Прочетен: 2267 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2010 08:36
Безкрайно тежък е кръстът на всички нас, но смирено се явяваме пред Твоя трон, о, Създателю.С дълбока печал известявам, че нашият колега изкуствоведът Николой Бошев бе изпратен с последно сбогом към отвъдното на 2 май (неделя) 2010 г от 13:20 на Централните софийски гробища. Поднасям своя дълбок поклон и съболезнования на семейството.
Считам, че българското изкуствознание загуби извънредно ярък и качествен талант, който със своите научно-иследователски текстове можеше да го измъкне от блатото на дълбокия застой и провинциалността.
.jpg)
Академик Светлин Русев произнася прощалното слово за Николай Бошев.
[ http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=425308
Прощално за Ники Бошев
Трудно е да повярваме, че един духовно изграден и светъл човек като Ники Бошев е направил своя избор, който ни изправя пред вечния въпрос - без отговор... Трудно е да приемем, че Този, с когото до вчера сме били заедно, с когото сме споделяли и разговаряли за автори и произведения, за родни простотии и велики открития, в същото време вече е бил отвъд - в едно друго пространство, в което душите живеят по законите на Вселената и Волята на Създателя. Съдбата ме срещна не само с изключително подготвен, всеотдаен и завършен творец, но преди всичко - с човек, който носеше високата вяра в смисъла да обичаш и познаваш, да разбираш и разпространяваш духовното познание, така както добрият стопанин отглежда надеждата. Днес повече от всякога разбираме, че Ники Бошев не беше от тоя живот! Духовният свят, в който се движеше, високите нравствени и естетически мерки, с които живееше, и романтичната вяра в мисията на сериозното и дълбоко артистично познание, от една страна, го бяха извисили над суетата на деня, над мимолетните страсти и безумия, и от друга - изострената му чувствителност и деликатност го бяха оголили раним и беззащитен... Светът на музеите и галериите, историята и опитността на родното и чуждо изкуство и почти мистичната му обързаност и обич с Катя, бяха неговият истински дом, в който извисената му душа беше намерила спасение и надежда... Нашето сурово и прагматично време трудно може да приеме и още по-малко да разбере избора на това драматично поведение, което ни разтърси и искаме или не, ни изправи пред вината и отговорността на живите! Защо съдбата е избрала едни, а други е оставила като вина и съвест да носят дните на тези, които са си заминали!? Защо?!... Няколко дни телефонът не престава да звъни с въпросите: Вярно ли е? Не, не е възможно! Не!... Не, не е възможно! Не!... Изведнъж разбираме, че този деликатен и болезнено чувствителен човек е имал свое трайно и достойно място в живота на много хора. За това какво са загубили българската култура, изкуствознание и критика, дори не искам да мисля. Тепърва ще го разбираме и осъзнаваме. Изграден и последователен труженик - Ники Бошев знаеше много, можеше много, работеше с любов и живя с мярката на голям учен. Пребледнял, страшно отслабнал и почти безплътен, Ники като че ли се подготвяше за срещата си с Катя (отишлата си без време съпруга на Бошев - б. р.). И бързаше да подреди хаоса около нас, да завърши несвършените неща и както обикновено, да ни спести черната работа... А на нас ни се струваше, че като че ли в работата търси спасение! На нас не ни е дадено да знаем какво има и какво е там ОТВЪД! Иска ми се да вярвам, че тези, които се търсят и обичат, ще намерят покой и утеха... Ники извиси болката, страданието и любовта си до саможертва и отказ от живот без човека, който осмисляше живота му! Труден, необясним и жесток избор! Защо?... Обясненията отсам едва ли могат да бъдат отговор за това, което ни зове отвъд! Прощавай, Ники! Светлин Русев ]
Aeternum vale, уважаеми колега.
Това е текст за Н.Бошев, поместен във вестник "Култура".
In memoriam
Николай Бошев (1964 - 2010)
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16771
Някак не навреме и твърде неочаквано се разделихме с Николай Бошев - все още изглежда абсурдно да се говори за него в минало време. Познавахме го като добронамерен, винаги отзивчив и коректен човек, като взискателен, ангажиран и отговорен в работата си изкуствовед, като колега, на който винаги може да се разчита. Той беше научен изследовател, специалист по проблемите на скулптурата, автор на критически и научни текстове, организатор на изложби и уредник в музеи.
Николай Бошев завършва Изкуствознание в Националната художествена академия през 1994. От същата година до 2001 е член на редколегията на сп. „Изкуство”. В периода 1996-1999 работи като уредник в отдел „Ново българско изкуство” на НХГ. Година след това е уредник на къща-музей „Иван Лазаров”, а от създаването на Ателие-колекция „Светлин Русев” е важна част от неговия екип. През 1997 защитава докторска дисертация на тема „Дух и материя – изкуството на Андрей Николов” в Института за изкуствознание към БАН, където от 2001 е редовен сътрудник. Членува в Съюза на българските художници и в Съюза на учените в България.
За съжаление, тази последователност в творческата биография остава без развитие, професионалната дейност е недовършена... Човека вече го няма. Остава паметта за него.
К
