Прочетен: 6957 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2010 08:15
През театралния сезон 2009/10 участва в спектаклите:
"Нирвана" от Константин Илиев, реж. Иван Добчев, ДКТ "Константин Величков", Пазарджик
"Изкуството да смиташ боклука под килима" по Ингмар Бергман, реж. Деси Шпатова, ДКТ "Константин Величков", Пазарджик
"Вляво от асансьора" от Жерар Лозие, реж. Венци Асенов, ДТ "Стефан Киров", Сливен.
През 2009 тя получи награда "Аскеер" за главна женска роля в представлението на Деси Шпатова "Изкуството да смиташ боклука под килима". За същото представление бе номинирана и за "Икар" за поддържаща женска роля.
От 2007 година Ирмена е модел на дрехите на дизайнера Нели Митева за "Боряна".
Ирмена се е снимала в един пълнометражен и шест късометражни филма, сред които "Индийско орехче", реж. Ема Константинова, участвал в програмата на София Филм Фест през 2005.
Начало на интервюто
Актрисата Ирмена Чичикова по време на снимките на филма "Индийско орехче".Снимката е на Любомир Пейков.
ТЕАТЪРЪТ ЗА МЕН Е ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД
(Интервю с Ирмена Чичикова – актриса)
Винаги е приятно да видиш одухотворено лице в нова обстановка или в нова роля. Такава изненада за мен беше участието на една от най-младите носителки на наградата „Аскеер”, актрисата Ирмена Чичикова като участничка в една от фотосесиите на Лиляна Караджова. Цяла поредица от изключително сполучливи кадри, онези, които се интересуват от постиженията на българското фотоизкуство, можаха да видят на изложбата, наречена „Постидентичност”, която се състоя през втората половина на месец юли в галерия „Академия”. За своя живот, обучение в НАТФИЗ и процесите, съпътствали изложбата младата актриса беше любезна да сподели в интервюто си, което се състоя в галерия-кафе „Прага”, избрано заради своята спокойна и артистична атмосфера.
*
* *
Портрет на Ирмена Чичикова в ролята на МАРИАНЕ. Спектакълът е "Вляво от асансьора" , текст Ж.Лозие, режисура В.Асенов. Пиесата е играна в държавния театър "Стефан Киров" в Сливен. Снимката е правена от самия Венци Асенов.
Въпрос: Вашето име „Ирмена” и фамилия „Чичикова” са много характерни. Знаете ли откъде идват?
Отговор: Разбира се. Харесвам името си и историята му.
Неговата „нестандартност” го прави по-специално.
Името е избрано от майка ми, която е имала афинитет към българската литература, в частност разказите на Елин Пелин. Ирмена е името на персонаж от разказа на Елин Пелин „Напаст божия”. То се споменава в едно изречение, което аз и до ден-днешен помня (дори като малка си го бях оградила): „Умря Ирмена, млада невеста, вчера под венчило минала”.
Фамилията ми няма нищо общо с тази на Чичиков от „Мъртви души”. По-скоро тя идва от Родопите, откъдето е родът на баща ми. Основателят на нашия род имал прякор Кольо Чичика, който е бил прекръстен така заради това, че е заеквал.
В. Вярвате ли, че такова съчетание на рядко име и фамилия може да спомогне за успех в живота?
О. Може да се каже че вярвам в тези неща. Да, вярвам в това, че съществува някаква предопределеност. Може би аз самата съм искала това името ми да бъде специално. Естествено това си носи всичките „обърквания” - например въпроси от рода дали съм арменка.
Мисля, че името само по себе си задава някакъв път в живота.
В. Какви бяха ученическите ви години преди НАТФИЗ?
О. Представленията, които съм гледала като малка не са били детски. Аз, честно казано, нямам реален спомен за куклен театър като по-малка или за някакви детски предавания. Не, по-скоро мен веднага ме грабна „голямата сцена”. А също така и филмите – като по-малка съм ги гледала по телевизията, а после на кино.
.jpg)
Портрет на Ирмена Чичикова в ролята на МАРИАНЕ. Спектакълът е "Вляво от асансьора", текст Ж.Лозие, режисура В.Асенов. Пиесата е играна в държавния театър "Стефан Киров" в Сливен.Снимката е правена от самия Венци Асенов.
В. Каква бяхте през ученическите си години – буйно или кротко дете?
О. Мисля, че бях нещо по средата. Със сигурност прилежна. Отговорна. Прекалено отговорна даже бих казала. Мисля, че това и до ден-днешен ми пречи. В момента се опитвам да се „превъзпитам”.
