Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
31.07.2014 11:48 - Вестник „Мир“ - флагманът на българския буржоазен печат (трети, последен откъс)
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1096 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.07.2014 12:14



Емилия Димова
Вестник „Мир“ - флагманът на българския буржоазен печат преди 9.9.1944 г.
(портрет на вестник „Мир“ за периода от 01.01.1928 до 30.06.1928г.)
София
2009


7.  Рекламата във вестник „Мир“ не е само реклама, а и демонстрация на стремежи, възможности и желания.
Рекламните послания от – от скромното каре до „разкош“ на половин страница – явните и скрити послания на рекламата върху печатната страница. Радиото е едно- то е само държавно и рекламата е рядкост, а телевизия -   в нейния експериментален вариант - има само в Америка.

       В уводната част на този текст вече стана дума, че рекламата във вестник „Мир“ за разгледания от мен период от 1 януари до 30 юни 1928 година е навсякъде – рекламните карета – малки и големи – са на всяка страница.

       Ако се ръководим от максимата, че рекламата е душата на търговията, то всяка една от страниците на вестника е с „търговска душа“. Освен това рекламните изображения са онези елементи, които разнообразяват текста и не му позволяват той да се превърне в „полиграфска пустиня“

       Рекламата на страниците на „Мир“ може да разделим най-добре по признака  оригиналност. За оригинални считам онези реклами, които се отделят на фона на другите  - било със своите линии, текст или пък цялостно печатно оформление.

 

image


  Рис. 5. Рекламните карета са навсякъде – страниците „започват и свършват“ с тях.

       На Рис. 5. (в горния десен ъгъл на първата половина) се вижда оригинално типографско оформяне на рекламното послание. Буквения набор се отличава от останалия текст на страницата поради това, че е разположен диагонално. На рекламодателя това се е сторило недостатъчно и той добавя картинки – външния вид на автомобила „Крайслер“ и символа на крилата богиня на победата.

       Рекламата работи на две нива на въздействие – на разума, чрез текста, и на емоциите, посредством образа. Понеже рекламираният товар – автомобилът – е скъпа и престижна вещ и ще бъде купувана от заможни хора, то рекламистът е отчел, че не може да не направи интелигентна реклама. Старанието му личи и от това, че е намерил както максималния визуален образ, така и най точния носител за дадената стокова група.

       По същият начин е направена и рекламата за музикалните клавишни инструменти, чието каре е поместена под това за автомобили. Стоките са от различни групи и не се конкурират пряко. Поради това образът и на тази реклама е подобен на предишната – образ и текст свързани в едно цяло, даващо най-точната представа за рекламираният продукт. Нещо повече – отчетено е влиянието на жената в рекламата – силуетът на пианистката не само посочва евентуалните потребители на инструмента, но и кара мъжете да се загледат в рекламата.

       Може да се отчете, че и в двата случая рекламистите и полиграфистите прекрасно са си свършили работата тъй като подобен тип оформяне на реклама спокойно може да бъде ползван и в наши дни.

       Рекламните карета на първа страница са отделени с различни видове - плътни, прекъсната, точкови, квадратни – линии. Тяхното предназначение е да отделят строго рекламните послания от посланията на уводната статия. Не, че и тя няма рекламен характер, но редакцията не иска това да се усеща от читателя. Тук можем да говорим за сблъсък на явна (каретата) и скрита (текста на статиите) реклама. И ако за явната реклама плаща рекламодателят, то за скритата – читателят.

       Другото качество на рекламата е нейната прегледност. Това, което е най-важното – стоката или фирмата, - а най-често и двете, са подчертани посредством шрифта. Той се отличава от останалия набор, но не съвсем за да няма „разпадане“ на оформлението и оттам разпадане на връзката читател-потребител.

       Каретата, разположени в крайните две колони от ляво и от дясно, спомагат също така за ориентация на зрителския поглед във вертикална посока. Това подреждане се диктува и от формата на вестника – той изисква строга координация на материалите и в двете посоки – хоризонтална и вертикална – за да не изглежда материалът безразборно „изсипан“ върху вестникарската страница. Така, че рекламните карета имат още и своебразна „дисциплинираща“ функция.

