Емилия Димова

Вестник „Мир“ - флагманът на българския буржоазен печат преди 9.9.1944 г.

(портрет на вестник „Мир“ за периода от 01.01.1928 до 30.06.1928г.)

София

2009
(първи откъс)

9.  Библиография.

       За вестник „Мир“ в научната и общообразователна литература може да се срещнат най-различни съждения. Понякога те са дори диаметрално противоположни. Първо е твърдението, че това е сериозен буржоазен вестник, който в своето развитие претърпява метаморфозата от партиен вестник до общобългарско информационно издание.

       Срещат се и други мнения, като това например на поета Сергей Румянцев, който в едно свое стихотворение споменава името на вестник „Мир“ в крайно негативен контекст:

Сервилен мъж, навикнал на поклони, 
честит е Връбчо с празната кратуна! -
на вестник "Мир" от мръсните колони 
ще си изкара винаги самуна.

       В дадения случай от пролетарския поет едва ли може да се очаква нещо друго, понеже партийната дисциплина и морал изисква всички буржоазни издания да бъдат тотално пренебрегвани, отричани и оплювани при всяка възможност.

       В алманаха „България 20-ти век“ [1, с. 829] е посочено, че „Вестник „Мир“ (1894 - 1944), орган на Народната партия се списва по примера на големите европейски вестници и често е наричан „българският „Таймс“. Михаил Маджаров е „първото му перо“, Иван Вазов - най-именитият му сътрудник“.

       От приведените години се вижда, че това издание има огромен живот. Вестникът излиза без прекъсване половин век. В неговия архив се натрупват огромно количество справочни материали. Сътрудничат му възможно най-добрите журналистически пера. Това е традиция, която се спазва още от основаването на вестника.

       Редакционната политика е насочена към това вестникът все-пак да носи печалби, тъй като през по-голямата част от времето, в което той съществува неговата търговска регистрация е като акционерно издание. Акционерите му – крупни индустриалци и банкери – сред тях най-известен е Атанас Буров, се стремят вестникът да бъде не само влиятелен печатен орган, но и печелившо издание и то в два плана – печеливш, като носи дивиденти на акционерите си – това от една страна. Финансите съвсем не са за пренебрегване.

       От друга страна, това са „дивидентите на влияние“, което за едно сравнително затворено, намиращо се в европейската периферия общество, каквото е българското по това време, съвсем не е малко. В понятията на средностатистическия българин, както тогава, така и днес, да си акционер, да участваш като редактор, стопанин или сътрудник на печатен орган има и своите привлекателни страни.

       За да постигне тези цели, и то в условията на крайно изострена конкурентна борба, перманентни кризи – политически и икономически – за един вестник е наистина въпрос с повишена трудност. Може да се каже, че вестник „Мир“, за неговите 50 години непълно съществуване нелошо се справя със задачата да плува в бурното обществено море. Особено през периода, който изследваме – краят на 20-те години на ХХ век.

       За този период е характерно, че завършването на Първата световна война дава силен тласък на индустриализацията и урбанизацията, както на Европа, така и на Съединените Американски Щати. Това води до изкристализирането на такъв, неотбелязан преди това феномен като масово общество и масово съзнание. А това пък е най-важната в България предпоставка за възникването, израстването и разпространението на масов печат.

        На българската търговско-промишлена буржоазия са необходими печатни издания, които да формират масовия читател, но не просто да го формират, а – по възможност – и да го управляват. Жълтите и булевардните издания решават този въпрос само частично. За да е завършена буржоазната машина за „производство на мнения“ трябва да има и сериозен печат, където идеите да не се внушават толкова директно, а да има богата фактология, оперативност на получаване, обработка и публикуване на новинарския материал, за да може идеите, необходими на буржоазията да се прокарват по начин, имитиращ консенсус в обществото. Такъв вестник за България става вестник „Мир“.

       Вестникът принадлежи на богатите, но се стреми да демонстрира, че е вестник на цялото общество, понеже засяга проблеми, които вълнуват всички. Ето един красноречив пример за това, когато на страниците на изданието се дискутира проблемът за фашизма.

