Постинг
23.11.2012 20:51 -
Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) 1-ва част
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 08:45
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.12.2012 08:45
.jpg)
.png)
Библиография на списание
„Проблеми на изкуството” (1968-2012/3)
1-ва част - от стр.1 до стр 20 вкл.
Статии
Кирилица
Аврамов, Д. „Наивисти”, „примитивисти”... или нещо по-различно?, 2, 1974, 24-41.
Аврамов, Д. Българската живопис през 30-те години в изкуството на Васил Бараков, 2, 1979, 23-39.
Аврамов, Д. Драмата на Жул Паскин, 2, 1976, 42-52.
Аврамов, Д. Драматичният монументализъм на Атанас Яранов, 2, 1980, 9-22.
Аврамов, Д. Един художник търси непознатото, 1, 1979, 32-44.
Аврамов, Д. Естетиката на импресионизма – за или против?, 1, 1975, 50-56.
Аврамов, Д. Живопис и хуманистично съзнание. Изкуството на Светлин Русев, 3, 1980, 3-17.
Аврамов, Д. Живописта на Иван Ненов (По случай 70 години от рождението на художника), 3, 1972, 25-37.
Аврамов, Д. За движението „Родно изкуство” в българската живопис, 4, 1971, 5-27.
Аврамов, Д. За значението на традициите в съвременното изобразително изкуство, 1, 1971, 55-59.
Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (100 години от Първата изложба на импресионистите), 3, 1974, 26-36.
Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (продължение), 4, 1974, 32-49.
Аврамов, Д. Изкуството на Вера Недкова, 1, 1974, 23-41.
Аврамов, Д. Кирил Петров, 1, 1973, 26-41.
Аврамов, Д. Международна изложба на реалистичната ангажирана живопис, 4, 1973, 3-21.
Аврамов, Д. Методът и неговите антиномии, 2, 1973, 3-19.
Аврамов, Д. Младите художници в 1975 г., 4, 1975, 32-45.
Аврамов, Д. Националналното в живописта на Мърквичка и Митов, 4, 1969, 22-34.
Аврамов, Д. Незаслужено забравен принос (За урбанистичната естетика на Чавдар Мутафов), 4, 1977, 22-30.
Аврамов, Д. Неоимпресионизмът на Жорж Сьора, 3, 1975, 36-43.
Аврамов, Д. Нови измерения на социалния реализъм (За живописта на Теофан Сокеров), 3, 1979, 28-36.
Аврамов, Д. Поглед върху две изложби: Капризите на „Кюстендилска пролет” и Търсенията на младата смяна, 4, 1978, 18-35.
Аврамов, Д. Проблеми в живописта на младите (По повод на Третата младежка изложба), 1, 1972, 14-26.
Аврамов, Д. Спорът за реализма (продължение), 3, 1971, 34-47.
Аврамов, Д. Спорът за реализма, 2, 1971, 19-35.
Аврамов, Д. Съвременният художник и визуалните мас-медии, 1, 1980, 7-15.
Аврамов, Д. Творческата еволюция на Давид Перец, 3, 1977, 20-31.
Аврамов, Д. Чистота и симбиоза на изкуствата в естетиката на модернизма, 1, 1968, 23-38.
Аврамов, Д. Шарл Бодлер като художествен критик, 1, 1977, 36-49.
Аврамов, Д. Щрихи към портрета на Дега, 3, 1978, 34-46.
Аврамова, И. Драматично движение (Същност, специфика, художествено усвояване), 3, 1976, 54-59.
Аврамова, М. „Слънцето” – носено на прът, 4, 1994, 21-27.
Аврамова, М. Мит, ритуал и злато на една „несъстояла се цивилизация”, 3, 1994, 14-20.
Аврамова, М. Нагръдникът – един древен символ, 3/4, 1997, 51-52.
Аврамова, М., Бояджиев, Я. Статуетка на праисторическа богиня, 4, 1994, 6-7.
Аенски, С. Реставрация на тибетска танка от ХVІІ век, 1, 2012, 49-50.
Азизян, И., Иванова, Н. Съветска и българска декоративно-монументална скулптура през последните две десетилетия (Типология на жанровете), 3, 1987, 11-21.
Азизян, И., Иванова, Н. Съветска и българска монументална и декоративно-монументална скулптура. Типология на жанровете, 2, 1987, 3-12.
Александрова, П. В търсене на спецификата на филмовото заглавие, 2, 2004, 7-9.
Александрова, П. Гледане в киносалон, 1, 2009, 12-14.
Александрова, П. Практики на филмовия превод в епохата на глобализацията, 3, 2011, 46-47.
Александрова, П. Уроците на XX век в следващия XXI век или наблюдения за трудностите на студентите със старите филми, 3, 2012, 76-78.
Алексиева, Е. Тялото и неговият двойник, 4, 2006, 48-52.
Алмалех, М. Семантика на термините за черен и бял цвят в Стария Завет, 3, 2003, 12-20.
Алтънов, В. Печатни библии от Европа, разпространени по българските земи през ХVІІІ и ХІХ век, 3, 2006, 27-35.
Анастасов, Х. Противоречията на Льо Корбюзие, 2, 1988, 49-54.
Анастасова, Е. Сакралната история в историята на старообредството, 4, 1996, 46-51.
Ангелов, А. Художественото и документалното начало в телевизионната програма, 2, 1976, 24-27.
Ангелов, В. Атрибутивна или функционална естетика. Дискусия, 2, 1990, 13-20.
Ангелов, В. Българската дърворезба между 1878-1944, 2, 1988, 29-36.
Ангелов, В. Българската дърворезба от ХV в. до началото на ХVІІІ в., 2, 1982, 47-52.
Ангелов, В. Врачанска църковна везба от Възраждането, 1, 1985, 37-42.
Ангелов, В. Възрожденската дърворезба и фолклорът, 2, 1981, 12-19.
