Докладът търси отговор на въпроса „какви са последствията от комодифицирането на културните ценности, които музеите издирват, съхраняват, излагат на показ, интерпретират” когато трябва да се музеефицират артефакти, които принадлежат на практиката на т.н. съвременно изкуство – например видеоарт, пърформанс, инсталация.

     От една страна отговаряме на въпроса „Що е изобразително изкуство днес” извън класическата конвенция „маслени бои-платно”. От друга страна съвременното изкуство се развива, независимо от желанията и възможностите на днешните галерии или музеи на изкуството да го притежават, експонират, съхраняват, обясняват и дори - реставрират. 

Анализирано е състоянието в България, която за разлика от съседите си, все още няма добре устроен и нормално функциониращ музей на съвременното изобразително изкуство, в който да бъдат показвани такива трудни за музеефикация и тезаврация (в класическия смисъл на понятията)арт явления като инсталацията и видеоартът и такъв „антимузеен” по логиката на своя генезис и съществуване „обект” като пърформансът. Спрели сме се на тези три вида, понеже те са структуроопределящи и формиращи както теорията на музейното дело в областта на съвременното изкуство, така и тяхното практическо решаване има голямо значение при фонодообразуването на музея на съвременното изобразително изкуство.