Постинг
25.06.2015 12:54 -
В Театъра на армията „Лес“ на Островски стана „Стреляйте по артиста“ на Ламбрев-Михайловски
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2764 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2015 14:10
Прочетен: 2764 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.06.2015 14:10
INTERNATIONAL ART RESEARCH & REVIEW
В Театъра на армията „Лес“ на Островски стана „Стреляйте по артиста“ на Ламбрев-Михайловски
Новата постановка в Театъра на армията „Стреляйте по артиста“ предразполага към подробни и задълбочени изследвания „кое на кого е“ и „кое откъде е“. Основата разбира се е текстът на руската пиеса „Лес“ на Александър Николаевич Островски. Сценичната ѝ реализация на родна почва в постановката на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски е със заглавие „Стреляйте по артиста“, но трябва да се каже, че не е забранено да се стреля и по режисьора.
Със смяната на заглавието от оригиналния текст на пиесата от нейната идейна авторова първооснова е останало сравнително малко. Режисьорът ясно си дава сметка, че историческите колизии на руското общество, крушенията на неговите социални страти, както и значимите му точки в тогавашния дневен ред отдавна са архаика, покрита с плесена на забравата, в огромна степен е неразбираема за днешния българин. Но има и сходни явления – именно смяната на едни обществени герои с други и човешките взаимоотношения и характери вътрешно малко са се изменили. Това дава основание на Ламбрев-Михайловски с проекцията на пиесата в днешния ден да ползва постиженията на руската драматургия. На тях той се е опрял за своите днешни послания към българската театрална публика.
Жанрът на руския текст е обозначен като комедия. В постановката на българския режисьор самата мисъл за комедия е горена с нажежено желязо. В нея актьорите просто играят, а там където се появява някъкъв комедиен ефект, то това е просто по недоглеждане; затова пък трагедийната линия в живота на персонажите е изведена като лайт тема.
Островски пише своята пиеса „Лес“ през 1870 г., когато започва десетилетието на масовата поява на т.н. „семейни романи“ в Русия. Ламбрев-Михайловски се връща към нея на софийска сцена през 2015 – когато бурните демонстрации от предишното лято са почти забравени и на власт е новото-старо правителство начело с Б. Борисов.
Както своите именити съвременници Л.Н. Толостой и М.Е. Салтиков-Щедрин, така и Александър Островски чувства и по забележителен начин показва, че „всичко се е преобърнало и сега само се намества“ (Л. Толстой) и именно семейството отразява тези промени в концентриран вид. В софийската постановка тази роля на семейството – по-скоро на начина на неговото създаване и функционеране, е пригодена към нашите условия, когато много от младите семейства напускат страната си, а хората на средна възраст са принудени да търсят препитание в широки европейски граници – от слънчева съседна Гърция, та до мъгливия и дъждовен Албион.
Ламбрав-Михайловски запазва тази линия, дори гротескно я засилва, понеже чувства родството на явленията, независимо от това с каква историческа тога са наметнати. През семейните конфликти, описани с такава вещина от руския комедиограф, съвременният български режисьор ни показва как вятърът на историята, наречен като че ли за подигравка „Преходът“ размества и разхвърля на различни места, всичко онова, което довчерашният социализъм се мъчеше да ни внуши, че е вечно. Иерархията се смени, „палачинката се обърна“ и онова келнерче, което доскоро наричаха „Ицо Салфетката“, днес е уважаван депутат с тлъста заплата щат от секретарки, шофьор и държавен автомобил.
Събират се и спорят всички онези, които по-рано беше немислимо да си ги представим в такова диалогично общуване – например провинциалните дворяни и помешчици, недоучилите гимназисти от разорени дворянски семейства, необразованите, но богати търговци, бедната, но с остър език храненица в господарския дом, помешчицата Гурмижска, провинциалния трагик Нещастливцев и актьорът без паспорт Щастливцев. Днешния зрител много лесно улавя техните съвременни прототипи. За това му помага както режисьорския избор на актьорите, така и тяхната отлична индивидуална и колективна игра. Може да се каже, че в това отношение – да накара артистите да заработят като единен театрален организъм е и постижението на Ламбрев-Михайловски като режисьор на спектакъла.
