ВЪВ ВРЕМЕ НА ПРОМЯНА: Модерното изкуство в Белгия 1880 – 1950

Избрано от колекцията на KBC

Изложбата се организира съвместно с Посолството на Белгия в България по повод белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз.
 Куратор: Хилдегард Ван де Велде

Галерия „Върхове”, ул. Славянска 2, София
24 ноември 2010 – 10 януари 2011
Откриване – 24 ноември 2010, (сряда), 18.30 часа

моменти от откриването

пред микрофона е светлана куюмджиева

Пред микрофона е Цветелина Бориславова
Обърнете внимание - причесонът, рамката на очилцата, бижутерийките, лакът за нокти - всичко блъска на супер ефтинджос.

Тогава не знаехме, но сега вече знаем, че този мен е важна клечка в банката.

Пред микрофона е изкуствоведката Хилдегард Ван де Велде.

В края на деветнайсети век изкуството в Европа претърпява значителна метаморфоза. “я започва във Франция, където картината на Моне Импресия. Изгрев слънце става символ на импресионизма и модернизма. В края на деветнайсети век Белгия е една от най-индустриализираните страни в Европа. това спомага за възникването на заможна средна класа, която е жадна за култура. Така се появяват покровители на изкуството и изложби, които привличат широката общественост.

Водеща роля в промяната на европейското изкуство изиграва белгийският художник Джеймс Енсор, който се увлича първоначално по импресионизма и експериментите със светлината и цвета. Творчеството на Енсор има много сходства и със символизма, заради типичната му образност – демони, маски, и други странни създания. Той е признат също и за предшественик на експресионизма и сюрреализма – два стила, които достигат своя апогей в периода между двете световни войни.

Техните белгийски представители –  Констант Пермеке и Рене Магрит – печелят международно признание. Уникален е приносът също на Брабантските колористи, които са силно повлияни от френския фовизъм; те експериментират с едно по-деликатно равновесие между цвят и форма и се радват на голям успех до навечерието на Първата световна война.

Артистичният живот в Европа се възражда отново през 20-те години на двайсети век с появата на експресионизма и сюрреализма, следвани от абстрактното изкуство – тенденция, която приема множество различни форми. След Втората световна война културният живот в Белгия отново процъфтява.

През 1951 г. се разпада експерименталната група   обра, което бележи края на Модернистичния период в историята на белгийското изкуство. Дейността на тази група отваря път за съвременното изкуство.

Изложба представя шедьоври от началото на ХХ век, на изявени художници като  Джеймс Енсор, Фелисиен Ропс, Гюстав Ван Де Вустейне, Рик Воутерс,Констант Пермеке и Рене Магрит и други представители на един от най-важните периоди в развитието на изкуството в Белгия.