Постинг
28.03.2012 08:51 -
Събитието: „ Към сърцето на Изтока”- изложба на Ирина Робева и Дора Терзиева
Автор: ulian
Категория: Други
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2012 09:01
Прочетен: 1214 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.03.2012 09:01
„Към сърцето на Изтока”- изложба на Ирина Робева и Дора Терзиева (калиграфия и фотография)
Мястото: Галерия „АСТРИ”, ул. „Цар Самуил” 34, София
Дата и час: Откриване: 3 април, вторник от 19 часа. Изложбата продължава до 24 април 2012.
„Към сърцето на Изтока” води към една топла среща с духовните и творчески светове на две жени единени не само от ценностните си системи, но и от факта, че са майка и дъщеря. Ирина, художник със завидна творческа биография е майката. Изложбата е олицетворение на артистичните й тъсения в областта на калиграфията за последните три години. Дора, дъщерята, прави своите първи професионални стъпки в изкуството чрез фотографията. Прави го със завиден финес и усет за съвременно, което е обещаващо за бъдещите й творчески изяви.
Ето и рефлексиите за творчеството им на Любомир Терзиев:
Калиграфиите търсят закономерната случайност на мига. Тук няма значение какво е било и какво ще бъде. Мигът е началото, мигът е средата, мигът е краят. Калиграфската мазка, оставена от опитната, сръчна и одухотворена ръка на художника, е самодостатъчна. Тя е закон за самата себе си и за света, който изгражда. Всяко основание или цел ще я вкарат в хронологията, тоест в просвещенския разум на Запада. В света на калиграфската мазка техниката и душата са събрани в едно. Калиграфската мазка търси Изтока през единението между ставането и бъденето. Може би черното и бялото, които постоянно се търсят в калиграфиите, олицетворятват точно това събиране. Мигът е кратък, но пътят към мига на единението е най-дългият път.
И за фото-разказа на Дора:
Всяка фотография, макар и направена с японски фотоапарат, е възможна единствено благодарение на западния просвещенски разум, доколкото той е родил технологията. Тези фотографии разказват как се прави сърце. Разказът е западен и технологичен, тъй като не вярва в неповторимостта на мига. Вярва, че миговете имат смисъл само като елементи на някаква хронология. Миговете са логично подредени моменти от направата на нещото. Накрая сърцето е съшито с черни конци. През тях лъсва незавършеността на нещата във времето. Няма я целостта на органа. Няма го Изтока.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