„Лес“ се сочи от изследователите на руския театър като една от най-съвършените и сложни произведения на Островски. Режисьорският талант на Ламбрав-Михайловски услужливо му е подсказал, че трябва да запази именно подобна многоаспектност в трактовката си „Стреляйте по артиста“ – основните сюжетни линии са предвидливо съхранени от режисьора. Любовната линия в отношенията между Аксиния (Аксюша) и Пьотр (в ролите - Йордан Ръсин и Яна Бобева), живо напомняща ни българската ситуация, макар и да не се изкарва от режисьора на преден план, става обаче основният фон, на който се развиват останалите сюжетни линии. Режисьорската трактовка на участа на Аксюша дава възможност ярко да се разгърне и другата линия на действието – светът на помешчическото имение (онези, които режисьорът в своето интервю за българската телевизия нарича „власт имеющите“), в центъра на което е богатата Гурмижска, чийто сложен характер на Шейлок в рокля е блестящо изигран от Антоанета Добрева-Нети и „блудният син“ на дворянския род Гурмижски – Нещастливцев, „свободен художник и благороден артист“ (в ролята – Калин Врачански).
Калин Врачански разкрива образа на Нещастливцев като поднася на зрителите характера на героичен и трагичен герой като този начин на разгръщане на способностите на персонажа на фона и в тясна връзка с Ламбрев-Михайловския конструктивизъм при преработката на оригинала – в рамките на отначало скритият, а после явно показан конфликт, се прави остра социална и точна политическа характеристика на съвременното българско общество „в процеса на Прехода“, подължил вече 25 години – иначе казано – нашето общество е в преход вече четвърт век и така – „в преход“ май ще си остане во веки веков докато Западът не му каже своят мощен военно-административен „Амин!“.
Това уместно е подсилено в режисьорските търсения, дадени в стълкновенията с персонажа на Щастливцев (ролята е поверена на Г. Къркеланов) с околните, както и в своеобразният му антагонистичен „дует“ с Нещастливцев. Може да се каже, че в преработката на тази класическа комедия нашият режисьор запазва своите основни постижения, които е демонстрирал и в предишните си постановки – привързаност към оригинална трактовка на устойчивите типажи, запазване на основните черти на канонична иконичност при снабдяването им със съвременна окраска, епическа устойчивост на своето творческо аз при преработката на класически текстове за съвременна постановка, земетръсно разрушаване на дълбоко залегнали в съзнанието ни театрално-културни асоциации за класическа пиеса. В този смисъл постановката му „Стреляйте по артиста“ е още един забележим жалон, обозначаващ възходът в неговия творчески път.
В режисьорската трактовка на Ламбрев-Михайловски простите житейски истории, лежащи в основата на фабулата, започнват да прозират като нещо близко и съвременно, изведено от днешния житейски опит, като зрителите не само чувстват здравата литературно театрална основа на пиесата, но и мостът, по който режисьорът ги извежда от тъмното минало в не по-малко тъмното бъдеще и, с помоща на сублимацията на случващото се на сцената, зрителите получават така необходимата им доза илюзорно-игрова наслада. Може да се каже, че в отношението към собствените си съвременници и автор (през 1870 г.), и режисьор (през 2015 г.) са удивително единни – в това им помага и унищожаващо саркастичния поглед през смях, и макабричният им поглед и прочит към лукавото добродушие на новоизпечената ни буржоазия, мислеща себе си като „политически елит“, както в царска Русия, така и в постсоциалистическа България, а също така състраданието и жалостта към хората, принадлежащи към мъртвородената средна класа у нас. Най-главното в Ламбрев-Михайловския режисьорски прочит е, че смешното и високото, нормалното и трагичното не се противопоставят, не се взаимоизключват, а оставят крайното решение в ръцете на зрителя.
