„ПАМЕТТА  Е  КЪЩА”

Аз съм българка, завършила Колеж за пластични изуства “Николай Райнов” в София и взела последователно бакалавър и магистърска степен в САЩ.  Сега живея и преподавам в университета (Western Kentucky University)  в гр. Боулинг Грийн, Кентаки.
 За последните 14 години, през които живея в Съединените щати, те станаха моя дом, а неотдавна получих и американско поданство.
 Още от ранна възраст съм пътувала много с моите родители в различни страни по света. Визуалното изкуство е за мен начин за комуникиране при променящите се среди, различни езици и хора, с които се свързвам. В резултат на тези пътувания и отсядане в различни страни, аз съм придобила чувствителна натура, желание да съм сред хора и интерес за обмяна на идеи. Чрез визуалният език на изкуството  аз мога да правя връзка между различните народности и също така да осъзная  уникалните разлики, които ние всички имаме.
 Тази година получих награда (2011 Artist Enrichment Grant) за моя идея от Фондация за изявените жени в Кентъки. Новата серия от работи се състои от два етапа – единия съдържа  група монотипни графики, правени с валяци и печатни бои, създаващи цветни и абстрактни композиции. Всяка монотипна графика е уникална като картина, но с деликатността на творба върху лист хартия – преплетени тънки пластове от цветове, представляващи обстановка с къща.
 Наскоро серията получи израз чрез дигиталния графичен метод, което включва втория етап. Сега на компютър разделям фотореалистични частици, които заплитам в сканирани монотипни графики. Смесвайки  дигитален колаж и усилвайки визуалния ритъм, аз принтирам графики, които продължават интереса ми към прозрачни слоеве от пространство, представляващи разнообразието на паметта.  
 
Нели Узунова

„ПАМЕТТА  Е  КЪЩА”

В моите работи представям идеята за къщата като символ за спомена и  спомена като основен компонент от нашето чувство за самоличност.
 Тази серия от графики изразяват идеята, че ние всички сме изградени от материята, състояща се от мимолетни, но силни спомени, натрупвани през целия ни живот. Спомените помагат да осъзнаем кои сме и ни обогатяват с удобството на опита. Споменът за дома може да бъде едно психологическо място, изпълнено със заплетеностите  на семейството,  личността или произхода. И дори не винаги  възгледите ни да съвпадат, ние всички носим този усет за дома в себе си, изграден от чуството за самоличност и произхода ни.
 Искам да дам визуална гласност на чуството, което ни кара да намерим мястото, към което принадлежим. Независимо дали човек се мести до съседната държава или отвъд океана,  той винаги има чувство за откъснатост и силно желание за връзка с околността. Разглеждам желанието да принадлежиш към едно място или общност, чрез представянето на къщата като символ за паметта и изграждането на личността.

Нели Узунова