       Тематиката за спасяването на България е над всичко. И това не е просто подражание на немското „Дойчланд юбер алес“, а дълбоко осъзната политика на опазване на трудно събрания собствен национален капитал, на национална промишленост и пазари защото ако тях ги няма, ако те по някакъв начин не са защитени, ако в главите на хората не са добре „набити“ националните идеи, то няма да има българска буржоазия.

       Във всяко отношение поучителна е историята на вестник „Мир“ като национално издание. Макар и да се занимава повече с проблемите на София – например построяването на водопровода от Рила и изкупуването на трамваите, така че те да станат общинска собственост, вестникът обръща внимание и на това, какво става в страната.

        За да информира успешно вестникът поддържа широка мрежа от кореспонденти из България. Интелигенцията в различни градове, под една или друга форма е привлечена да сътрудничи. Дописките често пъти се поместват на първа страница, като продължават и на втора. Тематиката най-често е свързана с отбелязване на кръгли годишнини, църковни и граждански празници, военни маневри и учения. И за всичко това вестникът информира, бързо, образно, оперативно.

        В този смисъл той е издание, което наистина творчески копира журналистически практики и дискурси на най-големите си европейски събратя – „Пестер Лойд“, „“Пещи хирлап“ и „Мадяр хирлап“ (Будапеща),

„Винер цайтунг“ (Виена), „Таймс“ (Лондон). По този начин – ползвайки добри чуждестранни практики, които приспособява към българските условия, вестник „Мир“ се изгражда като забележително, сериозно, високопрофесионално издание, което може да влияе на общественото мнение в страната в угода на своите акционери.

       Когато съвременният читател, скрит в тишината на читална зала №3 в Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методи (НБКМ) вземе за пръв път в ръцете си вестник „Мир“ той изпитва двояко чувство – от една страна, че държи в ръцете си нещо безкрайно архаично, а от друга, – че това е нещо, което чете, е толкова близко и съвреммено – просто удивително!

       Безкрайно архаичното е това, което зрителят вижда и възприема като печатна страница – това, което днес бихме нарекли дизайн на полиграфската плоскост. Вестникът, който е сочен за флагман на печата по това време, което анализираме, почти не дава илюстрации. Онези изображения, които намират място на страниците му имат предимно рекламен характер. Техните клишета обаче не са дело на редакцията, а са предоставени от фирмите, които желаят да рекламират своята стока.

       Вестник „Мир“ е голямоформатен (от днешна гледна) точка вестник. Той е 4 страничен, като основният формат е А0, сгънат на две по дългата страна и така се получават 4 страници с формат А1, върху които се нанася текстът.

       Вестникът е седемколонен. Това позволява употребата на сравнително едър шрифт – заглавията са 15 пунктови, а въобще шрифтовата гарнитура, която е употребява, е немският „Гармонд“. Най-малките обявления се печатат с „Петит“. Статиите, които имат постоянно място, се печатат с една и съща шрифтова гарнитура и с една и съща големина на шрифта.

       Тази константност на външния вид позволява читателят да се ориентира по-добре. Сравнително слабата навигация по раздели може би се диктува от това, че вестникарското тяло е много тънко (само 4 страници) и пред читателя няма кой-знае какви трудности да намери търсения от него материал.

       Наборът на текста е нишковиден. За големите материали като уводните статии или пространните анализи, както и за романите с продължение, се прави някакво блоково изравняване на текста, като най-често се ползва интерлинажа – вътрешното изравняване по редове.

       Новинарските материали – особено кратките новини следват една след друга, като отделянето става посредством заглавията, които се печатат с шрифт, различен от основния.

       Нещо, което също прави впечатление, е липсата на издателско каре, в днешното разбиране на това понятие. Непосредствено под клишето, с което се отпечатва името на вестника - „М И Р Ъ“ - с ер голям (по тогавашния правопис) е дадено само името на главния редактор – Ив.П. Плачков. Написан е и адресът на редакцията - „ул. Бачо Киро, 7“, споменат е и годишният абонамент – 300 лева за една година. Друго няма.

       Затова пък са поместени най-подробни сведения за това колко струват абонаменти за други срокове, както и колко струват абонаментите за чужбина. С това се подчертава колко важно е за редакцията да има читателски корпус с твърд абонамент, на когото да разчита така или иначе при оформяне както на издателските, така и на финансовите си годишни планове.