В режисьорската трактовка на пиесата героите са потопени в стихията на сценичната (си) реч. Играта с думите, подкрепена от музикалното оформление на постановката (музикалното оформление на Дони дотолкова се слива с пиесата, че просто не се усеща в нейната игрова тъкан), е един от главните мотори в сюжетно-събитийния ред на пиесата. Режисьорът при преработката, внимателно се е отнесъл към авторовото слово – неговото овладяване означава овладяване на сценичната ситуация и ценна помощ при разкриване на житейската битка. Словото за всички персонажи е важно оръжие, но не всички са равнопоставени пред него. С много чувство на едновременно уважение към авторския труд и такт по отношение на съвременния български език е изградена словесната тъкан на постановката – тук е и мелодичния глас на Нети в ролята на капризна и богата помешчица, умело проявяващ се със своите метални заповеднически нотки, тук е и посташката, но прагматична реч на на нейния съсед – търговецът Восмибратов, който ще я измами най-безсъвестно и ловко при купуването на гората, чиято роля играе Александър Дойнов. Основното в режисьорската трактовка е, че през призмата на времено ни карат да погледнем на живота, който живеем днес, трезво и с насмешка.
Социалната проекция на текст, писан в Руската империя, за днешна ни разсипана страна, изисква от режисьора не само постановъчен талант, но и изграждане на убийствени социални характеристики, на задълбочени и хигургически точно проверени драматургични ходове. За радост на зрителите Ламбрев-Михайловски не само ги намира, но съумява да извлече максималното от тях при постановката им на сцената на Театъра на армията. Тук на Ламбрев-Михайловски му помага и неговият богат опит в оформянето както на цялостната спектаклова визия, така и при очертаване на абриса на главните герои – например добре намерените сценични одежди и атрибути на главната героиня – при сътворяването ѝ. Антоанета Добрева-Нети използва белия домашен халат (ушит така, че да прилича и на царска мантия) не само като щит, но и като удобен инструмент за съблазняване. Същата роля изпълнява и огненочервената рокля на героинята, в която тя посреща гостите си - руски помешчици от съседните имения. Тук несъмнено в помощ на режисьора идва и отлично свършената работа на Марина Райчинова върху сценографията и костюмите, което особено ясно си проличава в сценичните тоалети на „богатите съседи на Гурмижска“ — двойката Милонов и Бодаев в изпълнение на Йордан Алексиев и Стойко Пеев (това май е единствения случай, в кайто режисьор и сценограф плътно се придържат към авторската ремарка на оригиналния текст). Тяхната игра като персонажи в пиесата, е фокусирана върху собствените им интереси, така както новоизпечената след 10-ти българска буржоазия се концентрира върху парите и печалбите си. Нравствената идилия на крепостното право в Русия удивително добре се вписва в закрепостяването ни към днешните монополи и режисьорът не се бои да открои именно тези паралели в различните исторически пластове. Ще посочим само един пример — характеристиката на Буланов завършва с „простодушната“ реплика на Гурмижска: „Ужас! Той е роден да командува, а те кой знае защо го карат да учи в гимназия“.С подчертаването на ролята на съседите на Гурмижска своеобразни зрители в нейния дом и ставащото около нея, режисьорът се ползва от възможностите на „театър в театъра“ — външният е на гостите, а вътрешният е на това, което става в дома на помешчицата. Тази своеобразна двойна линия на развитието на театралната игра се събира, мотивирано от режисьора, в общ финал – своеобразна „режисьорска формула“, въплътена в репликата на Нещастливцев към Гурмижска и нейните гости: „Комедианти? Не, ние сме артисти, а комедиантите сте вие... Вие сте комедианти и шутове, а не ние“. Може да се каже, че със своята игра и сценична реч в този момент Калин Врачански изнася лайт темата на спектакъла и покорява публиката.
Островски, според именитите му съвременници, е разбирал своята задача на драматург в театъра, като възможност да учи зрителите като ги очарова. По същият хубав начин в спектакъла си „Стреляйте по артиста“ Николай Ламбрев-Михайловски ни очарова като ни учи, впрегнал за тази цел мощта и магията на театъра като социална институция.