       Ако при представянето на текста се спазват традициите на българското вестникарско писане и сравнително рядко се ползват западни образци, то в рекламата – както в текстовете, така и в изображенията и цялостното оформление си личи американското влияние. Най-вече в това, че рекламата е пъстра, крещяща, стремяща се да улови читателя, но сравнена с днешната не е нито толкова „кръвожадна“, нито толкова шокираща. Да не говорим за голото женско тяло, кoето за нашето общество по това време, е разрешено единствено за академичното изобразително изкуство.

       Най-добри и многобройни са рекламите за часовници. Първенството се държи от марката, която съществува и до днес: „ЛОНДЖИНЪ“ – най-точният и здрав часовник“. Тя се повтаря многократно на вестникарските страници, измества се от страница на страница, варира по големина и форма, но има елементи, които са постоянни – рекламният слоган и изображението на елегантен мъжки джобен часовник с масивен ланец и открит капак.

       За разлика от него рекламата на шоколада Гьондов е кратка и ясна „ШОКОЛАДЪ ГЬОНДОВЪ“. Само две думи в карето. Днес тази марка не се е запазила, но за да си позволи такава гениална краткост и простота видимо е била лидираща в края на 20-те години на ХХ век.

       Най-голямата като площ – на половин страница – и като оформление – с два портрета на писатели – е рекламата на издателска къща „Братя Игнатови“. Те рекламират издаваните от тях съчинения на Л.Н. Толстой - „12 големи тома“ и Кнут Хамсун - „10 големи тома“. Рекламата се мъчи да привлече читателят с това колко ще спести ако си направи абонамент, как ще украси дома си с разкошните издания и ще обогати ума си ако прочете тая съкровищница на човешката мисъл.

       Още дълго може да се пише за рекламираните грамофони „Парлофон“, „Медея“, „Клингзор“; за велосипедите „Рицнер“; за шевните машини „Солинтген“; за матовите електрически крушки „Осрам“ - не заслепяват очите; за часовниците „Зенит“ и „Анкер“; за плетачните машини „Метеор“ - най-бързата и здрава плетка“; за „най-бързите и евтини газолинови мотори“ Дойц; за... Но казано с две думи – редакторите на вестника разбират, че рекламата на техните страници е кокошката, която им снася златни яйца и умеят да я „къткат“ на всяка страница.

8.  Изводи

       Въз основа на анализа на вестникарския текст и изображение, поместени на страниците на вестник „Мир“, през разглеждания период могат да се направят следнипе по-важни изводи:

1.  През разглежданият период вестник „Мир“ започва да сълбича отеснялата му „змийска кожа“ на „тяснопартийно“ издание и да мери доспехите на национален всекидневник, но преходът е в процес а не в крайната си фаза.

2.  Вестникарската работа се върши рутинно и професионално. Редакцията ползва както международни източници така и връзките си с Двореца и политическия елит на страната за да поднася информация от първа ръка. Точност и оперативност е девиза под който се представят новините от страната.

3.  Голямо внимание се отделя на езика и аргументацията на статиите. Като се махнат архаизмите от някои текстове, то написаното тогава може да служи като езиков еталон и днес със своята разбираемост, ясност и чистота на изказа.

4.  Вестникът просто има късмет, че негов редактор по това време е Плачков, човек ерудиран и знаещ как да направи изданието четено, а оттам и печелившо. Той не се страхува да влезе дори в конфликт с акционерите на вестника за да защити тезите си. Дава необходимата свобода на пишещите и с твърда ръка менажира изданието.

5.  Редакцията съумява да работи добре с рекламодателите и става печелившо перо в бюджета на вестника. Редакцията се стреми да я разнообрази и да намери най-точното и място върху страниците, така че тя да не тежи и да не се „бие“ с останалите текстове. 

9. Библиография

1.  България 20-ти век.Алманах. Под ред. На Филип Панайотов.София, ИК, 1999. Труд, 1292 стр.

2.  Караганев,  Румен,. Националните проблеми на България, отразени по страниците на вестник "Мир" 1934-1939. - В: Сборник доклади от Третата национална конференция на младите историци. София, 1983, с. 118-121.

3.  Панайотов, Тодор. Пътят на вестник “Мир” от “класика на буржоазен партиен вестник” до “българския “Таймс” (1924–1939) // Год. СУ. Фак. по журналистика и мас. комуникация. Т. 9, 2003 [2002], 267–282.

4.  Плачков превръща “Мир” в национален вестник

http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/29/history/s3173_4.htm

(К Р А Й)






Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2598938
Постинги: 1530
Коментари: 191
Гласове: 1804