       Отделен брой струва 1 лев. Вестникът е ежедневник, който излиза от понеделник до събота, включително. За обикновена година трябва да са 365 броя, колкото са дните в годината. От тях се приспадат 52 съботни дни, колкото са седмиците в годината. Остават 313 дни. Освен това на 1 януари – Нова година и на Рождество вестници също не излизат. Годишно излизат 311 броя.

       От тази проста сметка излиза, че ако човек се абонира, не само ще получава редовно вестникът на определен адрес, но и ще спести още 11 лева годишно. Ако цената на вестник „Мир“ от този период, се сравни с цените на другите вестници се вижда, че това е вестник със средни цени. Двустраничен вестник  по това време струва 80 стотинки, Илюстрованите вестници са по 2 лева.

       Най-скъпо струват професионализираните специализирани издания, например списанията, които печатат на хубава хартия, с професионални текстове за юристи, лекари и военни струват по 5 лева за брой. От това се вижда, че редакцията, като безусловно обръща вниманието на текстовете се стреми колкото се може да снижи себестойността на отделния брой, за да може при фиксирана корична стойност от 1 лев да получи по-голяма печалба.

       Ако се съди по абонаментите за цялата страна и по това, че вестникът успява да се задържи на „сцената“ за половин век, може да се направи извода, че редакторът е могъл добре да се справя с управлението на вестника, дори ако към него приложим днешните повишени критерии за вестникарски менижмънт.

       Изобщо главният редактор по това време, а вероятно и екипът, който той си е подбрал, са успявали да се справят с трудната задача да изкарат сериозно издание на печалба, да разширяват читателския кръг и да бъдат фактор, който оформя мнението на влиятелната част от обществото.

       По-особено внимание в нашия анализ заслужава да се обърне на клишето със заглавието. В сравнение с днешното издаване на вестниците, които едва ли не на всеки 5 години са длъжни да правят обновяване (ребрендинг) на външния вид и на очертанията на заглавието вестник „Мир“ през цялото време на своето съществуване, не променя клишето на заглавието. По този формален признак в разглеждания от мен период вестникът действително наподобява лондонския „Таймс“.

       От друга страна дебелите вертикални стволове на буквите дават усещане за тежест и стабилност и това също не е случайно както за един партиен, така и за всеки друг вестник, който има претенциите да бъде „общонационален“.

       Хоризонталните засечки – серифи - дават усещане за фризово подреждане, което се усилва от двете xоризонтални линии, разположени под и над заглавието. „Дизайнерът“ е чувствал, че ако буквите са плътни, те няма как да се „вържат“ на страница, която се проектира без други илюстрации, затова се е помъчил да облекчи общото впечатление чрез прорези (обозначавани с професионалния термин-русизъм „форточки“) в плътта на буквите, а от това, че те са разположени под различни ъгли спрямо вертикалата се подчертава общоеклектичният характер на сецесиона въобще като стил в изкуството, а не само в печатната графика.

       Особена адмирация заслужава „шрифтовикът“, предложил такова оригинално очертание на буквата ер голям (Ъ). Ако за другите букви М, И и Р той е можел да ползва за образци латински литери с аналогично очертание М, N, Р, то за Ъ това няма как да се получи тъй като там такъв буквен знак просто няма.

       И все пак художникът е намерил много добро изобразително решение и графемата прилича по скоро на лебед, а не на гласна буква. В днешни условия подобно решение вероятно щеше да бъде издигнато в култ и да бъде превърната в запазена марка и в запазен графичен знак на изданието.

       Мимоходом ще отбележа колко жалко е, че репликирането на този вестник в последното десетилетие на миналия век нямаше успех, защото попадна в ръцете на неумели и незнаещи хора, твърде далеч от духа и съдържанието на вестника-оригинал.

       Като съдържание и рубрикация вестник „Мир“, през анализирания от мен период спазва определено постоянство. То е традиционно за вестника. През неговото дългогодишно съществуване читателите – поколения наред – са свикнали да намират на едно и също място, с едни и същи шрифтови и акцесорни елементи аналогични рубрики и материали в тях.

