За коректността (Лаврен Петров отговаря на статията
„Противоречията на един експерт“,
в-к. „Труд“, 15 август 2010 г.

Други материали по темата:
1. Първа статия на Лаврен, написана в неговия блог, която "разлайва кучетата".
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/13/kartini-falshifikati-menteta-i-gluposti-na-tyrkaleta-kogato-.590485

2. Настъпените атакуват - текстове отговори на засегнатите:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/15/kartini-falshifikati-menteta-i-gluposti-na-tyrkaleta-otgovor.591534

След 2 публикации в блога – отговор на координираната атака водена по страниците на в.к „Труд” и  www.artprice.bg,  в.к. „Труд” публикува забавеното ми „право на отговор”. Както се казва „след дъжд качулка”. Както очаквах, обаче заедно с „качулката” получих и нравствените поучения озаглавени „Противоречията на един експерт” от Нада Нешева. Позната тактика, каквото и да се напънеш да кажеш, когато до теб някой те оплюе думите ти олекват. Къде ли е журналистическата етика? Риторичен въпрос!

      До вчера с Нада обсъждахме всичко, което ни вълнуваше в арт-средите по телефона. Сигурен съм, че ако тръгне по стъпките на други мои бивши приятели-журналисти, може да публикува личната ни кореспонденция, както и записи от телефонните ни разговори. Тогава наистина ще успее да направи голям „СКАНДАЛ”!

      Аз, не „уча” никого – изразявам мнение. Извинявам се ако съм засегнал някого с  „неудобните факти”, които по-късно съм премахнал от блога си. Разбира се, не мисля, че съм постъпил некоректно. Като автор на текстовете имам право по всяко време да ги променям и редактирам. Когато от в-к „Труд” и от в-к „24 часа”, ме потърсиха за да публикуват част от написаното, сам редактирах техните публикации. Кое му е некоректното?? Междувременно разбрах, че Димитър Инджов се е почуствал засегнат, за което му поднасям най-дълбоките си извинения. 

Димитър Инджов сред картините си, фотограф Лаврен Петров

     Държа да отбележа, че Инджов ми показа картината „Цветя”, донесена му от Марко Игнатович, но самият Инджов никога не е твърдял, че това е оригинал на Цанко Лавренов! По-късно научих, че двамата са имали проблеми с други картини. Надявам се Инджов да не ми се сърди, защото не бива да се прехвърля вината от болната глава върху здравата. Знам, че пиарът му е блестящ, но говоренето по темата за „ментетата” няма да му е във вреда. Още повече, Светлин Русев наскоро го похвали как конфискувал негови ментета и му ги подарил.

      Споменаването на Инджов в „отговора” ми до „Труд”, както и изреждането на други имена като Димитър Фицов, Светлин Русев, Емил Чушев и прочие, не е в качеството им на „експерти”, а на хора с дългогодишен опит в пазара на изкуството, които не биха се заблудили толкова лесно, за разлика от безизвестните Монева и Игнатович.

      Ще обърна специално внимание на набъркването на името на Светлин Русев в темата. Чувствата ни са широко известни. Въпреки това ,аз съм убеден, че въпросният господин е много по-голям познавач и експерт на българското изкуство, не само от Монева и Игнатович, а дори от моя милост.

      Винаги когато съм говорел за Светлин Русев съм имал предвид негови преднамерени и злонамерени действия, а не некомпетентност! Толкова за Светлин Русев. Сега по-конкретно за Св.Р. От двама „информатори”, научих, че Св. Р. се е произнесъл, че „Рилският манастир” е оригинал. По-късно от други хора, включително и от самата Нада Нешева разбрах, че това не отговаря на истината. 
     
      Нищо не ми остава освен да се извиня на Св.Р. На Светлин Русев няма за какво де се извинявам. Нещо повече, напълно подкрепям интервюто му в „Труд“ за фалшификатите. Споделих с Нада и, че това нейното интервю със Светлин Русев ме е провокирало да напиша статията „Ментета на Цанко Лавренов”.
 
      Сега малко за Фрезиите. Фрезиите биха били проблем, ако творбата наистина беше рисувана от  Цанко Лавренов. Тогава, тя щеше да е ценен артефакт  и анализът на творческия подход, да се смесват цветя и плодове от различни сезони нямаше да е безсмислен. Може би Лавренов е избрал този контрапункт за да шашне бъдещите си изследователи?? Добре, приемаме, че дядо ми е тичал през ден до ботаническата градина за свежи цветя – незнам кой му е плащал масрафа или пък е работел по снимка. Обаче как да не приемем, че това няма никакво значение, защото картината не е автентична. Повтарям: начинът на полагане на мазките не характерен за Лавренов, основата на картината е от по-ново време, подписът е фалшив, а има и някои композиционни странности. И за да не са тези мои съждения – празноговорене, предлагам да направим поредица от експертизи.

Ментетата (контрафактната  продукция на произведения на изкуството) са благодатна вестникарска тема.

      А това, в което ме упрекват опонентите ми М.И., Д.С., Д.М. си е от тяхно име и за тяхна сметка. Радвам се че проговориха. Писането в стил „К.К.”, не е най-етичното, но е най-прагматичното, особено когато си изправен пред толкова много неизвестности.

      Ако бях написал, Пенчо Пенчев продава ментета (името е произволно избрано), как щях да го докажа? Пенчо Пенчев ще ме осъди за клевета!
Аз нямам доказателства имам информации.
Доказателствата се появяват със самопризнанията, както и с излизането на ментетата на светло. За сега имаме самопризнанията на Д.М. и М.И., че са предлагали ментета на Цанко Лавренов.
Сега остава да експертизираме самите картини, ако се появят разбира се? Тогава вече, аз ще мога да съдя гореспоменатите + Д.С. за дейността, с която се занимават. Това е!

Обговарянето на "ментетата" - "ту арфа звънлива, ту меч" на майстора наданешър в ръцете.

      П.С. Не мисля, че „Противоречията на един експерт” е само позиция на Нада Нешева.

      Според мен статията подсеща „старите” и търси „новите” ми неприятели!