Хронотопът в българския и световния видео арт
(продължение)

            По-нататък разговорът протича в същият фриволен стил. Персонажът доверява пред зрителите своите най-интимни преживявания с анонимна столична журналистка. Подробно я описва как е била обута (обувки с високи токчета, чорапи с ластици, именно чорапи, а не чорапогащник, и бикини); как е била облечена (скъпо кожено палто, къса пола). По този начин дрес кодът става достатъчно красноречив и обяснителен. Хронотопът на действието е определен като художникът директно разкрива реалиите на време и място: „Това стана през зимата. Срещата ни беше на „Графа”.  Разказът върви мъчително и бавно Вторият персонаж, наречен от художника Жоро (оттук може да се направи изводът, че това е самият автор на видео арта Георги Карантилски) не вярва на казаното. То действително звучи абсурдно. Журналистката идвала при художника в мазето, кадето живеел, и което било пълно с хлебарки и плъхове. След това не се подмивала, а направо нахлузвала бикините и полата и си тръгвала. Художникът обаче говори за тия неща бавно, спокойно. Силно дръпва дим от цигарата си. Паузите между отделните фрази са доста продължителни. Камерата блуждае като се съсредоточва на различни действия – палене на цигара, пушене, изтръскване на цигарата в пепелника. Всичко е толкова банализирано, толкова житейски обикновено. На зрителя му се внушава, че общо взето това е облика на обикновената българска журналистка. Тя обикновено е капризно дете от богато семейство, думата журналистика, възприета и посочена като начин на живот и професионална реализация, идва да осмисли всекидневието. Иначе си имала мъж-борче, който свършвал преди да почнел и след това заспивал. При Кети пък всичко е насочено в посока на придобиването на митичната „синя карта” (пряка аналогия със „синята птица”, т.е. „птицата на щастието”) и там аналогични действия се схващат като извършени по принуда. Поведението на женските персонажи – веднъж разказано от художника в диалог и веднъж от Кети в монолог е едно и също, но логиката, която кара жените да постъпват по определен начин е противоположна.

            Този вид видео арт е „граничен” и определянето на неговите жанрови характеристики -  документиран диалог или документиран монолог е възможно най-точното определение. Към видео арта ги причислява обстоятелството, че те са конкретно решение на художествени задачи – през очите и с помощта на наратива от обикновен персонаж да се разкаже и покаже някаква житейска история, която не принадлежи на видна историческа или обществено позната личност, а е история на най-обикновения човек. Тогава зрителят може да повярва на видеоартиста и с помощтта на неговото произведение да осмисли и да преоцени живота си. Може дори да се реши да направи промяна в него. В даденият случай видеопроизведението може да стане катализатор при вземане на решение на важни етапи от живота на обикновения човек или пък може да остане като запис, „хербаризирал аромата на времето”, който ще служи на бъдните поколения само като видеопротокол от по-далечното или по-близко минало. Видео артът може да бъде както и много внимателно вглеждане на артиста в себе си, в хората и предметите, които го обкръжават, така и изследване на „душата на времето” и „характерът на пространството”, в което художникът се намира. Неговата „игра с видеокамерата” води не само до неочаквани резултати, но и до находки, които ни удивляват и ни позволяват по нов начин да погледнем и в себе си и около себе си.

Подобно вглеждане в себе си, подобни „автопсихологични” разрези не са най-предпочитаните неща за правени и поради това видеоартистите ни помагат като ни представят подобни художествени задачи решени по един или друг начин. Различното виждане и разнообразният поглед не само обогатяват, но те ни дават и онази мъдрост, от която се нуждаем за да живеем в мир със себе си и с онези, които ни заобикалят, така и да имаме мотиви и аргументи тогава, когато се борим да променин нещата около себе си. Голяма част от подобни решения и аргуманти могат да бъдат намерени и като се изследва хронотопът. В дадения случай се спряхме както на знакови произведения на чужди, така и на интересни и значителни творби на български автори, в които има представен широк диапазон от хронотопа – от „митологичен”, в който времето като че ли е спряло, а пространството се се свило до най-реалните минало, сегашно, сегашно и бъдещо време и познати места, в които обитават нашите съвременници, показани от групата ХХL.