Ангелов, В. За или против „регионалните” художествени школи през Възраждането, 2, 1989, 10-15.
Ангелов, В. Иван Травницки, 2, 1987, 47-49.
Ангелов, В. Изображения на маски в изкуството на Българското възраждане, 4, 1985, 39-44.
Ангелов, В. Кавалетно и монументално изкуство, 1, 1971, 13-24.
Ангелов, В. Културологични бележки върху църковната дърворезба от епохата на Българското възраждане, 4, 1980, 36-44.
Ангелов, В. Митологични мотиви в българската възрожденска дърворезба, 4, 1978, 42-47.
Ангелов, В. Няколко методологически проблеми в изследването на възрожденската дърворезба, 2, 1980, 3-8.
Ангелов, В. От портрет към символ в надгробната пластика, 1, 1999, 38-41.
Ангелов, В. Охраняване на сакралното пространство, 1, 1988, 9-12.
Ангелов, В. Паметниците в България (1944-1984), 4, 1984, 29-33.
Ангелов, В. Парадокси във възрожденската ни художествена култура (Върху материал от дърворезбата), 1, 1982, 35-42.
Ангелов, В. Пластичен и изобразителен фолклор. Теоритическа постановка, 4, 1988, 26-31.
Ангелов, В. Поглед върху съвременното резбарско изкуство в България, 2, 1977, 18-25.
Ангелов, В. Поп-арт – социологически и естетически аспекти, 1, 1970, 42-53.
Ангелов, В. Произход и развитие на някои символи във възрожденската дърворезба, 2, 1979, 53-57.
Ангелов, В. Развитие на съвременната българска монументално-декоративна живопис в периода 1900-1944 г., 3, 1976, 3-9.
Ангелов, В. Самоковската резбарска школа, 4, 1983, 32-36.
Ангелов, В. Символика на ламята в средновековната българска дърворезба, 3, 2001, 31-35.
Ангелов, В. Символът в нашето съвременно монументално-декоративно изкуство, 2, 1972, 33-41.
Ангелов, В. Социалният живот на паметника и мемориалния ансамбъл, 4, 1977, 11-21.
Ангелов, В. Сравнителен анализ на някои мотиви от възрожденската резба, 4, 1979, 28-36.
Ангелов, В. Съвременна българска дърворезба, 1, 1986, 45-50.
Ангелов, В. Съвременните художествени занаяти – ролята им в жизнената среда и културата, 2, 1983, 45-46.
Ангелов, В. Тенденции при изкуствата, организиращи средата, 2, 1976, 28-36.
Андиркова, М. Изкуството през 90-те години. Трансформация на институционалната рамка, 3, 2006, 36-39.
Андреев, Х. Новоразкрит надпис върху свитъка на пророчица Анна от църквата „Св. Петър” при село Беренде, 1, 2005, 58-59.
Андрейков, Т. Антифашистката тема в западното кино (Художествени документи за бъдещето, настоящето и миналото), 3, 1985, 47-55.
Аради, Н. Иконологически изследвания върху социалистическото изобразително изкуство, 4, 1974, 21-31.
Арнаудов, Д. За творческия процес на художника, 2, 1974, 14-23.
Аспарухова, Н. Изкуството – на границата между „високото” и „ниското”, 2, 2006, 28-33.
Аструков, Й. Новите камери – технология и въздействие, 3, 2012, 69-73.
Атанасов, Ж. Изкуството и нравственото съзнание, 4, 1969, 3-11.
Байбурин, А. Языки ритуала, 3, 1994, 4-9.
Байчинска, С. „Майстори” или драмата на „прескочения” избор, 3, 1993, 47-53.
Байчинска, С. „Многострадална Геновева” или парадокс за зрителя (Българският възрожденски театър – типологичен модел), 2, 1992, 3-11.
Байчинска, С. Битката за „Благородникът” или предизвестеният край на българския театрален модернизъм, 1, 2003, 14-26.
Байчинска, С. За прехода от възрожденското „театро” към професионален театър, 3/4, 1992, 98-102.
Бакалова, Е. Апокалипсисът в църквата „Св. Йоан Предтеча” в с. Бистрица, Благоевградско, 1, 1999, 30-37.
Бакалова, Е. Аспекти на съотношението „словесен текст – изображение” в българското Средновековие (Песенно поетичната образност – визуални съответствия), 1, 1991, 3-20.
Бакалова, Е. Една неизвестна житийна икона на св. Наум от Софийския археологически музей, 4, 1993, 12-20.
Бакалова, Е. За константинополските модели в Боянската църква, 1, 1995, 10-21.
Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата, 4, 1985, 45-57.
Бакалова, Е. Мозаичната икона „Св. Богородица Одигитрия” от Националния археологически музей в София, 3/4, 1992, 54-61.
Бакалова, Е. Някои методологически проблеми на съветското и българското изкуствознание при изследване на средновековното изкуство, 2, 1978, 16-26.
Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил” край Иваново), 3, 1988, 31-45.
Бакалова, Е. Съветската изкуствоведска школа и българското изкуство, 4, 1987, 33-39.
Балчева, М. За ролята на преподавателя при формирането на творческата същност: Иван Лазаров и Васка Емануилова, 3, 2010, 29-36.
Балчева, М. Смисълът на една ретроспекция. Изложбата „Дружество на Новите художници (1931-1944). 80 години от основаването”, Софийска градска художествена галерия, 2011-2012 г., 4, 2011, 22-26.
Басан, М. Художественото съзнание на Златю Бояджиев (Опит за философско разглеждане въз основа на материали от февруарската изложба, 1968), 3, 1968, 11-31.
Белишки, С. Варианти за използване на етилен/винилацетатни полимери при реставрацията на картини от съвременни български художници, 3, 1999, 48-55.
Белишки, С. Инфрачервени рефлектографски изображения в реставрацията на икони. Практически аспект на употребата на цифрови фотоапарати, 4, 2005, 41-50.
