Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2020 12:54
Във влака винаги има непознат,
който очаква своите търпеливи слушатели.
Затворен в купето на своя страх от самота,
той иска да излезе от него в дългия коридор
с отворени към движещия се свят прозорци.
И там да вдиша от свободата на вятъра
и да започне своя монолог.
Но историята на нашия герой не свърша с това.
Като страха, който продължава да седи
на протритата седалка във втора класа.
Или в куфара – горе като багаж.
Разказвачът не бърза да се върне в купето.
Сигурен е, че и никой няма да му вземе товара.
А гласът ту утихва, ту се усилва, според скоростта на влака.
Поредният слушател, макар и прав, с отворени очи
може за кратко да придреме, или просто да гледа
как вън пейзажите се пръскат по стъклото до капка.
Не е дъжд, тъга е, която наднича оттам.
Докато тръгне мракът –
по-мощна от потракващата композиция машина,
за да я изпревари.А човекът говори, говори.
Май вече на себе си.
Не поглежда до него дали стои друг мълчаливец.
За пръв път сигурно се опитва да се изслуша.
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
ДОРИ НА 85 МОГАТ ДА ТИ ОТНЕМАТ ДЕВСТВЕНО...