Пубертетът беше период, основно свързан с любовни, „сърдечни” преживявания.
За мен едно от най-важните неща през ученическите години беше приятелството.
В. Какво е отношението Ви към „забранените филми”?
О. Да, тогава имаше такива означения на определени филми, както и днес ги има. Аз не съм усещала някакви рестрикции на тази тема, но винаги ми е било интересно киното за по-възрастни, книгите за по-възрастни, разговорите на по-възрастните вкъщи. Било ми е интересно винаги да общувам с по-големи от мен самата хора. Усещането ми бе такова – аз си знаех, че искам да бъда актриса
и, че това е нещото, което ще правя и искам да бъде моя реална професия.
В. От какво се страхува Ирмена?
О. Ай! ( след това възклцание се замисля), трудно ми е да го определя. Може би едно от нещата, от които се страхувам е разочарованието.
Страхувам се от това да не се променя в лошия смисъл на думата.
В това отношение професията, с която съм се захванала е много опасна. В България може някак си да се подхлъзнеш, а това на мен въобще не ми се иска да ми се случва и упорито работя срещу него. Страхувам се също така от това да не загубя близките си.
.jpg)
В. Кое в еждневието може да ви изкара от релси?
О. Пошлостта!!! Това за мен е лошият вкус, поведение, приказки. Да, това са неща, които могат да ме изкарат от равновесие. Определено!
В. Каква е според вас ролята на секса в съвременния живот?
О. Ами (поглежда се разсеяно към тавана), това е (закашля се), как да кажа – по някакъв начин основна роля (засмива се).
Сексуалността винаги продава повече, секси снимките продават повече, представление в което има дори дума, свързана с това в заглавието – също се посреща добре. Не съм сигурна дали съм „за” или „против” – по-скоро съм някъде по средата. Възприемам го, ако е в подходящи рамки.
В. Какво е за Вас голото тяло на сцената?
О. В началото на моето студентство в НАТФИЗ в едно минипредставление и в „Нирвана” ми се е налагало да играя сцени, в които се показва голо тяло. По принцип аз нямам проблеми, нито пък предразсъдъци - това не ме притеснява. Но за мен ползването на голото тяло винаги трябва да бъде оправдано. Оправдано за актьора – драматургично, концептуално, естетически. Например в „Нирвана” това е свидетелство за моето доверяване на Иван Добчев – първо за изключителното визуалното присъствие, и второ - естетиката на голотата, тук това е напълно оправдано.
Портрет на Ирмена Чичикова вролята на МАРИАНЕ. Спектакълът е "Вляво от асансьора", текст Ж.Лозие, режисура В.Асенов. Пиесата е играна в държавния театър "Стефан Киров" в Сливен.Снимката е правена от самия Венци Асенов.
В. Показването на секс на сцената – не е ли това „лъжа в лъжата”?
О. На мен не ми се е случвало имитация на секс сцена в театъра, а и не бих си я позволила. На такова нещо не бих се съгласила. Струва ми се изключително глупаво и наистина е „лъжа в лъжата”. Голотата трябва да бъде оправдана и за зрителя – не той да бъде излъган, че нещо се случва, а то да не се е случило. Тогава нека по-скоро се случва наистина, отколкото „ей така” (прави неопределен жест с дясната ръка).
В. Да ви попитам и за парите. Може ли българския актьор с играта си да изкарва средства за достоен живот?
О. Не! Съществуваме като на магия, на някакви договорки и извоюване на права. Като не всеки актьор има такава възможност. Става с желанието въпреки всичко да сътвориш нещо и да забравиш „прозата”.
В. Вие имате солидно образование - НАТФИЗ. Как ви помага това в професията?
О. Разбира се, че ми помага. Обаче аз вярвам и в това, че за човека е важно не само образованието, но и талантът, който или съзнаваш, че имаш, или някой открива. Също така - волята. Според мен тя е много-много важна. Особено в актьорската работа. И, разбира се, желание.
Ясно виждане на нещата, които искаш да ти се случват.
Но при всички положения образованието – най-малко това, че имам диплома, че съм се срещнала с преподаватели, които са ми дали ужасно много, в частност Маргарита Младенова и Иван Добчев, които положиха много-много солидни основи в театралното ми обучение, ме води в професията.
В. Има ли някакъв ярък епизод, с който помните вашите двама преподаватели?
О. Всички епизоди с тях са много ярки, но най-решаващ за мен беше онзи, когато се срещнахме за пръв път.