Белова, Л., В. Петрухин. О „нечестивых” народах: эсхатологический и иконографический мотив, 1, 2010, 31-34.
Беляев, Л. Образцы церковного искусства из раскопок 1990-х – 2000-х гг. в Москве: резные иконки и литики, 1, 2010, 25-30.
Бенева, С. Актьорската трупа на Народния театър – поведенческа култура, 2, 2005, 25-31.
Бенева, С. Драматургията на Горки на сцената на Народния театър (1904-1952), 1, 1981, 38-42.
Бенева, С. Поведение на „групите” – „Младежка сцена” в ДТ Пловдив (1967-1969), 1, 2003, 47-50.
Бибина, Й. Раждането на новата турска живопис (ХІХ-ХХ в.), 4, 2001, 14-24.
Бикс, Р. Бележки за кинетичното изкуство, 3, 1968, 47-52.
Бичков, В. За естетическото значение на ерминията, 2, 1990, 55-57.
Бичков, В. Проблеми на изкуството в ранновизантийската естетика, 1, 1984, 41-44.
Благоев, Т. Структура на полиекрана (Изразни възможности на езика на полиекрана), 1, 1976, 23-31.
Божилов, И. Ватиканският Манасий (Cod. Vat. Slavo 2). Текст и миниатюра, 2, 1996, 3-12.
Божилов, И. Няколко бележки върху Scylitzes Matriensis, 3, 1991, 18-25.
Божилов, И. Портретите в Боянската църква: легенди и факти, 1, 1995, 3-9.
Божков, А. Естетика на българската икона (продължение), 1, 1977, 11-24.
Божков, А. Естетика на българската икона, 4, 1976, 15-27.
Божков, А. Иконографските изображения на Христос в лоното на старата българска живопис, 2, 1980, 39-46.
Божков, А. Иконографските типове на Богородица и техният развой в лоното на българската живопис през вековете, 4, 1979, 13-27.
Божков, А. Проблеми и открития в живописния свят на Тома Върбанов, 1, 1989, 20-26.
Божкова, А. Гробна находка с накитни предмети от римската императорска епоха, 3/4, 1997, 46-50.
Бойчева, Ю. Един паметник на византийската везба от Охрид. Датиране и атрибуция, 3, 1998, 8-15.
Бойчева, Ю. Епитрахил от манастира Дечани в Националния исторически музей, 2, 2000, 41-45.
Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница, 3, 1999, 18-21.
Бойчева, Ю. Типология и семантика на епитрахила, 2, 1996, 38-43.
Бойчева, Ю. Търновската плащаница от 1569 година, 3, 2002, 42-52.
Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през ХІV-ХV век. Византийски плащаници в България, 4, 2005, 15-26.
Бонев, С. Новонамерено произведение на малката пластика (Костен триптих от Преслав – Х в.), 4, 1980, 51-52.
Бонева, Л. Музеографията на Злати Чалъков или българската класика в експозиционния дизайн, 3, 2010, 7-11.
Бонева, Л. Огънят и водата в народното и религиозното изкуство (една изложба на НИМ в НДК), 2, 2000, 46-49.
Бонева, Л. Предметите на сакралното изкуство в социокултурната рамка на музейното пространство, 2, 2002, 16-21.
Борачева, К. Ведутата от Националната галерия за чуждестранно изкуство не е Каналето, 3, 1998, 28-32.
Борачева, К. Синтезът на изкуствата през ХVІІІ век и стенописите на Дж. Б. Тиеполо, 3, 1980, 43-49.
Босилков, С. За развитието на изобразителното изкуство в първите революционни години след Девети септември, 1, 1975, 15-26.
Ботева, Д. Оброчните релефи на Тракийския конник. І. Изображения – образи, 3/4, 1997, 66-70.
Ботушаров, Л. Календарното делене на годината и св. Георги и св. Димитър като народни светци. Към иконографията на светците като конници, 4, 2000, 41-45.
Бочев, М. Кукерски игри, кукери и кукерски маски, 3, 1976, 27-37.
Бошев, Н. Борис Караджов/Караджа (Caragea) или за избора на отечество, 4, 2008, 34-40.
Бошев, Н. Колекция за всички, 3, 2008, 36-39.
Бошев, Н. Конкурсът за паметник във Военното училище в София, 1, 2000, 29-39.
Бошев, Н. Към историята на „Те победиха” – факти, публикации, съпоставки и хипотези за скулптурната композиция на Иван Лазаров, 4, 2003, 3-15.
Бошев, Н. Към историята на българските военни паметници. Идеи, инициативи, първи практически действия, 1, 2008, 17-24.
Бошев, Н. Паметникът на Васил Левски в Пловдив – хроника на едно трудно осъществяване, 1, 2001, 51-56.
Бошев, Н. Петър Рамаданов, 3, 1996, 24-29.
Бояджиев, Б. Проект „BG – Лара”. Словесен вариант на компютърна инсталация (CD-R), 3, 2000, 62.
Брадистилова, М. Априлското въстание и българският театър, 2, 1976, 53-58.
Брадистилова-Добрева, М. Етапно развитие на българския театър през Възраждането, 3, 1980, 53-55.
Брадистилова-Добрева, М. Новаторски насоки в комедиографията на Станислав Стратиев, 4, 1985, 14-19.
Брадистилова-Добрева, М. Съвременната тема в драматургията на Драгомир Асенов, 4, 1978, 54-61.
Братоева, И. Българското игрално кино от началото на XXI век, 3, 2012, 3-8.
Братоева, И. Героят в българското тоталитарно кино – герой, жертва, мъченик и светец на утопията, 1, 2002, 58-62.
Братоева, И. Еталон или симулация, 2, 1994, 28-33.
Братоева, И. Новото западноевропейско кино и стереотипът на разделението, 2, 2004, 27-30.
