ВАВИЛОНСКОТО ПОВЕРИЕМитът за смесването на езиците и разрушаването на великата Кула, издигната до небесата, е познат на всеки, малко или много запознат с библейските предания, човек. На историята на нейното строителство и разрушаване са посветени само девет стиха в Стария завет, но ако се вгледаме внимателно в този кратко изложен сюжет, ще можем да открием ключа и към други текстове в Свещеното писание. В това число и към тайнственото "Откровение на Йоан Богослов"...
ПРИ ИЗВОРИТЕ НА ЛЕГЕНДАТА

Когато хората, според Библията, тръгнали от Изток, "намерили в земята Сеннаар равнина и се заселили там" (Бит., гл. 11, стих 2). При това се казва, че тогава "на цялата земя имало един език и едно наречие" (Бит., гл. 11, стих 1). Може да се предполага, че хората, за които става дума, са потомци на Ной, а земята Сеннаар - Месопотамия (междуречието на Тигър и Ефрат) - съответства на територията на бъдещото Вавилонско царство (съвременен Ирак и граничните райони от съседните му държави). Някои изследователи я отъждествяват с древната държава Шумер.

Събитията, които се разгърнали в земята Сеннаар, станали столетия след Всемирния потоп, когато практически унищоженото от Бога човечество отново набрало сила. Почвата в Между речието била необикновено плодородна, така че хората живеели все по-добре и по-добре. Нараснало и нивото на тяхната култура. Всичко това станало причина за възгордяването на жителите на Сеннаар и те решили, че повече не зависят от Божията воля.

По-нататък в Библията се казва, че хората решили: "Ще си построим град и кула, висока до небесата... " (Бит. гл. 11, стих 4). Този стих именно предизвиква най-много въпроси.

Езикът на Библията е конкретен и според специалистите трябва да се разбира почти буквално. Там се дават подробни описания на различни съоръжения, изиграли важна роля в историята на човечеството. Ние в детайли знаем от какво и как е бил построен Ноевият ковчег и ковчегът на Завета, какви размери и какъв цвят са били те. А за такова съоръжение като "кула до небесата" незнайно защо не е казано въобще нищо.

И тук се налага основният въпрос: била ли е тази кула физически обект? Или думата, която от древно арамейски език е била преведена като "кула", в действителност е имала друго - сакрално или иносказателно значение? По-нататъшните събития са известни: "Господ видял, че строят кула, и казал: "Ще смесим езика им така, че да не се разбират един друг". И ги разпръсна Господ от там по цялата земя; и те престанаха да строят града (и кулата)" (Бит. гл. 11, стих 7-8).

Повествованието завършва много важен за Библията стих, в който за първи път се въвежда понятието "Вавилон" - и като географско название, и като символ, който ще бъде използван в Стария и в Новия завет: "Затова му е дадено име: Вавилон, защото там Господ смеси езика на цялата земя и от там ги разпиля Господ по цялата земя" (Бит. Гл. 11, стих 9).

НА ЗЛОТО

Разбира се, в онези години Вавилонското царство все още не е съществувало, то е възникнало много по-късно. Как се е наричал този месопотамски град, където е строена Кулата, не е известно. Библейското обяснение на названието Вавилон като "смесване" е по-късна добавка в изначалния текст: древно арамейската дума "бабел", която се е превеждала именно така, била сходна по звучене с наименованието Вавилон (Бабили). Но авторът на добавката имал сериозни основания да отъждестви строителите на Кулата с вавилонските владетели.

Известният руски историк А. И. Немировски в книгата си "Митове и легенди на древния Изток" изказва мнението, че разказът за Вавилонското стълпотворение бил записан през VI в. пр. н. е. Потвърждение за това намираме в Библията, където се казва, че Вавилон в този период претендирал за господство над целия Близък изток. Вавилонското царство преживявало своя върхов разцвет - както от гледна точка на закони, култура, военни реформи, така и от гледна точка на тайните науки: астрология, алхимия, магия.

Особено интересно е, че през VII в. пр. н. е. вавилонският цар Набополасар пристъпил към реставрация на древна кула и между другото заповядат да изсекат в стената й следната фраза: "Хора от много националности накарах да работят над възстановяването на тази кула". Сред робите, участващи в нейното издигане, навярно е имало и евреи. В тяхната памет се е запазил тежкият вавилонски плен и тези горчиви спомени са намерили своето отражение в отъждествяването на Вавилон с града, където се е строила бого противната Кула.

Вавилон представлявал заплаха не само за еврейския народ, но и за съседните племена, попаднали във вавилонски плен. За всички тях това царство станало символ на световното зло, стремящо се не само да пороби другите народи, но и да унищожи чуждото културно наследство, традиции и езици.

В надписи на войнствените царе на Месопотамия често се срещал изразът "да направим хората с един език" - той бил за тях синоним и естествено следствие от завоеванията. Така че много специалисти смятат, че споменаването в Библията за "един народ и един език" следва да се интерпретира като опит на Вавилонското царство да изтреби различните култури, като слее техните представители в една-единствена унифицирана цивилизация. Може би именно в този период мислителите за първи път започнали да осъзнават опасността, присъстваща в прекаленото издигане ролята на държавата, която преследва всяко инакомислие и лишава човека от най-главния Божи дар - свободната воля. И това би могла да стане една от главните причини Вавилон да бъде унищожен.