Това стана в оня момент, когато Ники Костадинов си беше отишъл и те имаха среща с мен в същия ден, когато беше неговото погребение. Това е много странно като усещане. Един човек си отива, а пък се появява друг...
Беше „любов от пръв поглед”.
Аз чувствах, че това са хората, които ще ме научат на театър и, с които искам да вървя напред.
В. Каква е вашата „технология” за влизане в образа?
О. На първо място пълна концентрация върху образа. В зависимост от ролята, например, когато се е случвало да играя реално съществуващ персонаж.
В. В „Нирвана”, нали?
О. Да, в „Нирвана” – Лора Каравелова. За да пресъздам този образ ми би необходимо много четене, много слушане на истории. Опит мислено да си представя какво би било аз да съм на нейно място.
Слушам музика, като се опитвам да уловя различни настроения.
Различно е. За всяко представление е различно.
В. Кога почувствахте себе си като актриса?
О. Мисля, че трудно мога да посоча конкретен момент, но знам, че беше в основното училище, когато усетих, че се вълнувам много от представленията, на които ходя. При мен се случи така, че в Пловдив, където съм родена, започнах да гледам първо опера. Бях гледала вече пет оперни постановки преди да гледам театър.
Почувствах особено вълнение към актьорите. Вълнуваха ме текстове, а също и възможността да съм на сцена. Предполагам, че го имам в кръвта си тъй като баща ми се е занимавал с това, а отчасти и майка ми също. Като малка съм била в среда, която е била за изкуството, за театъра, за литературата – интелигентна пловдивска „филологична” фамилия.
В. Използвате ли специфичния плодивкси жаргон „густото, майна, Филибето”?
О. Не! В интерес на истината аз въобще не говоря на „майна” (засмива се), за което моите приятели много ми се смеят. Като комплимент може да се каже, че през годините, когато бях в София хората не можеха да разберат, че съм от Пловдив, което, предполагам, е добре. Това в случая за актриса е добре.
В. Какво е за Вас да творите в театър, разположен извън София?
О. Моят опит до сега (замисля се) е много позитивен. Нещата, които са ми се случвали до сега са положителни. За това не бих казала, че за мен е много трудно. От друга страна – със сигурност е, защото според мен един от проблемите в провинциалните театри ( и това го казвам без нищо лошо) е, че трупите, които са там, работят в повечето случаи с едни и същи режисьори. Съвсем различно е, когато има гостуващи режисьори, когато има и гостуващи актьори, когато нещата се „разчупват”.
В моя случай трите пъти, в които съм била в провинциален театър са били точно по този начин – с гост-режисьор и аз самата съм била гостуваща. Забелязала съм, че в този случай
атмосферата се съживява и самите актьори започват да играят с много по-голям интерес.
В. С какъв тип режисьори предпочитате да работите? Със „сатрап”, който налага мнението си, с „творец” или с „либерал”?
О. И с тримата (гръмко се смее). Всъщност аз съм отворена към всякакви предизвикателства и бих искала да работя с различни режисьори, както и досега ми се случва. Това обстоятелство ме прави щастлива, защото, първо,
не ми се иска да влизам „в калъп”
(натъртва на последната дума). Никога не съм си представяла, че просто ще стоя на сцената и ще „красивея” и , второ, обичам да се чувствам част от сътворяването на представлението, а не да съм просто изпълнител, които изпълнява указания от типа „мини от тук, завий на там”. Но и това някой ден може да ми се случи и бих се съгласила от чисто любопитство. За момента така съм учена и така съм репетирала, и съм доволна от факта, че и с Деси Шпатова, и с Иван Добчев и Маргарита Младенова, и със Стилиан Петров, и с останалите режисьори, с които съм работила някак си винаги съм се усещала част от нещата, което е хубаво.
В. Приятелят ви Стефан А. Щерев също е актьор. Как се погаждат двама актьори в една връзка?
О. Нормално. За момента нямаме абсолютно никакви проблеми. Освен това и двамата със Стефан сме изключително свободолюбиви и свободомислещи хора и фактът, че се занимаваме с една и съща професия ни сближава още повече може би поради това, че всъщност не се занимаваме точно с едно и също.
.jpg)
Краят на интервюто е на:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/04/interviu-s-aktrisata-irmena-chichikova-kraiat-na-teksta.586387
ХЕНГАМЕ ГАЗИАНИ: ЗАЩО ДА НЕ ОТВОРИМ СЪРЦ...
Надя Стефанова обра аплодисментите на пу...
Цар Аспарух (Asparuch) създал България, ...
Тоалетната хартия и Република България