Това, което може да се каже обобщаващо за групата ХХL е, че тя е една от първите групи у нас, която в определен смисъл разшири границите, в които трябва не само да се стремим да разбираме, но и да бъдем готови да възприемаме съвременното изкуство. Поради това, че то е на предната линия между добре известното, проученото и обясненото, а това е широката  времева граница „от бизон до Барбизон” (както се шегуват в определени изкуствоведски среди). Това се разчита като времето от първобитното изкуство до времето на художниците импресионисти. В тези рамки се простира най-често обучението на хората, които по-нататък няма да се занимават специализирано нито с художествено-изобразителна дейност, нито с изследвания в областта на изкуството. Заслугите на художествените групи рядко бива оценени достойно от съвременниците им. В България тенденцията е не само да се забравя, но и да се отрича. Особено тежко в това отношение е положението с произведенията на видео арта. Техническата революция за непълни 30 години се разви толкова бурно, че ние рискуваме да презаписваме няколко пъти енди и същи неща върху различни носители. За видео арта може да се каже, че днес никоя официална държавна организация, която се занимава със събиране, проучване, описание, реставриране и излагане на изобразително изкуство не притежава внушителна колекция от видео арт. Този вид изкуство у нас все още очаква своите колекционери, ценители и изследователи. Проблемите, които стоят особено пред учените изкуствоведи са огромни и сложни, особено когато нещата се държат само на гол ентусиазъм („но само с един гол ентусиазъм до никъде няма да стигнем” според популярния в миналото израз на Ленин). Радостен е фактът, че българските художници правят не по-малко значими неща от своите западни колеги в областта на видео арта. Художествените, исторически, дори ежедневно-битови проблеми могат да дадат на нашите видео артисти художествени задачи, адекватни на световните, а българските художници са в състояние да ги извлекат на повърхността и да ги покажат на екрана със същия успех, с който това правят техните колеги, работещи в областта на другите сценични и екранни изкуства. Художествената дейност и постиженията на групата ХХL ни дава правото да заявим това открито

Въз основа на очертаната теоретична рамка на смисъла и съдържанието на понятието хронотоп, на историята на появата и развитието на видео арта у нас и на направения анализ на български и чуждестранни видеопроизведения могат да бъдат представени следните изводи:
  
1. Хронотопът, като понятие, обхващащо в диалектическо единство категориите време и място, може и трябва да бъде едно от основните понятия, чието съдържание, място и роля е необходимо да се разкрие при анализ на видео арта като художествено явление.

2.За разлика от литературознанието, където това понятие е въведено и се използва първоначално от Бахтин и му служи като класификационен инструмент, то във видео арта хронотопът не може да бъде приложен като класификационен инструмент, особено в случаите, когато липсва наратив.

3.Хронотопът обаче е мощен когнитивен инструмент. Неговото показване във видеоарта може да бъде само по себе си интересна художествена задача, тъй като вариациите за показване на релациите между време и място са практически неизчерпаеми, в което ни убеждават както историята,  така и съвременното развитие на сценичните и екранните изкуства.

4.Екранните изкуства, в това число и видео артът, имат уникалната възможност да използват екрана не само за двумерна проекция на тримерната действителност, но и независимо от нея и едновременно с нея, да покажат двумерна проекция на двумерни обекти. И това е умело използвано от видеоартистите, участници в трупата ХХL.

5.Освен това видеортът, за разлика от киното и театъра може да си служи и с тъй наречения нулев хронотоп, когато върху екрана се показват в едър детайлен план обекти, а времето през което тези обекти взаимодействат напълно се покрива с екранното или нютоновото време.

6.Видео артът, който демонстрира художествена задача, в която няма определен наратив може да има и т.н. „дрейф на нулата” – тоест нулевия, или началния момент на показването на образа да се местят многократно според вижданията на художника, създаващ видеопроизведението.

7.Анализът на произведенията на групата ХХL показват, че българските видеоартисти още при зараждането на този вид изкуство у нас не робуват на догми, схеми и авторитети в областта на видеоарта, а успешно намират свои пътища и теми, представящи видео арта като едно от най-съвременните елитни изкуства.