Братоева, И. Предизвикателствата на постмодернизма, 3, 1995, 18-24.
Братоева, И. Реалността като simulacra, 1, 1997, 8-11.
Братоева-Даракчиева, И. Глобализация, не-национални филмови продукции и шансове за „малките” кинематографии, 3, 2011, 8-13.
Братоева-Даракчиева, И. Кино и глобализация, 1, 2009, 6-11.
Братоева-Даракчиева, И. Новото европейско кино – идентичност и транснационалност, 1, 2008, 42-47.
Бубнова, Я. Великата отечествена война в съветското монументално изкуство (Памет на поколенията), 3, 1985, 19-22.
Буено, С. Кубинското творчество на Кирил Цонев, 1, 1982, 43-46.
Бърнанд, Т. За функцията на църквата „Св. Богородица” в Долна Каменица (ХІV в.), 4, 2005, 27-33.
Вакарелски, Х. Принос към изучаването на нашата народна естетика, 1, 1970, 13-26.
Ваклинова, М. Музеят – в миналото или към бъдещето, 2, 2002, 3-10.
Ванев, И. Един стенописен фрагмент от раннохристиянска гробница в София. За най-ранният пример на техника strappo в България, 3, 2008, 10-13.
Ванев, И. Забравената църква „Св.Йоан Богослов” в Созопол, 2, 2012, 27-35.
Ванев, И. Опити за трансфериране на стенописите от храм „Св. Георги” в Арбанаси в контекста на тяхното опазване, 3, 2005, 54-59.
Ванев, И. Реставрационни дейности в Рилския манастир през 1944 г., 4, 2010, 45-49.
Ванев, И. Реставрационни намеси, приложени върху стенописите на църквата „Св. Никола” при град Мелник, 3, 2004, 22-27.
Ванев, И., Н. Цветкова. От църквата до музея. По пътя на несебърските икони, 2, 2011, 21-27.
Варзоновцев, Д. „Примитивът” като културологичен феномен. Към въпроса за третия пласт в художествената култура, 2, 1988, 21-24.
Варзоновцев, Д. Към проблема за теоретическия предмет на дизайна, 4, 1985, 7-13.
Варзоновцев, Д. Хуманитарни аспекти при художественото проектиране на предметния свят, 1, 1986, 51-53.
Василева, Е. Композиция на спектакъла, 3, 1975, 44-53.
Василева, М. В Москва без комплекси, 1, 2010, 55-56.
Василева, М. Димитър Буюклийски и развитието на българската живопис през 70-те години, 3, 1990, 3-11.
Василева, М. Кибела, Мидас и скалата, 4, 1999, 3-12.
Василева, М. Недко Солаков. Между картината и инсталацията, 1, 1998, 21-26.
Василчина, В. Българските страсти в художественото образование. За дуалистичния образователен „модел” на ДРУ и неговите измерения в приложно-художественото обучение през първите две десетилетия на ХХ в., 2, 2007, 3-13.
Василчина, В. Градът Балчик и дворецът на кралицата. Митове и реалии в балканското културно и художествено пространство (до края на 20-те години на ХХ век), 4, 2008, 25-33.
Василчина, В. Един изключителен резбен ансамбъл в София, 3, 2008, 18-26.
Василчина, В. За насоките на развитие на дърворезбата ни след Освобождението (1878-1918), 1, 1989, 37-44.
Василчина, В. За типологията на предметно-художественото производство на прехода от Средновековието към новото време, 3, 1996, 30-36.
Василчина, В. Неизвестни аспекти в приложната графика на Васил Захариев, 3, 1996, 21-23.
Василчина, В. Приложното изкуство в структурите на ежедневието. Етюди от детството му, 2, 2006, 3-11.
Василчина, В. Ранните перипетии на българския художествен текстил и приносът на жените, 4, 2002, 35-44.
Василчина, В. Трима български керамици във Франция през първата половина на ХХ век, 2, 1999, 43-48.
Василчина, В. Феноменът „български салон” в жилищното обзавеждане от края на 20-те и през 30-те години, 1, 1996, 30-37.
Вачкова, В. Памет за двадесетте „загинали” константинополски статуи, 2, 2008, 11-15.
Великова, В. Изложбата „Родът Балан” – родова хроника преди и в Третата българска държава, 2, 2000, 50-56.
Велинова, В. Образът на владетеля в текста и миниатюрата (Бележки върху илюстрирания среднобългарски препис на Манасиевата хроника Vat. Slavo 2), 2, 2009, 23-30.
Велкова, С. Гърция в края на дългия деветнадесети век, 4, 2001, 8-13.
Велчева, И. Времето и художникът (Отново за общата художествена изложба „Септември 23” – Михайловград 1988 г.), 3, 1989, 34-36.
Велчева, И. Времето и художникът (Още един поглед към творчеството на Златю Бояджиев), 2, 1989, 16-26.
Венев, С. Димитров в моето творчество, 4, 1982, 31.
Венкова, М. Особености на телевизионното творчество, 4, 1985, 3-6.
Венкова, М. Телевизионният синтез, 1, 1990, 56-59.
Венкова, М. Художественост и документалност на малкия екран, 3, 1987, 30-36.
Венкова, М., Иванова, Н. Телевизонното творчество и графичен дизайн, 1, 1987, 3-10.
Веселинов, Л. Графичната визия на българската преса в контекста на световните тенденции, 2, 2007, 35-43.
Владова, Е. В криза ли е кукленият ни театър?, 4, 2009, 37-43.
Владова, Е. Минало, което ни свързва с настоящето. Хайнрих фон Клайст – едно вестникарско есе, 4, 2003, 54-57.
Владова, Е. Накъде сочи хоризонтът?, 2, 2001, 46-48.
Владова, Е. Начало и развитие на куклен театър в София, 3, 2008, 51-57.
