Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
29.03.2010 08:44 - Няколко думи за пазара на изкуството у нас
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1062 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.06.2010 12:55


imageПУБЛИКУВА ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ ЗА ПАЗАРА НА ИЗКУСТВОТО НА ДНЕШНИЯ ДЕН В БЪЛГАРИЯ.

НАБЛЮДАТЕЛ Арт
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5453§ionId=5&id=0001501

Кризата разтърси и пазара на изкуство

В тежката ситуация авторите вдигат неоправдано цените, галеристите ги свалят, а паралелно процъфтява бизнесът с фалшификати

Милена Димова

Галериите опустяват, собствениците им се сдружават.

В момента 106-те галерии само в София - и то работещи, а не кафенета с по две рисунки на стената, са на практика повече от сериозните клиенти. Художествените салони започнаха да хлопват кепенци без значение от художествената им политика. Врати затвори престижна зала като "Лорань", работеща почти изцяло със стари майстори. Затворена беше и "Фанита", ориентирана към най-младото поколение сред българските творци. Оцелелите правят последен опит за спасение - за първи път се организират. На 30 март ще бъде учредена Асоциация на търговците на произведения на изкуството.

Според замисъла браншовата организация ще се бори за разширяване на пазара, за популяризиране на търговията с произведения на изкуство и ограничаване на разпространението на фалшификати. Самите галеристи обаче нямат представа как на практика ще направят това, защото зависят изцяло от контрагентите си - художниците и колекционерите. Третият доста съществен фактор са наемодателите.

"Ако бяхме под наем, нямаше да оцелеем - признава управителят на една от най-популярните столични галерии - "Ракурси", Румяна Йонева. - Това, че помещението си е наше, ни позволява повече мобилност, т.е. с по-голямо разнообразие на авторите, да се задържим на повърхността". "Не издържахме на наема - казва пък собственикът на "Лорань" Лаврен Петров, който се видя принуден да затвори галерията си. - Колекцията в момента е на депо и ще се ориентираме към каталожна търговия по интернет, което според мен е бъдещето на този род дейност".

В България противно на световната практика авторът не плаща процент от наема на залата, в която прави изложба. Той разчита на покана от галериста, оставя творбите си, определя сам цените им и с това неговите ангажименти приключват. Ако нито една картина не се продаде, нищо не губи. Разходите са изцяло за сметка на галериста, който в случай на успех получава 30 на сто комисиона от продадените произведения. Затова художниците (които от това живеят) напоследък се стремят да завишат максимално цените, а търговците - обратното, максимално да ги намалят, за да могат все нещо да пласират. По тази причина сега е моментът да се купуват творби именно от галерии, съветват специалистите. Доскоро колекционерите предпочитаха директно да се договорят с автора, но към днешна дата това им излиза по-солено, отколкото ако се доверят на посредника, който се е преборил за най-ниската цена.

Що се отнася до самите колекционери - кръвоносната система на бизнеса, битката за привличането им е по-ожесточена отвсякога. Всички галеристи потвърждават, че бюджетите на едни от основните клиенти - учрежденията, министерствата и дипломатическите служби, предназначени за представителни подаръци, като картини например, са секнали след идването на кабинета "Борисов".

Втората по значимост таргет група - заможните хора, пипа още по-внимателно. "Колкото и да съобразяваме цените с тежкото положение, вече има изложби, от които нищо не се купува - обяснява г-жа Йонова. - Отливът започна още през ноември по-миналата година, когато за първи път се заговори за криза след банкрутите в САЩ. Това подейства на хората психологически и взеха да стискат здраво портфейлите си. Клиентът вече не е сигурен за собствения си бизнес и се бои да даде 5000 лева за една картина, като не знае как и дали въобще ще може да плати на работниците си и да си връща кредитите".

Днес критерият на умния колекционер, който все още инвестира в изкуство, вече е не кое колко е красиво и кой колко е известен, а дали цената на даден автор ще се покачи в бъдеще, т.е. дали ще увеличи парите, платени за него. Има автори, които са достигнали максимума си - това са класици от ранга на Антон Митов, Ярослав Вешин, Владимир Димитров-Майстора и т.н. Те в момента се предлагат на много високи цени, но в близко бъдеще няма да се покачат. Същевременно мнозина от съвременните художници се продават относително евтино, защото все още не са приключили творческата си дейност. Но един ден обаче картините им може да поскъпнат поради това, че според черния хумор в бранша мъртвият нищо повече не може да нарисува. Това е първата причина да се наблюдава тенденция към търсене и съответно поскъпване на съвременното изкуство, а цените на автори като Дечко Узунов, Борис Митов, Димитър Казаков-Нерон в момента да падат.

Втората причина е бумът на фалшификатите именно на по-стари майстори. Собственици на аукциони твърдят, че от, да речем, 10 картини на стари майстори, които постъпват за продажба, след експертизата, на която ги подлагат, само една-две се оказват истински. Останалите са майсторски имитации. Стига се и до парадокса в пет-шест галерии едновременно да се предлага един и същ "оригинал" и при липсата на информационен обмен между галеристите да се създават трагикомични ситуации. Точно за да се пресекат тези практики, една от първите цели на новата асоциация, която ще учредят частните арт салони, ще бъде създаването на регистър на фалшивите произведения, минали по какъвто и да било начин през българския пазар или през експертизите, на които са били подложени.

Но да оставим столицата и да надзърнем в двата най-големи след софийския български пазара на изкуство - във Варна и в Пловдив. Васко Жеков, собственик на варненската галерия "Приятели", твърди, че в черноморската ни столица
цари т.нар. чемоданная търговия -  купуват предимно руските туристи, които гледат да вземат онова, което се побира в куфара им. "Това не са картини, а цветни петънца - казва Жеков. - Уж нашият салон се намира в най-богаташкия район на Варна... но нелоялната конкуренция на останалите галеристи не ни позволява да дишаме. Ние залагаме на автори като Светлин Русев, Георги Трифонов, Енчо Пиронков - все художници, които достойно представят страната ни пред чуждите колекционери, а "колегите" пробутват на туристите евтини копия, сладникави пейзажчета и прочее сурогати. Това лято ще направя още един, но вече последен опит да показвам наше изкуство".

В Пловдив, където пластичните изкуства открай време са на почит, като че нещата изглеждат най-розово. "Ние някак си не се вписваме в общия пазар на изкуството и насочеността на повечето салони за продажба на всяка цена - казва Катрин Сариева, управител на най-известната местна галерия "Сариев". - Да, политиката ни за представяне на съвременно изкуство е твърде рискована от пазарна гледна точка, но за наша радост на този етап не губим клиенти. Не мога да използвам количествени показатели, но съм оптимист".

Но говорейки за арт бизнес, всъщност не бива да се забравят онези, без които той не би съществувал - самите художници. Макар една част от галеристите да твърдят, че основният им критерий е да показват неща, които си струва да бъдат показани, без значение от репутацията на автора, възрастта му или техниката, в която работи, самите хора на четката си знаят, че не е така. Това е причината мнозина от тях да сменят амплоато си съобразно с конюнктурата. От изложбите почти напълно отсъстват графиката, малката пластика, акварелът, температа; в жанрово отношение - монументални творби, портрети, натюрморти... Навсякъде - маслена живопис: пейзажи и абстрактни композиции. Платната се продават най-скъпо. А изкуството, освен празник на духа, значи и инвестиции в пари. Така кръгът се затваря.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2779661
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805