В Театъра на армията „Лес“ на Островски стана „Стреляйте по артиста“ на Ламбрев-Михайловски
Новата постановка в Театъра на армията „Стреляйте по артиста“ предразполага към подробни и задълбочени изследвания „кое на кого е“ и „кое откъде е“. Основата разбира се е текстът на руската пиеса „Лес“ на Александър Николаевич Островски. Сценичната ѝ реализация на родна почва в постановката на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски е със заглавие „Стреляйте по артиста“, но трябва да се каже, че не е забранено да се стреля и по режисьора.
Със смяната на заглавието от оригиналния текст на пиесата от нейната идейна авторова първооснова е останало сравнително малко. Режисьорът ясно си дава сметка, че историческите колизии на руското общество, крушенията на неговите социални страти, както и значимите му точки в тогавашния дневен ред отдавна са архаика, покрита с плесена на забравата, в огромна степен е неразбираема за днешния българин. Но има и сходни явления – именно смяната на едни обществени герои с други и човешките взаимоотношения и характери вътрешно малко са се изменили. Това дава основание на Ламбрев-Михайловски с проекцията на пиесата в днешния ден да ползва постиженията на руската драматургия. На тях той се е опрял за своите днешни послания към българската театрална публика.
Жанрът на руския текст е обозначен като комедия. В постановката на българския режисьор самата мисъл за комедия е горена с нажежено желязо. В нея актьорите просто играят, а там където се появява някъкъв комедиен ефект, то това е просто по недоглеждане; затова пък трагедийната линия в живота на персонажите е изведена като лайт тема.
Островски пише своята пиеса „Лес“ през 1870 г., когато започва десетилетието на масовата поява на т.н. „семейни романи“ в Русия. Ламбрев-Михайловски се връща към нея на софийска сцена през 2015 – когато бурните демонстрации от предишното лято са почти забравени и на власт е новото-старо правителство начело с Б. Борисов.
Както своите именити съвременници Л.Н. Толостой и М.Е. Салтиков-Щедрин, така и Александър Островски чувства и по забележителен начин показва, че „всичко се е преобърнало и сега само се намества“ (Л. Толстой) и именно семейството отразява тези промени в концентриран вид. В софийската постановка тази роля на семейството – по-скоро на начина на неговото създаване и функционеране, е пригодена към нашите условия, когато много от младите семейства напускат страната си, а хората на средна възраст са принудени да търсят препитание в широки европейски граници – от слънчева съседна Гърция, та до мъгливия и дъждовен Албион.
Ламбрав-Михайловски запазва тази линия, дори гротескно я засилва, понеже чувства родството на явленията, независимо от това с каква историческа тога са наметнати. През семейните конфликти, описани с такава вещина от руския комедиограф, съвременният български режисьор ни показва как вятърът на историята, наречен като че ли за подигравка „Преходът“ размества и разхвърля на различни места, всичко онова, което довчерашният социализъм се мъчеше да ни внуши, че е вечно. Иерархията се смени, „палачинката се обърна“ и онова келнерче, което доскоро наричаха „Ицо Салфетката“, днес е уважаван депутат с тлъста заплата щат от секретарки, шофьор и държавен автомобил.
Събират се и спорят всички онези, които по-рано беше немислимо да си ги представим в такова диалогично общуване – например провинциалните дворяни и помешчици, недоучилите гимназисти от разорени дворянски семейства, необразованите, но богати търговци, бедната, но с остър език храненица в господарския дом, помешчицата Гурмижска, провинциалния трагик Нещастливцев и актьорът без паспорт Щастливцев. Днешния зрител много лесно улавя техните съвременни прототипи. За това му помага както режисьорския избор на актьорите, така и тяхната отлична индивидуална и колективна игра. Може да се каже, че в това отношение – да накара артистите да заработят като единен театрален организъм е и постижението на Ламбрев-Михайловски като режисьор на спектакъла.