8.Видео артът събран с серията под надслов „Нови радикални практики 3 (ХХL video production)” ще остане в историята на българския видеоарт като едно от ранните завоевания в българския видеоарт, създаден в края на ХХ и началото на ХХІ век.

      В заключение трябва да кажем, че българският видео арт все още е една от най-слабо изучените  области в съвременното българско изкуство. Видео артът, наред с другите артистични практики – пърформанс, хепънинг, акция – достойно представя развитията и постиженията на днешните български творци. Надяваме се с тази статия  да ликвидираме поне частично досегашната липса на сериозни аналитични текстове за българския видео арт.

Бележки

1) Има се предвид образният израз, че „мишката” т.е. компютърът ще убие получаването на информация, независимо от какъв характер, от четенето на книгите, разбирани като носител на информация, отпечатана върху хартия.

2) Зрителите, принадлежащи на определени възрастови и социални страти не само че не  възприемат езика на видео арта, но и разбира се техните ежедневни  проблеми са абстрахирани от съществуващите техно-, теле-   и арт- специализирани медийни дискурси.

3) Много видеоартисти търсят и намират изхода от този проблем в съзнателното отказване от подобна надпревара. Връщат се към аналоговите средства  за видеозопис  и low-tech (нискотехнологични) решения в търсене на своята авторска идентичност.

4) Презентацията в това пространство има и един много голям плюс – липсата на каквато и да е цензура от страна на когото и да било освен автора на видеоарта. Липсата на цензура поради физическата и технологическа невъзможност тя да бъде ефективно и окончателно изпълнена е, според автора на тази статия, едно от най-големите преимущества на Интернет на сегашния исторически етап на развитие.

5) Хроното́п (от старогръцки: χρόνος, "време" и τόπος, "място") — закономерна връзка на пространствено-времени координати [11].

6) Тези възгледи за времето и пространството са важни поради това, че Айнщайн, Минковски и Пуанкаре за пръв път обединяват пространството и времето в единно многообразие "времепространство". Техните трудове ревизират старите схващания и полагат основите на днешното разбиране за пространството и времено в съвременната философия, като оттук – ревизирано -  то се разпространява и в останалите области на науката и изкуството.

7) За пример тук ще посочим заснетото през 1981 г видео „Тони”, Волфганг Флац FLATZ представят кратка десетсекундна творба, която е особено въздействаща поради това, че се демонстрира в режим loop, като именно по този начин тя опъва нервите на зрителите. Паказан е Тони, моден дизайнер от 80-те, подвизавал се на Мюнхенска сцена, който също е и жертва на медикамента контерган (днес това е забранено за употреба сънотворно средство). Зрителите виждат как Тони, подпрян на една стена, употребява с неописуема наслада тютюневи изделия. Те светкавично схващат идеята, че самият Тони гледа на себе си не като на жертва, а тъкмо обратното – на хедонист, който се наслаждава на живота. Когнитивният дисонас в творбата се поражда от това, че насладата коинцидира с провокиращия рекламен слоган на  производителя на тютюневи изделия „Marlboro”, при това в момент, в който рекламата на цигари вече е забранена в много страни от Западна Европа.

8) Ярък пример в тази насока е видеоартът „Научна фантастика ІІ: Непобедимият” на Густав Хамос, заснета 1983-87г.,28`50``. В нея зрителите са въведени в приключенията на Флаш Гордън – фантастичен суперперсонаж, сътворен от Алекс Реймънд. Видеохудожникът изследва релациите между видео клип и филм, както и различните  зрителски атитюди, породени от тези форми. Различните методи на запис  - веднъж с помоща на детайл в кадъра и втори път – с помоща на субективно (авторско) движение на камерата не само се визуализира тази дилема, но това предизвиква напрежение у зрителя, характерно за цялата творба и постигнато с помощта на перфектна визия и акустика, пресътворяваща авторовата интенция. С помоща на звука информацията се усилва, актуализират се органите за слухово възприемане, което подбужда зренито и слухът да работят като единен канал за протичане на информацията.