       Непосредствено под заглавието, точно на три колони, понеже останалите четири се заемат от реклама, се помества уводната статия. След нея следват дописки както с външнополитически събития, така и със събития, които са се случили в провинцията. Те са своеобразна „съдържание“, позволяващо на читателя да се ориентира в това какво става във висшите ешелони на властта в София, кое е най-важното събитие, което се е случило в провинцията.

       Посредством външнополитическите новини пък българският читател може да се ориентира, кое е най-важното събитие, което се е случило извън пределите на Царството. Да не забравяме, че по това време България е парламентарна монархия, правителствата се сменят едно след друго, а монархът е Борис ІІІ.

       На първата страница като че ли нарочно не се допуска никаква изобразителна информация. Няма дори снимка „на обожаемия ни монарх“, както го величае тогавашната преса. Рисунките, графиките и фотографиите са оставени за „Илюстрована седмица“.

       От друга страна това, че редакцията не дава заплати на фотографи и не се занимава с цинкографски клишета развързва нейните ръце, прави я по-оперативна, разбира се в рамките на понятието според онова време, което хората са имали през 1928 година.

       На втора страница има сравнително по-малко реклама, отколкото на първа страница. Две трети от вестникарската площ е заета от кратки, почти телеграфни новини от това, което се е случило по света. Прави впечатление, че източниците на информация са тогавашните вестници, радио Берлин, а информациите от нашите южни съседи – Гърция и Турция – се публикуват според френската новинарска агенция – най-мощната за това време: „Хавас“.     Видимо на редакцията не е било изгодно да поддържа собствени кореспондентски пунктове в тези страни, нито пък е могла да се ползва от услугите на хора, които постоянно живеят на територията на тези страни. И редакцията е предпочела възможно най-лекият и евтин метод – препечатване на информация от чужди източници.

       Понеже на първа страница вече са дадени новини под рубриката „От чужбина“ на втора страница те получават своето продължение като рубриката леко се видоизменя и става „Още от чужбина“.

       Новините от България са рубрикирани „Из царството“. Прави впечатление, че „монархичността“ на текстово ниво се подчертава и изтъква по всякакъв начин – чрез рубриките и подрубриките, а пък за текста да не говорим. На втора страница рубриката повтаря тази „Още от чужбина” и се нарича „Още от България“.

       Освен рубрикирането има и своеобразно структуриране вътре в самата рубрика. За външните новини на първо място се слагат събитията, които са станали във Великобритания. Разбира се, не само това дава право на изследователите да посочват изданието „Мир“ като англофилски вестник, но е черта, която ярко осветява редакционната политика.

       На второ място са новините от Франция, а на трето – тези от Съединените Американски Щати. Колкото и странно да е винаги присъстват и новини от Съветска Русия, като прави впечатление, че се пише съкратено не СССР, а се слагат точки – С.С.С.Р., а управляващите се наричат „болшевиците“.

       Това също е свързано с англофилската ориентация. Понеже Англия, по различни съображения, се стреми да подобри отношенията си с Русия, то и редакторът на вестник „Мир“ се стреми да печата повече материали. Но в тях като рефрен присъства тезата, че руският народ „пъшка под игото на болшевиците“.

       Редакционните материали като правило винаги се поднасят през тази плоскост – че българският народ е благодарен на „братята славяни“ - на едни от тях (чехите) за създадената култура, на други (руснаците) да освобождението ни от робство. Споменът за ония страшни години все още живее в душите на голяма част от населението. Редакцията няма как да не се съобразява с това. Сред обикновения народ - „простите орачи и копачи“, - а също така и сред интелигенцията, спомените за „Дядо Иван“ са още живи. А също и целокупното творчество на Вазов, сътрудник на „Мир“, допринася за цялостното възприятие и закрепването на тези идеологеми.

       В „подвала“ на втора страница се печата и роман с продължение. От месец януари 1928 г. и до средата на месец май това е романът на А.В. Месон „Домът на смъртта“, сърцераздирателно четиво, любимото на еснафа, за което бихме казали, че е аналог на днешните бестселъри. В съответствие с традициите се подбира английски автор. Доколко обаче авторските права са били уредени си остава загадка и до ден днешен.

