Електронен дайджест "ГАЛЕРИЯ МИТЕВ"

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.09.2011 08:34 - ДОКОСВАНЕ ДО СЯНКАТА

Автор: ulian Категория: Други

Прочетен: 3597 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.09.2011 08:43

ДОКОСВАНЕ ДО СЯНКАТА
куратор Красимир Илиев

15 септември – 9 октомври 2011, СГХГ.

Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ един времеви диапазон от близо сто години в творчество на тридесет български художници от различни поколения – Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Иванов, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Атанас Пацев, Никола Терзиев, Петър Дочев, Иван Георгиев – Рембранда, Томас Кочев, Стоян Цанев, Ангел Станев, Димитър Лалев, Димитър Кулев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова, Красимир Илиев, Зиятин Нуриев, Димитър Илиев, Надежда Карапенчева, Антония Ангелова и Мина Ангелова.

За тях мракът и сянката носят различни смислови значения: покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача, неговия час за екстатична молитва, открехваща портата между смъртта и живота. Сянката може да бъде деликатно оръжие на женското кокетство. Тя може да танцува заедно със светлината и да е неин контрапункт. Сянката е концентрирана духовност, а формата за да е вечна трябва да съдържа сянка. Сянката на човека е не само негова същност, но и неговата цялостност. Мракът е тъканта на дявола, но и лоно на красотата. Мрачна е тъгата от познанието на човешкото несъвършенство. Мракът е утроба, но и примка за човеците. Той тъче своята нишката, която оплита светлината в стремежа си да я погълне, но е и нейния създател.

Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнският възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е – с времето, особено след 70-те години на 20 век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа. Осъзнавано или не, този процес го доближава до онази част от далекоизточното изкуство, която е резултат от дзенския възглед за изобразяване - внезапното постигане на онзи извлечен от мрака разтърсващ миг, който е породен от просветление.

Нагоре