 9) Пример за подобни съчетания на различни области – илюстрация на вариативност на хронотопа – е видеоартът „Касибер” („Тайно послание”), направено през 1988-89 г. То се появява в резултат на творческо сътрудничество между тогавашните художници, граждани на ГДР, Ю.Кутнер, Г.Кроске, У.Баумгартен, У.Вюлст и М.Перш, които работят съвместно над своя видео арт със западногерманската рок-група „Касибер”. Това е своеобразен колаж от различни хронотопи – „Изток и Запад”, „ГДР – ГФР”, „Процес и документация за него”. В тази връзка видеото се проявява като частица от „незнайно” как реализирана утопия. Поканени отръководството на Академията по изкуствата на Западен Берлин да запишат новия си албум там, музикантите отиват в Източен Берлин – локусът, в който се реализира сътрудничеството им с местните художници, нещо, осъществимо само само в последната фаза на разпадане на „витринния социализъм” в ГДР.

10) Вж: Иттерман В.К. Философский аспект развития представлений о времени.
http://mosgu.ru/nauchnaya/publications/SCIENTIFICARTICLES/2006/Itterman/

11) „Inhalation”, 1971, videotape, edition 125, black/white, sound, 4`.

12) В същия каталог [15]  на стр. 52 и 54 е дадена информация и за други видео творби, в които участва Клаус Ринке, но те имат аналогечен на анализирания видео арт характер и поради това на тях няма специална да се спирам.

13) “The Museum – Cause of Meeting and Acquaintance”, 1997, colored, silent,  VHS, Pal, 21`30`. Editing: Media 100. Master tape S VHS.

14) Въпросът за видеоарта и видеоинсталацията е сложен, нуждае се от допълнително изследване и поради това в текста на  тази статия няма възможност да бъде обсъден по-изчерпателно.

15)  След като Джон Кейдж (Cage)  и Джаксън Полък (Pollock) след приключване на Втората световна война демонстрират резултатите от тоталната свобода в художествните търсения, то техният опит е абсорбиран от много европейски и американски художници.

16) Работата ми бе предоставена във вид на VHS от куратора на групата Свилен Стефанов, към когото тук искам специално да отбележа своята благодарност за уникалния видеоматериал, който той ми предостави. Сведенията за видеоработите, записани и съхранени на тази касета се публикуват за пръв път.

 Библиография

1.      1. Попов, Ч. Постмодернизмът и българското изкуство през 80-те и 90-те години  на ХХ век. – С.: „Български художник”, 2009, - 160 с.
ISBN 978-954-406-143-2

2.      2. Стефанов, Св. Културни измерения на визуалното: [Динамика на новото българско изкуство]. – С.: „Графити”, 1998, - 192 с.
ISBN 954-9926-01-5
3. Стефанов, Св. Авангард и норма: Иновативни тенденции в българското изкуствоот края на 20-ти век. – С.: „Агата – А”, 2003, - 202 с.
ISBN 954-540-035-8

4.      4. Сергинов, Б. Защо рейвърите не крадат коли? (Защото зациклят на алармата.) /Борис Сергинов.//  И з к у с т в о  и  к р и т и к а, 2010, бр.2, с. 10-18.

5.      5. Манолова, М. Видеохолика. /Мая Манолова.// И з к у с т в о  и  к р и т и к а, 2010, бр.2, с. 19-24.

6.      6. Rush, Michael. Video art. London: “Thames & Hudson”, 2007, - 256 pp. ISBN 9780500284872

7.      7. Martin, Sylvia (Ed.), Video Art (Basic Art), "Tashen", 2006, - 95 pp.
ISBN 978-3822829509

8.     8. Chris, Meigh-Andrews. A History of Video Art: The Development of Form and Function. BERG, 2006, - 320 pp.
ISBN 978-1845202194

9. Ухтомский А. А. Доминанта.— СПб.: "Питер", 2002.- 448 с.
ISBN 5-318-00067-3.

10. Minkowski, Hermann. Geometrie der Zahlen, Lfg 1—2, Lpz., 1896—1910; Gesammelte Abhandlungen, hrsg. von D. Hilbert, Bd 1—2, Lpz. — B., 1911.