       На трета страница като правило се разполагат материали, които имат аналитичен характер – печатат се както политически, така и собствено художествено-критически текстове.

       Рекламните тарифи са обявени. Другата новост е, че рекламата се поема както непосредствено в редакцията, така също и, че изданието си сътрудничи със специализирани рекламни агенции. Тези агенции са разположени както в столицата, така и в по-големите градове на страната – Русе, Пловдив, Плевен и Варна.

       Забелязва се стремеж към тематично единство или поне някакво съответствие между реклама и текст. До текстовете, които пишат за култура се разполагат реклами за забавни утра, сказки и вечеринки.

       Рекламните карета по правило са стандартизирани като размер. Удивително е, че принципите на „парцелиране“ на страницата в рекламна площ се запазват и до ден днешен. Това вероятно е инварианта, която се дължи на принципния характер рекламата да се заплаща както според квадратурата, така и според мястото на страницата. А това от своя страна има по-дълбоки корени, които се крият в това как човешкото око се движи по печатната страница и как мозъкът възприема и осмисля прочетеното.

       На трета страница се печатат и отчети от Народното събрание, както и речите (или откъси от тях) на различни политически лидери на управляващата партия.

       Четвърта страница е отделена за наука. Рубрикирана е с общо заглавие “Из науката и живота“. Материалите, които се поместват тук служат както за обучение, така и за забавление, тъй като се отделя много място на куриозите в науката или живота.

                             Рис. 2 Така изглежда втората страница на вестник „Мир“. Вижда се, че рекламните карета са квадратни или правоъгълни, правилно вписани във вестникарските колони.

       При оформянето, за по-добро разграничаване на текста и рекламните карета, както и за навигация, се използват различни видове линии. Като правило текстът се разполага в рамка с ограничителни линии от четирите страни.

       Вертикалните линии са 8 и като правило са по-тънки от хоризонталните.  Те изпълняват предимно разграничаваща функция, за разлика от хоризонталните, които обединяват страницата и я представят като единен визуално-полиграфски образ.

       Истинското „тържество на линиите“ е при рекламните карета тъй като тук най-важните функция, които те изпълняват са:

1.  Разграничаване на рекламните карета едно от друго.

       Това се налага от обстоятелството че рекламите са различни. Може да се случи така, че рекламата за вършачки да съседства с рекламата за шоколад. Тук съчетанията понякога може да са невъобразими.

       Всеки рекламодател иска неговата реклама да бъде по-хубава, по-ярка, „по-гръмогласна“ от тази на другия рекламодател. Тези релации се запазват и до днес с тази само разлика, че сега рекламодателят има на разположение много повече и по-качествени рекламоносители, отколкото през 1928 година.

2.  Другата функция, която се възлага на линията, е да бъде „оптически магнит“ за потребителя на рекламата. По това време, когато не се използва цветен печат в българската вестникарска практика оптичните магнити могат да бъдат 3 вида – изображение, шрифт и линия.

       Вестник „Мир“ през изследвания период принципно не публикува фотографски изображения. Ползват се щрихови изображения – вж Рис. 2, където е дадено изображение на готварска печка и на пръскачка. Това е мощно, но скъпо средство. Могат да си го позволят само богати фирми, или такива, които по никакъв начин не могат да минат без изображение, тъй като само с негова помощ могат да се видят преимуществата на рекламираното изделие, спрямо аналогични изделия на конкуриращи се фирми.

       Другият начин за привличане на зрителя е шрифтът, но тук въпросът опира до снабдяване на типографиите със съответните гарнитури и големини. Наборът като правило е стандартен. Големи шрифтове не могат да се използват поради това, че те искат много площ, а тя е скъпа.

       Остават линейните елементи. Те успешно изпълняват тази функция – не оскъпяват рекламата, заемат едва около 0,3% от рекламната площ. От тях печатниците поддържат голямо многообразие, клиентът може да си ги избере по каталог.

Рис. 3. Пример за типографско оформяне на рекламно каре. Вижда се както използването на различни шрифтове, така и различни видове линии .

       (продължението следва)