Владова, Е. Обществото и кукленият театър, Извънреден брой, 1991, 82-87.
Владова, Е. Ритуал – обичай – игра – театрална игра, 4, 1993, 31-35.
Владова, Е. Супермарионетката на Едуард Гордън Крейг и театралният опит на Шърли Маклейн от „Новата епоха”, 2, 1998, 41-43.
Владова, Е. Театралната кукла – част от зримата страна на сценичния куклен образ, 2, 1974, 49-55.
Владова, Е. Три важни годишнини за историята на българския куклен театър (приложение), 4, 2009, 44-45.
Влаева, И. Застинала музика в индийската колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, 3, 2008, 58-61.
Власиу, Й. Бележки за румънския авангард между двете световни войни, 1, 1996, 25-29.
Воейкова, И. Възрожденските революционно-романтични традиции в съвременното българско изобразително изкуство, 3, 1981, 24-28.
Воейкова, И. Към проблема за използване на античните традиции в старобългарската монументална живопис (Произход на канона за построяването на монументалната живопис в старобългарската архитектура), 2, 1972, 42-47.
Войникова, А. Съвременна динамика на естетическите ценности, 4, 1977, 6-10.
Войникова, А. ТТ, 4, 1970, 3-13.
Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава”, 2, 1995, 27-30.
Вучева, Т. Времето в картините на Цанко Лавренов, 2, 1977, 34-40.
Вучева, Т. Категорията време и някои тенденции в живописта на Владимир Димитров – Майстора, 1, 1972, 27-35.
Вучева, Т. Мястото на инситното изкуство, 1, 1981, 43-51.
Вучева, Т. Старото българско инситно изкуство, 4, 1977, 34-43.
Възвъзова-Каратеодорова, К. Нови сведения за художника възрожденец Атанас Клепанов (Клепарски), 2, 1992, 45-47.
Вълева, Ц. „Паметници на църковното изкуство ХІV-ХІХ век” в Националния археологически музей, 3, 2008, 43-45.
Вълева, Ц. Стенописите от олтарното пространство на църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир след тяхната реставрация, 3, 2005, 41-46.
Вълева, Ю. ёрефбй г@с ф© уфбхс© ^ ’бнЬуфбуйт: кръстът сотирологичен символ, 2, 1996, 49-55.
Вълева, Ю. Ангелология и архангелски изображения, 2, 1987, 33-41.
Вълева, Ю. Византийската елитна къща: антично наследство и средновековна идентичност, 2, 2012, 10-15.
Вълева, Ю. Изображения на шлемове и каузия в Казанлъшката гробница, 2, 1992, 19-30.
Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз, 4, 1996, 52-57.
Вълева, Ю. Погребения ad sanctos през ранните християнски векове, 4, 2000, 59-62.
Вълева, Ю. Римската живопис в балканските провинции, 3, 1991, 39-46.
Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи, 1, 1993, 45-55.
Вълева, Ю. Сердика, 3, 2008, 3-9.
Вълева, Ю. Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница, 2, 1985, 46-56.
Вълева, Ю. Тракийски и македонски монументални гробници, 3, 1994, 55-62.
Вълкова, М. Възрожденските рисунки и копирки в музея на Националната художествена академия. Произход на сбирката и определяне на авторството, 2, 2002, 32-38.
Вълкова, М. За техниката и материалите в украсата на Добрейшовото четвероевангелие, 2, 2009, 48-55.
Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф, 4, 2010, 18-24.
Вълкова, М. Палитрата на Никола Петров, 3, 2010, 37-41.
Вълчанов, А. Проблеми на телевизионния театър, 3, 1969, 16-27.
Вълчинова, Г. Летящата икона на Св. Богородица от с. Конче, Радовишко. Поглед към символните медиации на иконата, 4, 2005, 34-40.
Гагова, Н. Култът към св. крал Милутин според неговите жития, 4, 2000, 19-22.
Гаджева, К. „Женският мотив”. Из илюстрациите в съветския и българския периодичен печат (1948-1956), 4, 2006, 29-35.
Гаджева, К. В търсене на национално-характерното (Фолклорните мотиви във фотографските илюстрации от съветските и българските списания през 50-те години на ХХ в.), 3, 2011, 48-53.
Гаджева, К. Системата на Станиславски в социалистическата фотография, 1, 2009, 54-57.
Гаджева, К. Хубавите книги винаги са дебели (Социалистическият читател във фотографските илюстрации от съветските и българските списания 1948-1956), 1, 2010, 48-54.
Ганева, В. Ad Parnasum или срещата на музите, 2, 2003, 54-60.
Ганева, В. За немската нова предметност, 4, 1995, 33-39.
Ганева, В. За традицията и модерността в художественото образование. Баухаус и примерът на Йоханес Итен, 4, 2001, 57-60.
Ганева, В. Черното в живописта на авангарда, 3, 2003, 37-47.
Генова, Е. Врачанският златарски център в светлината на неизвестна творба от края на ХVІІ век, 2, 1997, 41-45.
Генова, Е. Дечанската дарохранителница от 1626 г., 2, 2000, 32-40.
Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна пластика в български музейни сбирки, 1, 2006, 43-52.
Генова, Е. Кивот (ковчег) за мощи от Германския манастир край София, 3, 2001, 11-17.
Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския манастир, 4, 2000, 33-40.
Генова, Е. Напрестолно евангелие от Казанлък, 3, 2002, 34-41.
Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов Молера и модернизацията на православната живопис, 2, 1995, 4-17.
Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с. Илинден (Резултати от една експедиция в Гоцеделчевско и Благоевградско), 3, 1999, 22-27.
Генова, Е. Плащаницата от град Рила в контекста на славяно-византийските паметници от ХІV-ХV в., 3, 1998, 20-27.
Генова, Е. Темата за Богородица – традиции и западни влияния в няколко от рисунките от архива „Захарий Зограф”, 4, 2010, 25-30.