11.   11. „Хронотоп”. Електронна енциклопедия -  Wikipedia [електронен ресурс]:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF

12. Воскобойников, А. Э. Концепции современного естествознания. – М.: „Национальный институт бизнеса”, 2004, - 403 с.

13. Бахтин, М.М. Формы времени и хронотопа в ромате. Очерки по исторической поэтике // Бахтин М. М.  Вопросы литературе и эстетики. — М.: „Художественная  литература”, 1975. — С. 234-407.

14.Константин Бохоров. Из опыта пространственного экспонирования проекционного видео (2005) [eлектронен ресурс]:
http://www.mediaartlab.ru/db/tekst.html?id=68

15. Gerry  Schum [Catalog, Cat. № 666].  Dorine Mignot (ed.). - Amsterdam: “RCO/Amsterdam, print: Stadsdrukkerij van Amsterdam, 21 december 1979, - 80 pp.

Видеография

„Българите са турци”, (Bulgarian are Turks), Limbourg Brothers (Лимбургските братя: от ляво на дясно на екрана: Йордан Ефтимов, Свилен Стефанов, Борислав Сергинов), 1996, видеолента, VHS  касета, Pal, цветен, озвучен. Хронометраж 3`41``.

„Гретхен Дучке” (Gretchen Dutschke) 1985/2009. Михаела Бюшер и Герд Конрад, със субтитри на английски език. 35 мм филмова лента, СД диск, цветен, озвучен. Хронометраж 14`36``

"Инхалация" (Inhalation) 1971,Гери Шум, Клаус Ринке videotape, edition 125, black/white, sound. Хронометраж 4`.

„Касибер” - „Тайно послание”,(Cassiber (Secret Message ). 1988-89 г.  Ю.Кутнер, Г.Кроске, У.Баумгартен, У.Вюлст и М.Перш. Видеолента, черно-бял, озвучен. Хронометраж 28`50``.

„Мазохистичен парформанс по Ханс Кристиян Андерсен” (Mazohistick Performance by Hans Christian Andersen).2000 г. DVD диск, цветен, без звук, Хронометраж 10`.

„Музеят – място за среща и запознаване”. (The Museum – Cause of Meeting and Acquaintance), 1997, Калин Серапионов. Без звук, VHS, Pal, Editing: Media 100. Master tape S VHS. Хронометраж 21`30`.

 „На Бобо – писмо на една фенка” (For Bobo – a letter of а fannate), 1996. Борислав Сергинов, стихове - Людмила Токин, монтаж – Георги Златев, текста чете Йордан Ефтимов. Видеолента, VHS  касета, Pal, цветен, озвучен,  Хронометраж 3`05``.

„На журналистите с любов”(To Journalists whit Love). 1999 г. Георги Карантилски. Видеолента, VHS  касета, Pal, цветен, озвучен,  Хронометраж 16`13``.

„Научна фантастика ІІ: Непобедимият”(Signs Fiction ІІ: the invincible). 1983-87г., Густав Хамос, цветен, със субтитри на английски език. Хронометраж 25`20``.

„Нова радикална практика” (New Radical Practice). 1999 г. Боряна Драгоева. VHS касета, Pal, цветен, озвучен. Хронометраж 4`15``.

„Прелюбодействието” (Fornication). 1997 г. Борис Сергинов, Габриела Сергинова. Без звук, VHS, Pal. Хронометраж 3`25``.

„Нирвана” (Nirvana), 1999 г. Аделина Попнеделева, DVD диск, цветен, без звук. Хронометраж 10 `.

„Пълнокръвен хляб” (A Bloodfull Bred). 2005 г. Катя Дамянова, СД диск, черно-бял, без звук, 5`.

„Синя карта за Кети” (Blue Card for Kati). 2009. DVD  диск, цветен, озвучен. 40`.

"Тони" (Toni), Волфганг Флац (FLATZ), 1981, видеолента, VHS касета, прехвърлена на ДВД диск, Pal, черно-бял, без звук, (loop), Едно изречение, което се повтаря. Субтитри на английски език. 11".