Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2019 09:56 - Книгата на мъдростта
Автор: svetlantonev Категория: Изкуство   
Прочетен: 269 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.11.2019 20:08



     Живял някога рибар, който бил толкова беден, че нямал пари дори да купи влакно за прокъсанатата си мрежа. Неговата дъщеря обичала сина на ковача и двамата искали да се оженят. Ала бащата на младежа не разрешавал да има брак без зестра. На бедната девойка не ѝ оставало нищо друго, освен да седне на брега на морето и да заплаче. Дали защото горещите сълзи капели в морето, или плачът - бил по-силен, но от дълбините изплувала една грамадна морска костенурка и заговорила с човешки глас.
- Как се осмеляваш, момиче, да ме пробуждаш от царствения сън! Та аз съм царица на Подводната падина и никой не може да нарушава моята почивка.
- Царице, съжалявам, че наруших вашият сън, но мъката ми е толкова голяма, че нямам сили да спра сълзите - отговорила рибарската дъщеря.
- Каква толкова голяма мъка може да има младо момиче като теб?
- Ох, не ме питайте, царице. Обичаме се с едно момче и искаме да се оженим, но неговият баща казва, че това няма как да се случи без зестра. Проблемът е, че моят баща е беден рибар и няма никаква възможност да събере чеиз, за да се сбъдне нашето желание - момичето отново започнало да плаче, докато разказвало историята си.
- А-а-а! Вечният проблем ... парите - костенурката помислила и добавила. - Аз мога да ти помогна, но няма да бъде даром. Какво ще можеш да ми дадеш в замяна?
- Какво бих могла да дам? Аз, която нямам нищо, освен любовта си.
- Сега може и да нямаш нищо, но ако се омъжиш, един ден ще имаш. Аз ще ти предложа да ми дадеш бъдещото си дете, когато навърши осемнадесет години за ратай. Ако ми хареса и е момче, ще го оженя за моята дъщеря. Ако пък е момиче, ще го омъжа за моя син. Съгласна ли си?
Рибарската дъщеря не искала да поема такова обещание, но мисълта, че никога няма да стане съпруга на ковашкия син, все пак я накарала да се съгласи.
Царицата Костенурка се гмурнала в най- големите дълбини и след малко изплувала, а в устата ѝ имало голям бисер.
- Ето, момиче, вземи! Това ще бъде предостатъчно за най-богатата зестра. Довиждане до след осемнадесет години. Дано сега да мога да поспя - костенурката се обърнала и заплувала навътре в морето.
А рибарската дъщеря от изненада нямало какво да каже. Прибрала се вкъщи и след седмица вдигнали голяма сватба, за която дълго се говорело след това.
На следващата година жената родила дете за хубост и приказ.
- Ах, защо се съгласих? Моето красиво момче да отиде да живее в морските дълбини с някаква костенурка... - не спирала да мисли и се вайка майката.
През цялото време, докато растяло детето, не минавал и ден без жената да не мисли за даденото обещание. Някъде месец преди младежът да навърши осемнадесет години дядо му - старият рибар, излязъл в морето с лодката си, да налови риба. Не щеш ли в мрежата му се хванала една морска костенурка. Зарадвал се човекът и тъкмо щял да я метне при останалия улов, тя му заговорила с човешки глас.
- Човече, пусни ме да си вървя и ще бъдеш възнаграден богато.
- Я, гледай ти! Говореща костенурка, също като онази, която някога видяла дъщерята.
Рибарят попитал:
- И как точно ще ме възнаградиш?
- Аз съм дъщеря на владетелката на Подводната падина. Майка ми е много богата, така че ще бъдете най-щастливият човек, ако ме пуснете.
А старецът си помислил: " Сега е момента да разваля обещанието за внука ми" и добавил:
- Ако те пусна, как да бъда сигурен, че ще се върнеш?
- Завържи ме с рибарското влакно и аз ще се върна - отвърнала костенурката.
Завързал рибарят морското създание и го пуснал. Не след дълго костенурката се върнала със своята майка.
- Кой сте вие човече, че искате да убиете втората наследничка на трона на Подводната падина.
- Аз съм рибарят Елиам, чийто дъщеря получи бисер от вас, за да може да се омъжи.
- А какво дете роди вашата дъщеря?
- Дъщеря ми роди момче, което сега е красив младеж.
- Е, боговете сигурно негодуват за моето желание, затова ми изпратиха днешното нещастие - отговорила царицата. - Готова съм да се откажа от обещанието и да оставя младежа да си живее живота.
- Царице, вашето решение е мъдро, но не е достатъчно. Минаха толкова години и не мога да повярвам, че даденото обещание щеше да бъде изпълнено - от едната или от другата страна.
- Една царица никога не се отмята от думите си - отвърнала костенурката. Но за да запазим добрия тон, ще ви предложа като добавка и "Книгата на мъдростта". Който човек я прочете, ще стане най-мъдрия човек в света.
Царицата обяснила, че книгата е скрита в пещера, в подножието на един от върховете на Тривърхата планина. Едва тогава рибарят развързал  дъщерята на царицата Костенурка.
Щом се прибрал човекът вкъщи извикал своята дъщеря и внук. Разказал им за срещата с царицата. Младежът - любопитен и нетърпелив не чакал повече, а тръгнал с коня си да търси "Книгата на мъдростта", без да се замисли.
Наближил тривърхата планина и видял някакъв слепец да се лута наоколо.
Младежът спрял, слязъл от жребеца и се заговорил със слепеца.
- Човече, знаете ли къде се намира Дълбоката пещера? - слепецът се усмихнал тъжно.
- Млади момко, "Книгата на мъдростта" ли ще търсиш?
- Да, чух за тази книга и реших да се уверя, че това не е лъжа - отговорил младежът.
- Не, не е лъжа. Ала това, което не знаеш е, че самата книга е много опасна и трябва да се чете или преди залез, или по тъмно на свещ. Страниците ѝ са златни. Ако бъдат отворени през деня, светлината от отражението може да те ослепи. Така, както се случи с мен.
После изпратил младежът до началото на гората и му обяснил къде да търси пещерата.
Момчето тръгнало по указаната посока.Намерило пещерата и скритата книга в нея. Изчакало да се смрачи. После започнал да чете - три дни по смрачяване и три нощи като спял на дневната светлина. Най - накрая прочел " Книгата на мъдростта".
Щом затворил и последната страница се случило нещо странно. Той започнал да разбира езика на птици и животни. Върнал се при слепеца и му дал някаква билка от гората, която щяла да му помогне отново да прогледне.
Този човек станал толкова прозорлив и справедлив, че царят го поканил за съветник, а на следващата година го оженил за единствената си дъщеря. След като монархът се поболял и умрял, на неговия трон се възкачил умният младеж. Той се прочул в цял свят с далновидните си решения, които направили живота на неговите поданици богат и спокоен. Славата на този мъдрец стига чак до наши дни, а неговото име е цар Соломон.  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlantonev
Категория: Изкуство
Прочетен: 572126
Постинги: 895
Коментари: 0
Гласове: 382
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031