Генова, И. 90-те години в българското изкуство. Неформалният преход за напускане на затворената територия, 1, 1998, 9-15.
Генова, И. Изкуството в България и на Балканите през първата половина на ХХ век – модернизация и модернизми, 1, 2000, 40-54.
Генова, И. Културната ситуация не-център на българското изкуство през 20-те години, 1, 1994, 32-38.
Генова, И. Мотивации на художествения обмен на Балканите през първата половина на ХХ век. І. Изложбата на белградското дружество „Облик” в София (1934), 4, 2001, 32-37.
Генова, И. Мотивация на художествения обмен на Балканите през първата половина на 20-те години. ІІ част, 2, 2002, 39-43.
Генова, И. Още едно забравено име – скулптора Владимир Владимиров, 2, 1993, 55-57.
Генова, И. Рисунката и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 1, 1996, 44-52.
Генова, И. Рисунките на Иван Лазаров – мост към художествения му мироглед, 4, 1990, 28-34.
Генова, И. Ролята на човешката фигура и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 4, 1988, 32-39.
Генова, И. Сирак Скитник и българската книга през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 61-71.
Генова, И. Художествената академия и българското изкуство в интернационално културно пространство през първите десетилетия на ХХ век, 2, 1999, 18-27.
Георгиев, Л. Изграждане и разрушение на човешката личност (Впечатления от театрална Москва), 1, 1976, 41-45.
Георгиев, Н. Приложност и неприложност в приложната естетика, 3, 1971, 16-24.
Георгиев, П. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович, 4, 1978, 48-53.
Георгиев, Р. Композиционни измерения на кинокадъра (Някои аспекти в творчеството на Джани ди Венанцо), 2, 1974, 42-48.
Георгиев, Р. Рамки и бъдещи хоризонти на кадъра, 2, 1975, 54-57.
Георгиева, А. „Началото” и „краят” на историята в българския фолклор, 4, 1996, 40-45.
Георгиева, М. „Подмината от историята”: Юлия Свечникова-Белковска и проблемът за маргиналността на жените в изкуството, 4, 2003, 23-29.
Георгиева, М. Албумът на групата „Клепало” и българската колония в Мюнхен (1922-1923), 3, 2000, 33-44.
Георгиева, М. Българската живопис от 20-те и 30-те години в Народния музей в Белград, 1, 1996, 52-59.
Георгиева, М. До Мюнхен и назад – житейските и творческите пътувания на Иван Пенков (1897-1957), 3, 2009, 39-46.
Георгиева, М. Иван Енчев-Видю и приносът му към българската художествена култура, 1, 1989, 54-59.
Георгиева, М. Измеренията на автотематизма, 4, 1983, 17-22.
Георгиева, М. Между декоративното и пластичното – рисунката в творчеството на Иван Пенков, 4, 2004, 32-50.
Георгиева, М. Модернизмът в южнославянската живопис и българските художници (1904-1912). Влияния и паралели, 1, 1994, 19-31.
Георгиева, М. Началото на българския импресионизъм, 1, 1993, 3-19.
Георгиева, М. Сецесионът в живописта на южните славяни – една от насоките на „Модерната”, 4, 2001, 25-31.
Георгиева, М. Съюзът на южнославянските художници „Лада” и художественият живот в България (1904-1912), 3, 1991, 26-38.
Георгиева, М. Типологически особености в развитието на българския автопортрет от 20-те и 30-те години, 1, 1992, 39-51.
Георгиева, М. Фонд „А” – лицето на живописта в Балчишката художествена галерия, 4, 2008, 8-14.
Георгиева, М. Харалампи Тачев и международните изложения – реконструкция на едно творческо пилигримство, 2, 1999, 32-42.
Герганов, Е. От черното към бялото или от бялото към черното. Междукултурни сравнения на прототипни структури, 3, 2003, 3-11.
Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена”, 3, 1999, 28-31.
Гергова, И. Графични модели във възрожденската иконография на славянските просветители, 4, 1993, 3-11.
Гергова, И. Гръцки влияния в развитието на българския иконостас ХVІІ-ХІХ в., 1, 1993, 36-44.
Гергова, И. Два хороса в Националния исторически музей, 2, 2000, 25-31.
Гергова, И. Диалогът на грешника с Богородица, 1, 2012, 11-14.
Гергова, И. Една икона на Захари Зограф и нейната история, 4, 2010, 6-8.
Гергова, И. Зограф Йоан от Воден, 2, 1995, 18-26.
Гергова, И. Зограф Йоан от Чивиндола, 2, 1997, 31-40.
Гергова, И. Иконата на Богородица Хрисомангуртиотиса, 1, 2008, 11-16.
Гергова, И. Иконографска програма на иконостаса в българските земи през ХVІІІ-ХІХ век, 3, 1991, 3-17.
Гергова, И. Култът към св. крал Милутин „Софийски” в България, 4, 2000, 10-18.
Гергова, И. Опит за реконструкция на олтарните прегради в Боянската църква, 1, 1995, 22-28.
Гергова, И. Още нещо за строителите на главната църква в Рилския манастир, 3, 1998, 50-51.
Гергова, И. Ранната тревненска дърворезба, 3, 1987, 52-60.
Гергова, И. Резбата в ателието на св. Пимен Зографски, 2, 2003, 23-32.
Гергова, И. Реплики на чудотворни икони в България, 1, 2010, 35-39.
Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсата на ръкописната книга, 2, 2009, 42-47.
Гергова, И. Типология на българския иконостас в периода ХVІ – края на ХVІІІ в., 2, 1984, 42-47.
Гергова, И. Хоросът в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 14-20.
Гергова, И. Хрельовата врата от Рилския манастир като врата към рая, 1, 1992, 17-28.
Гергова, И. Църквата „Св. Георги” в Арбанаси, 3, 2005, 47-53.
Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично”, 1, 1999, 9-18.
Гергова, И., Куюмджиев, А. Новооткрити сцени от житието на св. Козма Зографски в Главната църква на манастира Зограф, 3, 2002, 53-59.
Гергова, И., Мутафов, Ем. Стенописите от църквата „Св. Георги Мали” в Несебър, 1, 2004, 43-55.
Геров, Г. „Време” и „история” в стенописите от галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 3-13.
Геров, Г. Водата – граница, 1, 2002, 31-40.
Геров, Г. Двустранна икона от Несебър с Христос Пантократор и Разпятие, 2, 2011, 13-20.
Геров, Г. Един „Locus sanctus” – „Апокалипсисът на св. Йоан Богослов” от Новата митрополия в Несебър, Извънреден брой, 1998, 17-24.
Геров, Г. Една неизвесна икона с изображение на Разпятието от епохата на Палеолозите, 1, 2004, 36-42.
Геров, Г. Изображението на една притча в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 1996, 31-37.
Геров, Г. Класицизиращото направление в балканското изкуство през ХVІ век. Стенописите от Новата митрополия в Несебър, 2, 1991, 21-31.
Геров, Г. Несебърската художествена продукция от края на XVI – и началото на XVII век. Нови данни, 2, 2012, 20-26.
Геров, Г. Образ – символ – ритуал (Към иконографията на една несебърска икона), 1, 2006, 3-12.
Геров, Г., Косева, Д. Търновските таблетки, 2, 1989, 27-35.
Герчева, К. Българската анимация, 4, 1974, 6-20.
Герчева, К. Движението в анимационния филм, 3, 1979, 9-19.
Герчева, К. Мисли за изобразителното решение на анимационния филм-спектакъл, 3, 1976, 10-26.
Гетова, А. Историческата тема в живописта и графиката през 70-те години, 1, 1989, 28-33.
Гинев, Д. Артефикация на жизнената среда, 2, 1987, 13-19.
Гинев, Д. Теорията на дизайна като нетрадиционен тип теория, 4, 1986, 55-59.
Гиргинова, Д. Психоанализа и кинотворчество, 1, 1984, 29-35.
Гирджева, Е. Структура, стил, поведение – концептуалният модел на инернет, отразен в уеб дизайна, 2, 2007, 53-55.
Гичева, Р. „Змеевата сватба” в апликациите от Летница, 3/4, 1997, 59-65.
Гичева, Р. Кръстосаните колани в изкуството на Magna Graecia и тракийската миторитуална традиция, 4, 1999, 44-52.
Гичева-Меймари, Р. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари, 2, 2008, 3-10.
Гичева-Меймари, Р. Куковден – дионисов или кабирически обред?, 1, 2007, 36-50.
Глеблов, В., Иванов, А. Реликварий из кочевнического погребения хазарского времени на нижнем Дону, 3, 2007, 12-16.
Голубович, В. Сръбски и български авангард. Любомир Мицич и Гео Милев, 2, 1999, 15-17.
Горанов, К. Атанас Стойков. Човекът революционер, строителят на науката, 3, 1989, 3-8.
Горанов, К. Нравствените основания на изкуството, 2, 1990, 3-12.
Горанов, К. Социо-културният процес: възпитание на емоционалното и рационалното в човека, 3, 1988, 3-11.
Горанов, К. Съвременните социални функции на художествената култура, 3, 1987, 3-10.
Гоци, Г. Изкуството и голото тяло. Достъпът на художничките до етюд на голо мъжко тяло в Художественото училище в Атина, 4, 2002, 22-28.
Гочев, Г. Диалектичната природа на сценичния образ, 3, 1974, 49-57.
Гочев, Г. За конфликтното начало в съвременната драма, 2, 1971, 36-45.
Гочев, Г. Образът на съвременника в социалистическата ни драма, 2, 1976, 12-23.
Гочев, Г. Революцията и театърът, 1, 1973, 42-49.
Гочев, Г. Смехът на сатириците (Един заслужен юбилей), 4, 1977, 31-33.
Граскамп, В. Академичният художник, 3, 2009, 3-7.
Грозданов, Д. Фестивалът „Процес – Пространство” – към музей или към ефимерност, 4, 2008, 56-58.
Грозев, А. Захари Жандов, 1, 1977, 50-56.
Грозев, А. Кинематография в движение, 4, 1987, 7-11.
Груева, Б. Стенописната програма в църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”от манастира край село Кладница, Пернишко, 4, 2010, 55-57.
Грънчарова, К. Историческият музей в Благоевград – постижения и проблеми, 2, 2002, 11-15.
Гуринов, Л. Производство и красота, 4, 1971, 28-33.
Гуринов, Л. Семиотика и дизайн, 3, 1987, 46-51.
Гълъбова, П. Архитектурно-градоустройствено развитие на гр. София през периода на капитализма (1878-1944), 1, 1988, 29-37.
Гълъбова, П. Естетика и функции на екстериорните пространства, 3, 1986, 11-14.
Гьорова, С. Ролята на националните прегледи в развитието на съвременната българска драма и театър, 3, 1983, 3-9.
Гюзелев, В. Несебърската архиепископия-митрополия и нейните църкви и манастири, 1, 2004, 29-35.
Гюлева, В. Началото – първите дни на театрална работилница „Сфумато”, 3, 1993, 54-58.
Далчев, Л. Нашата съвременна скулптура, 4, 1971, 52-56.
Дамянов, Б. Изобразителната функция като културна единица, 1, 1998, 37-40.
Дамянов, М. Картини от килера, 4, 1995, 23-25.
Данева, А. „Фамилия Села от Сан Джероламо” и още някои непознати произведения от художника Борис Георгиев, 3, 2010, 15-19.
Данева-Нинова, С. Един немски художник, свързан с България. Макс Мецгер, 1, 1992, 52-58.
