контратеза 3
Освен като част от натурата, въплътена в текстура цветът може да служи на видеоартиста и като маркер за агресия – черния дим, всепоглъщащата белота в първата секунда на взрива, жълто-червения пламък на огъня. Ако художникът не поднесе подобна символика праволинейно, но той може, с помощта на цветна завеса (искуствено заместване на един цвят с друг) да доведе зрителя до когнитивен дисонанс, което е стратегия на проблем на зрителското виждане. Така постъпва например Аделина |Попнеделева като пере бели мъжки ризи с кал и Борис Мисирков и Георги Богданов във „Фабрика”(1997), а също и Елена Белова в
“Impression of mirror”(1996-1997).

 Синтез 3
С развитието на техниката и навлизането на компютърната обработка на видеофайловете пред художниците, работещи в тази област се откриват редица възможности при боравенето с цвета. При работата с цвета във видеоарта единствения сдържащ фактор днес е границата на креативността на видеоартиста.
 

  Така очертаните тези ни позволават да направим следните изводи:

Като сравняваме креативните възможности на човека и машината отбелязваме, че на днешния етап на развитие творецът на видеоарта все още е основната фигура. В ръцете на художника видеокамерата не замества четката, а целият фиксиращ комплекс. Показването (демонстринането на видеокартината) е едно от базовите различия, а употребата на цвят – сигурен белег за решаване на творческите задачи с методите на пластичните изобразителни изкуства, настанени в хибридната област, очертана от между тях и сценичните изкуства.

 22.05.2012 г. ,16,18 часа.


А сега нека да видим илюстративния материал към този доклад.

[1] За повече подробности вж: Айзенщайн С. Избрани произведения в 3 тома. Т.3. Неравнодушната природа. – С.: „Наука и изкуство”, 1977. – 577 с. Основното по темата е в раздел „Цветът” – с. 456-532.
2. Аудиофайл на доклада

http://my.mail.ru/bk/waz56/audiotrack?file=c9bbccbb5fbdcd1ac7b760a8ebfce019&uid=43949016

Розалинда Краусс. Видео. Эстетики нарциссизма
http://rggu.academia.edu/VikaMarchenkova/Papers/1523662/_._.
Превод от английски на руски език: by Vika Marchenkova
 


Здравейте,
Предстои отпечаването на сборниците от Изкуствоведски четения 2011 и 2012. Във връзка с това събираме материалите и от двете конференции.

Срокът за предаването на текстовете, резюметата и илюстративния материал е до 29 юни 2012 г. Материалите могат да бъдат изпратени по e-mail на адреса на Четенията.

Изисквания към текстовете:

1. Статия - до 18 000 знака, т.е. 10 стандартни страници.
2. Резюме - на български, до половин страница.
3. Бележки - изпращаме приложено изисквания за оформяне на бележките.

След обявения срок материали няма да бъдат приемани.

С пожелание за успешна работа,
Тереза Бачева

“Изкуствоведски четения 2011”

Изисквания за оформянето на статиите:

обем: мах. 18 000 знака
шрифт: times new roman, 14 pt

библиография: съгласно стандарта на Нов правописен речник на българския език. С., изд. Хейзъл, 2002 – раздел Образци на библиографско описание и цитиране. с. 1052.

описание на книги:

Япова, Кристина. Църковност и музикално мислене. С примери от творчеството на
Добри Христов. С., Институт за изкуствознание, 2006.

описание на статии в сборници:

Леви, Клер. Диалогизмът като подход в музицирането. – В: Изкуствоведски четения 2006, 13-17.

описание на статии в списания:

Генова, Елена. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна пластика в български музейни сбирки. – Проблеми на изкуството, 2006, № 1, 43-53.

описание на статии във вестници:
Нейков, Петър. Екзархът и дългът. – Веч. новини, № 11535, 3 май 1990, с. 4.











Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3208363
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807