„Лес“ се сочи от изследователите на руския театър като една от най-съвършените и сложни произведения на Островски. Режисьорският талант на Ламбрав-Михайловски услужливо му е подсказал, че трябва да запази именно подобна многоаспектност в трактовката си „Стреляйте по артиста“ – основните сюжетни линии са предвидливо съхранени от режисьора. Любовната линия в отношенията между Аксиния (Аксюша) и Пьотр (в ролите - Йордан Ръсин и Яна Бобева), живо напомняща ни българската ситуация, макар и да не се изкарва от режисьора на преден план, става обаче основният фон, на който се развиват останалите сюжетни линии. Режисьорската трактовка на участа на Аксюша дава възможност ярко да се разгърне и другата линия на действието – светът на помешчическото имение (онези, които режисьорът в своето интервю за българската телевизия нарича „власт имеющите“), в центъра на което е богатата Гурмижска, чийто сложен характер на Шейлок в рокля е блестящо изигран от Антоанета Добрева-Нети и „блудният син“ на дворянския род Гурмижски – Нещастливцев, „свободен художник и благороден артист“ (в ролята – Калин Врачански).
Калин Врачански разкрива образа на Нещастливцев като поднася на зрителите характера на героичен и трагичен герой като този начин на разгръщане на способностите на персонажа на фона и в тясна връзка с Ламбрев-Михайловския конструктивизъм при преработката на оригинала – в рамките на отначало скритият, а после явно показан конфликт, се прави остра социална и точна политическа характеристика на съвременното българско общество „в процеса на Прехода“, подължил вече 25 години – иначе казано – нашето общество е в преход вече четвърт век и така – „в преход“ май ще си остане во веки веков докато Западът не му каже своят мощен военно-административен „Амин!“.
Това уместно е подсилено в режисьорските търсения, дадени в стълкновенията с персонажа на Щастливцев (ролята е поверена на Г. Къркеланов) с околните, както и в своеобразният му антагонистичен „дует“ с Нещастливцев. Може да се каже, че в преработката на тази класическа комедия нашият режисьор запазва своите основни постижения, които е демонстрирал и в предишните си постановки – привързаност към оригинална трактовка на устойчивите типажи, запазване на основните черти на канонична иконичност при снабдяването им със съвременна окраска, епическа устойчивост на своето творческо аз при преработката на класически текстове за съвременна постановка, земетръсно разрушаване на дълбоко залегнали в съзнанието ни театрално-културни асоциации за класическа пиеса. В този смисъл постановката му „Стреляйте по артиста“ е още един забележим жалон, обозначаващ възходът в неговия творчески път.
В режисьорската трактовка на Ламбрев-Михайловски простите житейски истории, лежащи в основата на фабулата, започнват да прозират като нещо близко и съвременно, изведено от днешния житейски опит, като зрителите не само чувстват здравата литературно театрална основа на пиесата, но и мостът, по който режисьорът ги извежда от тъмното минало в не по-малко тъмното бъдеще и, с помоща на сублимацията на случващото се на сцената, зрителите получават така необходимата им доза илюзорно-игрова наслада. Може да се каже, че в отношението към собствените си съвременници и автор (през 1870 г.), и режисьор (през 2015 г.) са удивително единни – в това им помага и унищожаващо саркастичния поглед през смях, и макабричният им поглед и прочит към лукавото добродушие на новоизпечената ни буржоазия, мислеща себе си като „политически елит“, както в царска Русия, така и в постсоциалистическа България, а също така състраданието и жалостта към хората, принадлежащи към мъртвородената средна класа у нас. Най-главното в Ламбрев-Михайловския режисьорски прочит е, че смешното и високото, нормалното и трагичното не се противопоставят, не се взаимоизключват, а оставят крайното решение в ръцете на зрителя.
