В изложбата са включени и работи от фонда на галерия „Васка Емануилова”.

Периодичният печат за изложбата:


 

Васка Емануилова - българската Мухина
Колекционери наддават за теракотените фигури на скулпторката

http://www.monitor.bg/article?id=250694

Мариана Цветкова
03.07.2010

Изложбата  "Васка Емануилова - за творческия процес от рисунката до скулптурата", която се откри в столичната галерия на бул. „Янко Сакъзов" 15 (носеща нейното име), още веднъж ни напомни за една от най-известните жени скулптори в България. Васка е не само сред най-признатите майсторки на длетото, но нейните работи имат щастливата съдба да са сред най-търсените в колекционерските среди. 

Женски теракотени фигури от ретроспективната изложбаСкулпторката заедно със семейството си архив, Монитор и Христо ТаневПаметникът на Съветската армия, 1953 г. Животът на Васка Емануилова не е бил никак лек - родена в бедно семейство, тя до края на дните си отстоява правото си да заеме челно място в една от най-мъжките професии в средите на изкуството - тази на скулптурата. Налага й се да се пребори с ред предразсъдъци, както в работата, така и в личния си живот. 

Васка Емануилова остава в историята преди всичко с Паметника на Съветската армия (1953 г.), заради когото е наричана българската Мухина. 35 години след смъртта й обаче все по-голяма популярност придобиват малките й теракотени фигури - образец за интимния жанр в скулптурата. Те са били правени за нейната лична колекция и не са били предназначени за продан. Може би защото скулпторката не е обичала да продава, а може би защото и темата им е била много лична и едва ли би срещнала разбиране в тогавашното общество -интимността между жени.

"Тя не умееше "да се продава", да се нагажда спрямо властимащите, за да получава поръчки. А и не обичаше да се разделя със скулптурите си, затова винаги е живяла в оскъдица", си спомнят нейни близки. Васка Емануилова не е била нито ден на държавна служба. Заплаща свободата в творчеството си с цената на мизерията в бита. Но успява да преодолее всичко, благодарение на упоритостта си, силния си характер и чудовищната си работоспособност. Всеки ден тя отивала да работи в ателието си на ул."Цар Иван Асен II", а вечер там се събирали приятели. Години наред скулпторката воюва с общината, която се опитвала да й отнеме ателието, за да отвори в него магазин "Плод-зеленчук".

Разцветът в творчеството на Васка Емануилова съвпада със съвместната й работа с друга голяма скулпторка - Мара Георгиева, нейна близка приятелка. Творческият им тандем датира от 30-те години, когато те печелят два конкурса за войнишки паметници. Но заради новаторските им идеи, не им възлагат поръчките. Все пак преди 9 септември 1944 г. техните имена стоят под паметника на Васил Априлов в Габрово, на загиналите в горнооряховското село Драганово, а по време на социализма - под паметниците на Съветската армия в Добрич /1946 г./ и Нова Загора /1949 г./.

Паметникът на Съветската армия

Най-известната им съвместна работа е Паметникът на Съветската армия в София срещу Софийския университет. В началото на 50-те години те печелят конкурса за главната фигура, увенчаваща пилона. Това е била една от най-важните държавни поръчки, за която всеки ден се докладвало в Москва лично на Й. В. Сталин. Авторките издигат нестандартна идея - в центъра да не бъде поставена една фигура, а три - на руския войник с шмайзер в ръка, на селянка с дете и на работник. Това предложение е доста критикувано, но в крайна сметка е прието. За скулптурата на т.нар. руски солдат с шмайзера позира цирков атлет. На самото откриване много от останалите скулптори, които участват в създаването на мемориалния комплекс, дори не са поканени. За съжаление не се знае дали сред тях са били и Васка Емануилова и Мара Георгиева. Но със сигурност е известно, че с хонорара от паметника двете и Преслав Кършовски си построяват къща на ул. "Русалка" 10, на чиято фасада днес е поставена паметна плоча.

Васка Емануилова е смятана за една от най-добрите майсторки на скулптурния портрет и женското тяло. Нейна запазена марка са теракотените фигури на голи момичета. Тя се утвърждава в изкуството с портретите на баща си, на Васил Стоилов и Николай Хрелков, прави ред композиции с трудови хора, които са й били особено близки. Обича да работи и детски глави - един  труден жанр, към който творците рядко посягат. За тях често позират нейните племеннички Елка и Росица. За да стоят неподвижни, с часове им четели приказки.

Помага на  Александър Жендов

Въпреки борбения си характер, физически Васка Емануилова е била дребна на ръст, крехка и изключително чувствителна. "Тя бе харизматична личност. Съчетаваше в себе си много качества, което не се среща често. Без да е особено красива, в нея имаше нещо неуловимо и обаятелно. Не случайно 20 художници я рисуват и техните портрети бяха показани в ретроспективната изложба, която се откри през 2005 г. в Софийската градска галерия", разказва художничката Евгения Христова.

Рядко честна, с огромно човешко достойнство, тя често помага на колеги, изпаднали в беда. По време на управлението на Вълко Червенков, когато подгонват художника Александър Жендов, тя единствена застава до него. "Вземала е поръчки от издателства и давала той да прави илюстрациите, за да може да се издържа. Търсила му е лекарства от чужбина. А това не е било никак безопасно. В този критичен момент тя единствена е постъпила по мъжки, което не прави нито един от колегите й", разказва за онези години г-жа Христова. .
Медиците в семейството
Над фамилията й сякаш тегне някаква карма. В катастрофи загиват двамата й братя. Най-напред Александър, а после и Игнат заедно със съпругата си в известната самолетна катастрофа край Братислава през 1966 г.

Васка Емануилова така и не се омъжва, затова най-близките й са хората от нейното семейство. Тя е родена в малкото бедно селце Комщица, Годечко, което се намира съвсем близо до сръбската граница. Баща й бил учител, после става свещеник. "Дядо Емануил беше много интересна личност. Изключително културен, четеше всички философи, писали за религията", разказва племенницата на скулпторката -  Росица Емануилова. Бащата на Васка искал непременно четирите му деца - Екатерина, Александър, Игнат и Васка, да получат добро образование. Първо те учат в Цариброд, после заминават за София със заръката непременно да следват медицина. От тях единствено Васка не изпълнява бащината повеля и завършва Художествената академия. Затова баща й все повтарял: "Всичките ми деца са с висше образование, само едното не е."

Най-голямата й сестра - Катя, припада на първото упражнение по дисекция и се прехвърля да учи философия. Другият - Александър, става лекар по вътрешни болести, на загива в катастрофа едва на 42 години.

Вторият брат - акад. Игнат Емануилов, не става лекар, но пък завършва блестящо ветеринарна медицина. Той е един от най-изтъкнатите ни микробиолози с принос в областта на изследването на киселото мляко и бялото саламурено сирене, както и в биосинтезиса на витамините и на производството на ензими. Само на 36 години е избран за професор и оглавява катедра във Ветеринарния факултет в София. Постепенно се издига до директор на Института по микробиология към БАН. Акад. Емануилов работи в различни сфери на науката като биохимията, микробиологията, патогенезиса на туберкулозата и ветеринарната медицина. Неговото дело продължава дъщеря му ст.н.с. Елка Емануилова, биолог по професия.