Софийската градска художествена галерия продължава проекта ДРУГОТО ОКО.
Този път с фонда тана галерията беше поканен да работи философът Боян Манчев,
който живеее и работи във Франция.
Проект: Другото окоТова е въвеждащият надпис в изложбата.

ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Куратор БОЯН МАНЧЕВ

1 март – 3 април 2011
откриване 1 март, вторник, 18.00 часа

 
Мариела Гемишева гледа "видеоарт" (а всъщност това си е документален видеозапис на гайдетура на Лъчезар Бояджиев) малко преди самото откриване на изложбата. Кураторът Боян Манчев го е включил като екивок към предшественика си в състава на изложбата, подредена от него.

(Николай Майсторов- р.1943, Цикъл "Градски подлези" - Своеобразен автопортрет, 1983)

(Две изображения от Боряна Драгоева-Роса, жената на Олег Мавромати- р. 1979, горе: "Раждането на Капитан Америка", 1999, долу: "Смъртта на капитан Америка", 1999)

„Другото око” е поредица от изложби, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях.

(Горе: Стоян Сотиров (1903-1984), "Изоставена", маслени бои, платно, размери: 65х81 см, година на създаване: 1936, долу: детайл от същата картина.)

(Димитър Лалев(1953-2007), "Съквартирантки", 1982)

(Димитър Войнов, (р.1946 г.), "Вторник, 10 часа", маслени бои, платно, размери: 139х200 см, без датировка.)

(Димитър Войнов, "Вторник, 10 часа" - детайли.)

(Вихрони Попнеделев (р. 1953 г.), "Закусвалня", маслени бои, платно, размери: 129х165 см, година на създаване: 1979.)

(Надежда Кутева (р. 1948 г.), "Лято",  маслени бои, платно, размери:  71х79 см, година на създаване: 1976.)

(Димитър Казаков-Нерон, "Химн")

(Горе:Дария Василянска (р. 1928 г.), "Игра", маслени бои, платно,размери: 135х135 см, година на създаване:  1979. Долу - детайл от същата картина.)
След художника Лъчезар Бояджиев Софийска градска художествена галерия покани философа Боян Манчев. Изборът на неговата тема „По никое време” е в резултат на констатацията, че противно на очакванията на автора, големите исторически разкази, идеологическите канони, изобразяването на монументални исторически събития далеч не представляват нито количествена доминанта, нито структуроопределящ център на колекцията. Напротив, изобразяването на различни аспекти на частния свят безспорно преобладава, а между тях би могла да бъде изведена една линия, която условно може да бъде определена като „идилична” – изобразяването на елементи на битието, които не са свързани пряко не само с „голямото” време на историята и монументалните събития, но и с мащабни екзистенциално-метафизични теми като живот, смърт, раждане, насилие, страдание и т.н.

(Димитър Буюклийски-Мичи, "Форми ІІ")

(Генко Генков (1923 - 2006), "Пейзаж ХХХ",  маслени бои, платно, размери: 85х101 см, година на създаване: 1977.)

(Едмонд Демирджиян (1951-2009), "Композиция ІV", маслен пастел, хартия, размери: 54х71 см, година на създаване: 1981.)

Проблемът за времето изглежда централен в така описаните емпирични констатации: той е възможният организиращ принцип на описаните тематични ядра. Този принцип изглежда особено продуктивен поне по три причини: проблемът за времето се поставя
ребром в „онтологията на настоящето”, поради което е в центъра на множество политически, икономически и философски дебати; времето е и мета-понятието на музея, на архива, на сбирката на СГХГ в частност. С други думи, насочването към проблема за времето би ни позволил да мислим самата колекция през призмата на изложбата (което е и една от целите на целия проект); не на последно място, времето е най-енигматичният обект на живописта – как времето е изобразявано в живописта, как то става обект, а може би и субект на изображението? Хипотезата на автора е, че определена идея за време, определено изживяване и опит за времето детерминира самата структура на погледа, видимостта на определени теми, начините на тяхната модулация.
 

(Стоян Сотиров (1903-1984), "По жътва", маслени бои, платно, размери: 92х101 см, година на създаване - не е показана.)

(Андрей Даниел, "Март, 1982")

(Иван Ненов (1902-1997), "Момичета плетат мрежи", маслени бои, картон, размери: 38х46 см, година на създаване:  1946.)

(Вера Недкова (1908-1996), "Рибари", маслени бои, платно, размери: 46х56 см, година на създаване: 1943.)

Поради това че тази картина е вдигната високо над зрителския хоризонт, който, погледнато средностатистически у нас е 176 см за мъжете и 165 см за жените, тази картина изглежда трапецовидна понеже е снимана "отдолу нагоре". Все пак ставя ясно, че това е рибар, който кърпи едно от своите основни "оръдия на труда". Другото такова оръдие на труда е плавателният съд. На снимката достатъчно ясно личат както подписът на художничката Вера Лукова, така и автодатировката на картината.

Личи си умелата ръка на автора - Илия Петров, изобразил "СОЗОПОЛ" през 1936 г. Изобщо поетизацията на нелекия риболовен труд е ясно изразена вълна в българската живопис макар че маринистичнисе сюжети не са така застъпени, както е в холандската живопис, да речем.

А защо тогава по никое време? Как присъства в живописта не историческото, събитийно наситено, символно организирано и идеологически ориентирано време – изпълненото с факти време на историята, а самото време (времето на живота, времето на света) без своите „добавени стойности”? „Идиличната” или псевдо-идилична образност, която вълнува автора, носи и определен образ на времето или опит за времето. Действието и свързаното с него протичане на времето сякаш е застинало в идилията на мига. Ето това празно, неопределено, ничие време, никое време интересува Боян Манчев.

Сред включените автори са: Вера Недкова, Вера Лукова, Лика Янко, Сами Биджерано, Кирил Цонев, Илия Петров, Наум Хаджимладенов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Георги Баев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Вихрони Попнеделев, Едмонд Демирджиян, Самуил Сеферов, Димитър Войнов, Дария Василянска, Надежда Делева, Андрей Даниел, Зина Юрданова, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Милко Павлов, Сашо Стоицов, Нина Ковачева, Иван Мудов, Боряна Росса, Никола Михов и др.