В режисьорската трактовка на пиесата героите са потопени в стихията на сценичната (си) реч. Играта с думите, подкрепена от музикалното оформление на постановката (музикалното оформление на Дони дотолкова се слива с пиесата, че просто не се усеща в нейната игрова тъкан), е един от главните мотори в сюжетно-събитийния ред на пиесата. Режисьорът при преработката, внимателно се е отнесъл към авторовото слово – неговото овладяване означава овладяване на сценичната ситуация и ценна помощ при разкриване на житейската битка. Словото за всички персонажи е важно оръжие, но не всички са равнопоставени пред него. С много чувство на едновременно уважение към авторския труд и такт по отношение на съвременния български език е изградена словесната тъкан на постановката – тук е и мелодичния глас на Нети в ролята на капризна и богата помешчица, умело проявяващ се със своите метални заповеднически нотки, тук е и посташката, но прагматична реч на на нейния съсед – търговецът Восмибратов, който ще я измами най-безсъвестно и ловко при купуването на гората, чиято роля играе Александър Дойнов. Основното в режисьорската трактовка е, че през призмата на времено ни карат да погледнем на живота, който живеем днес, трезво и с насмешка.
Социалната проекция на текст, писан в Руската империя, за днешна ни разсипана страна, изисква от режисьора не само постановъчен талант, но и изграждане на убийствени социални характеристики, на задълбочени и хигургически точно проверени драматургични ходове. За радост на зрителите Ламбрев-Михайловски не само ги намира, но съумява да извлече максималното от тях при постановката им на сцената на Театъра на армията. Тук на Ламбрев-Михайловски му помага и неговият богат опит в оформянето както на цялостната спектаклова визия, така и при очертаване на абриса на главните герои – например добре намерените сценични одежди и атрибути на главната героиня – при сътворяването ѝ. Антоанета Добрева-Нети използва белия домашен халат (ушит така, че да прилича и на царска мантия) не само като щит, но и като удобен инструмент за съблазняване. Същата роля изпълнява и огненочервената рокля на героинята, в която тя посреща гостите си - руски помешчици от съседните имения. Тук несъмнено в помощ на режисьора идва и отлично свършената работа на Марина Райчинова върху сценографията и костюмите, което особено ясно си проличава в сценичните тоалети на „богатите съседи на Гурмижска“ — двойката Милонов и Бодаев в изпълнение на Йордан Алексиев и Стойко Пеев (това май е единствения случай, в кайто режисьор и сценограф плътно се придържат към авторската ремарка на оригиналния текст). Тяхната игра като персонажи в пиесата, е фокусирана върху собствените им интереси, така както новоизпечената след 10-ти българска буржоазия се концентрира върху парите и печалбите си. Нравствената идилия на крепостното право в Русия удивително добре се вписва в закрепостяването ни към днешните монополи и режисьорът не се бои да открои именно тези паралели в различните исторически пластове. Ще посочим само един пример — характеристиката на Буланов завършва с „простодушната“ реплика на Гурмижска: „Ужас! Той е роден да командува, а те кой знае защо го карат да учи в гимназия“.С подчертаването на ролята на съседите на Гурмижска своеобразни зрители в нейния дом и ставащото около нея, режисьорът се ползва от възможностите на „театър в театъра“ — външният е на гостите, а вътрешният е на това, което става в дома на помешчицата. Тази своеобразна двойна линия на развитието на театралната игра се събира, мотивирано от режисьора, в общ финал – своеобразна „режисьорска формула“, въплътена в репликата на Нещастливцев към Гурмижска и нейните гости: „Комедианти? Не, ние сме артисти, а комедиантите сте вие... Вие сте комедианти и шутове, а не ние“. Може да се каже, че със своята игра и сценична реч в този момент Калин Врачански изнася лайт темата на спектакъла и покорява публиката.
Островски, според именитите му съвременници, е разбирал своята задача на драматург в театъра, като възможност да учи зрителите като ги очарова. По същият хубав начин в спектакъла си „Стреляйте по артиста“ Николай Ламбрев-Михайловски ни очарова като ни учи, впрегнал за тази цел мощта и магията на театъра като социална институция.
Излезе в тираж първият брой на списание ...
Виктория Марченкова, Създаване на репрез...
„Мизантроп“ – на сцената и сред публикат...
Виктория Марченкова, Създаване на репрез...
„Мизантроп“ – на сцената и сред публикат...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