Даниел, Л. Москва – Ленинград 1967-1968 (Пътни бележки на един режисьор), 4, 1968, 47-57.
Данчева, Д. Бележки за българското художествено присъствие в Германия между двете световни войни, 4, 2001, 51-56.
Данчева, Д. Константин (Кочо) Гърнев – неочакваното завръщане, 2, 1999, 52-56.
Данчева, Д. Щрихи за Тодорка Бурова (1902-1985), 4, 2002, 50-53.
Дачев, Ю. За изчезналата критика, 3, 1993, 12-13.
де Хуан, А. Алехо Карпентиер – летописец на съвременното изкуство, 4, 1985, 20-22.
Декова, Г. Българската изложба в Ню Йорк през 1938 година, 4, 2011, 54-57.
Дел’Агата-Попова, Д. Нова монография за Барджело, 4, 2005, 56-58.
Дел’Агата-Попова, Д. Пиза и Средиземноморието. Историческа изложба в града на наклонената кула, 3, 2004, 57-58.
Дерменджиев, Х. П. За естетиката и творческата природа на майсторите-златари от епохата на Българското възраждане, 2, 1979, 40-45.
Дечева, В. 90-те: Режисьорът се завръща. Краят на фигуративната режисура, 3, 2011, 30-33.
Дечева, В. Актьорът-жрец или ритмическият танц на театралното пространство, 2, 1993, 46-50.
Дечева, В. Дада-подходът, 2, 1998, 28-33.
Дечева, В. Езикът на националния мит: постановките на Н. О. Масалитинов на „Майстори” и „Албена” през 20-те години на ХХ в., 1, 2003, 4-13.
Дечева, В. Естетики и стилове в българския театър след 1989 година, 4, 2009, 26-31.
Дечева, В. За актьора или сценичният образ като творба, 3/4, 1992, 92-97.
Дечева, В. Към понятието „политически театър”, 2, 2001, 10-16.
Дечева, В. Народният театър – глобално-локални проблеми, 2, 2005, 7-11.
Дечева, В. Предложение за отлагане на градежа, 3, 1993, 14-16.
Дечева, Р. Реставрация на гръцки пергаментен ръкопис от ХІ век – минимална намеса с цел запазване на важна кодикологична информация, 2, 2009, 56-59.
Джаджев, И. Художествена условност и драма, 2, 1970, 24-35.
Джурова, А. За изписаното с червено мастило Евангелие от Тирана - Корча 92 (Предварителни бележки), 2, 2009, 10-17.
Джурова, А. Ислямски влияния върху украсата на българските ръкописи ХV-ХVІІ век, 3, 1980, 31-33.
Дилевски, Н. Сто и петдесет години от създаването на едно изображение на крилата Богородица (Покров Богородичен) – 1839-1989 г. (Материали за развитието на иконографията в изкуството на Българското възраждане), 3, 1990, 52- 56.
Димиев, Б. „Графити” като феномен на масовата култура (между „вандализма” и „изкуството”), 3, 2006, 46-50.
Димитров, В. Стенописите от Захарий поп Христов Радойков в храма „Св. Йоан Предтеча” в село Карабунар, Пазарджишко, 1, 2011, 48-56.
Димитров, В. Храмът „Св. Георги” при село Игуменец, 3, 2010, 42-49.
Димитров, Г. Някои критични оценки за творчеството на Владимир Димитров – Майстора от 20-те и 30-те години, 1, 1972, 36-40.
Димитров, Д. Антони Пйотровски (Автобиографията и творчеството му, свързани с България), 2, 1976, 59-62.
Димитров, Д. Юлиуш Стажински (1906-1974), 4, 1977, 53-56.
Димитрова, А. Развитие и стилови особености на ювелирното изкуство в Тракия и Мизия през І-ІІІ в., 3, 1982, 33-39.
Димитрова, Г. Ексцентричната ентропия на стила „Литвинова”, 2, 2004, 35-39.
Димитрова, М. Авторското кино на Вим Вендерс, 2, 1991, 51-55.
Димитрова, М. Естетика на разкъсаните връзки (Авторските филми на Ален Рене), 2, 1990, 50-54.
Димитрова, М. Какво става авторе? Киното на 80-те между Европа и Холивуд, 2, 1994, 50-62.
Димитрова, М. Модели на антиутопията в нямото кино, 3, 1995, 31-37.
Димитрова, М. Постмодерната кинореалност, 2, 2004, 18-20.
Димитрова, М. Технологични предизвикателства към филмовия човек – промени на модела в киното през последните 15 години, 1, 1997, 4-7.
Димитрова, Н. Жюл Паскен, 1, 1982, 47-50.
Димитрова, П. Стоимен Стоилов (Монографичен очерк), 2, 1984, 53-60.
Димитрова, С. Общуването в театъра, 2, 1982, 53-57.
Димитрова, Т. „Новите художници” и властта (опит за пореден прочит на старите текстове), 4, 2011, 4, 2011, 12-17.
Димитрова, Т. 90 годишнината от рождението на Стоян Сотиров, 1, 1994, 54-58.
Димитрова, Т. Еволюция на формата и образа в българските стенописи (края на 60-те – началото на 70-те години), 1, 1981, 7-9.
Димитрова, Т. За сецесиона в българското изобразително изкуство, Извънреден брой, 1991, 3-11.
Димитрова, Т. Как Иван Лазаров е бил изключен от Съюза на дружествата на художниците в България, 4, 1990, 17-28.
Димитрова, Т. Между модернизма и тоталитаризма: проекциите на държавната културна политика върху българския художествен живот през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 3-13.
Димитрова, Т. Рецепцията на модернизма между двете световни войни: Георги Папазов в България – събития, документи, отзвуци, 4, 1995, 58-62.
Димитрова, Т. Софийски срещи: Бецалел Шац и Андрей Николов, 2, 1999, 49-51.
Линкове за водата
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
