ПОСЛАНИЕ ОТ ВЕКОВЕТЕ
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ ОТ БАЛКАНИТЕ

Цанко Лавренов, Рилския манастир – общ изглед, 1946

13 юли – 28 август 2011,
откриване - на 12 юли, вторник, от 18.00 часа Софийската градска художествена галерия ще представи изложбата "ПОСЛАНИЯ ОТ ВЕКОВЕТЕ. Манастири и църкви от Балканите".

      
Иван Кирилов, Църквата Св.Неделя – Смолян

      Изложбата представя отделни творби на Ото Хорейши, Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков, Иван Лазаров, Ари Калъчев, Борис Денев, Владимир Лукаров, Никола Кожухаров, Атанас Михов, Пенчо Георгиев, Марио Жеков, Борис Михайлов, Иван Христов, Симеон Велков, Иван Гецов, Наум Хаджимладенов, Петър Морозов, Йордан Кювлиев, Марин Георгиев – Устагенов, Георги Хаджидимитров, Владимир Рилски, Слави Генев, Найден Петков, Здравко Александров, Васил Маринов,`Ради Неделчев, Димитър Андреев, Веселин Парушев, Максим Цанков, Георги Николов, Владимир Пешев, Бойчо Григоров, Лика Янко, Андрей Даниел, Кирил Герасимов, Димитър Стефанов, създадени в различни периоди от края на ХІХ до края на ХХ век и ни пренася във времето, за да ни припомнят колко голяма е ролята на тези обители – манастири и църкви за духовността , морала и добродетелите на християнската вяра в хилядолетната история на българския народ .

      
Лика Янко, Златната църква, 1981

      Експозицията има за цел да покаже доколко и каква е връзката между православното християнство и светското изкуство, като същевременно повдига много и различни въпроси, на които е необходимо задълбочено и цялостно да се потърсят отговори. Защо само отделни художници или групи творци са вдъхновени от Православието, от църквите и манастирите, от библейските сюжети? Как, кога и по какви причини пренебрегваме своето християнско наследство и свързаните с него личности, уникални художествени, литературни и философски произведения.

Иван Пенков, Манастир     

      Събраните и представени повече от 120 произведения – маслени платна, акварели и скулптури от различни поколения художници на една място допринася за проследяването на още една посока в българското изкуство. Връзката с манастирите и църквите за едни е пълноценното изучаване на миналото, защото за тях то е родното наследство от което се ражда модерното. За други това е спорадична изява или цялостно обвързване с изписване на църковната живопис, дала отражение и върху светските им творби. За трети това е случайно докосване до духа на Православието. Но неизбежно пътищата им се срещат в храма, в създаването на творби, които разказват за църквите и манастирите, където се е създавала и опазвала българската култура и дух. Творби, които класифицираме като светски, но които в контекста на изложбата придобиват своята автентична светлина. Доближаването до християнската истина посредством художествените произведения има един шанс в повече - да говори на разума и на чувствителността на хората.

Иван Милев, Мъглижкият манастир, 1925