"На сплотяването на човечеството в Бога и чрез Бога строителите на Вавилон противопоставят външното единение на чисто човешка основа и за това издигат своя исполинска Кула - писал изтъкнатият православен автор отец Александър Мен. - Кулата-империя е символ на опитите "да се устроят без Бога на земята", символ на империя, подчиняваща хората чрез насилие. От вавилонците, фараоните и асирийците, от персите, македонците и римляните чак до наши дни стърчат по пътя на историята отломките от тези недостроени имперски кули."

НАДОЛУ ПО СТЪЛБАТА НА ГРЕХА

В Книгата на книгите има много паралелни, но в дълбоките нива пресичащи се етични и социални модели. Един от тях е показването на последователното духовно-нравствено падение на човечеството, независимо от нееднократните опити на Бога да върне хората към праведността.

Първият етап е грехопадението на Адам и Ева и изгонването им от рая. Вторият - убийството на Авел от брат му Каин. Третият - съжителството на хората с небесния ангелски народ и като следствие появата на расата на исполините и Всемирния потоп. Според Библията финален акт от непокорството на човечеството пред Бога ще бъде възвеличаването на антихриста, създаването на всемирно царство на злото и последващият след това край на света.

Така че Вавилонската кула е само един от етапите от падението на човечеството, което само приближава своя край, независимо от многобройните предупреждения на Бога чрез пророците и светиите. Но той съществено се отличава от предишните: за първи път в историята, както тя е изобразена в Библията, противодействието на Божествената воля е приело масов и организиран характер. И вече не първобитният човек, какъвто е бил Каин, а възпитаниците на цивилизацията (очевидно тези, които издигат такава гигантска конструкция, са вече културни хора) търсят автономия от Създателя и вървят по пътя на самовъзвеличаването.

В Библията нееднократно и подробно се изброяват греховете, за които наказва Господ. Сред особено тежките са занимаването с магия и прорицание, при това Библията ясно разграничава чудесата, извършвани от жреци, пророци и Божии избраници, и езическото чародейство, насочено най-често към разрушаване. И в този смисъл Кулата е своеобразен символ на вредоносния магизъм, който може да бъде открит в различни времена и култури.

Трябва да отбележим, че в древността кула било наричано не само високо съоръжение с цилиндрична форма, но въобще всяка съществено извисяваща се над околността постройка, в това число пирамидите и другите религиозни здания. Подобен род съоръжения са били издигани не само в Междуречието, но и в Египет. Огромни магически строежи имали също маите и ацтеките.

Всички тези древни цивилизации имали сходна с Вавилон социално-културна и политическа структура: унификация на културата и религията, силно единовластие, основано на мощта на жречеството и армията. В книгите от Стария завет, раз-казващи за войните на евреите и вавилонците от по-късни времена, пряко се казва, че вавилонският цар имал даже специален корпус от магове, които вземали участие във военните действия.

Що се отнася до Кулата, то в много магически практики, включително тези, които се отнасят до по-късни епохи, тя играела символична роля. Орденът на тамплиерите например получил своето название от думата "темпъл", което на френски означава "храм" или "кула". Масоните също активно използвали кули и пирамиди - и като магически символи, и като образ на единна, могъща, глобална организация. Така че зад простото и лаконично библейско "кула" се крие образът на могъща тоталитарна организация и държава, в чиято основа лежи забранена за простосмъртните магия.

ЕНЕРГИЯ НА СМЪРТТА

Съвременните учени доста са се приближили до разгадаването на предназначението на съоръженията, които древните лаконично наричали кули. Работата е там, че специфичната форма на подобни строежи способства за натрупването на космическа енергия с огромна сила. При това така и не е изяснено по какъв начин древните строители са активизирали тези кули, както и успели ли са въобще да го направят.

Според една от версиите тези пирамидални кули са се задействали чрез... човешки жертви. Разказите за стотиците загинали при строителството им, както и принесените в жертва на кървавите и жестоки древни божества, присъстват както в древно египетските и близко източните паметници, така и в частично разшифрованите записи на май и ацтеки. В Библията също има многобройни описания на гибелта на невинни хора по време на египетския и вавилонския плен.

В тази връзка може да се изкаже смелата хипотеза, че може би създателите на подобни съоръжения са преследвали едни и същи цели - на всяка цена да включат механизма на кулите в действие, активизирайки го с помощта на отнетата от жертвите жизнена енергия. Но за какво са им били нужни тези гигантски енергетични устройства, засега остава загадка. Догадките са различни - от придобиване на безсмъртие до покана за световно господство на извънземни, но така и не е формирана преобладаваща гледна точка...

Тълкувателите на Библията са склонни да смятат, че Вавилон - това в вечният символ на злото и тоталитарната власт. Вавилонски царе били наричани владетелите, които особено жестоко управлявали страната, опитвали се да въведат унифициран език и култура и строели онази магическа Кула до небесата (разбира се, в преносен смисъл).

Ярък пример за това е Адолф Хитлер, когото много историци сравняват с жестоките и кървави тирани от Вавилонското царство. Той също се увличал от черна магия и също създал специална тайна служба за търсене на магически предмети по цялото земно кълбо.

Вавилон се споменава и в "Откровението на Йоан Богослов"като място, откъдето ще започне да обединява силите си антихристът, който според Йоан ще поиска да създаде свое глобално единно царство на злото. Може би той също ще пожелае да издигне "кула до небесата", но финалът ще бъде Страшният съд.