Критично за сексуалния дискурс, достоверността на информацията и спазване на авторското право в киберпространството .Ю.М

Авторът като цензор

През юли 1995 година сензационна публикация в американското списание Time, посветена на киберпорното, предизвика шумен обществен дебат в Щатите. Темата за съдържанието на публикациите в глобалната мрежа и свободата на изразяването стана хит във всички страни, където дигиталната комуникация има вече изградени традиции. Много хора, сред тях и потребители на Интернет, започнаха да настояват държавата да регулира мрежата. Опонентите им издигнаха в лозунг въпроса "Кой предочитате да определя какво ще гледат децата ви - вие или държавата?". Доставчиците на съдържание и производителите на софтуер твърдят, че правят всичко възможно Интернет да си остане пространство, където има място за всеки вкус и за всякакви възгледи, без да е необходима цензура. А изненадващо добрият начин, по който двамата смъртни врагове - Microsoft и Netscape - решиха с общи усилия проблема за сигурността на личното пространство в Мрежата, изглежда отне от привържениците на регулацията сред висшата държавна администрация един от основните им козове.
Авторът на статията, която ви представяме тук, е известен критик. Последната му книга е "Ars Erotica".
Б.Б.

   Интернет с изумителна бързина стана част от живота на хората. Това, което до преди три години беше развлечение за техничари, и поради това доста безполезно, с агонизиращо бавни времена за зареждане и с чести технически сривове, сега е заело своето място в съзнанието на почти всеки. Тони Блеър прегръща Бил Гейтс, когото компютрите са превърнали в безспорно най-богатия човек на света, и двамата заедно се заричат да вкарат Интернет във всяка британска класна стая. Когато Даяна, принцесата на Уелс, загина при автомобилна катастрофа в Париж, над 300 000 души се наредиха на опашка да се подпишат в книгите за съболезнования. По същото време обаче 540 000 души се подписаха във "виртуалната" книга за съболезнования в Интернет. Много вестници имат постоянни Интернет допълнения. Някои, като френския Le Monde, издават Интернет страница всеки ден. Журналистическото мото е: "Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях!" Всяка голяма новинарска и издателска организация вече има свой Интернет сайт. Ако не можете да чакате пред телевизора, докато дойде онази част от новинарския цикъл по CNN, която ви интересува, пуснете компютъра си и хванете Netscape да ви закара до cnn.com. Едно щракване с мишката ще ви отведе при подходящата тема.
 
Загрижеността за съдържанието по Интернет, която съвсем наскоро беше огласена, за момента изчезна от общественото внимание, но безспорно скоро ще се завърне. Подозрителни комисии от високопоставени чиновници се събират потайно, в Европа и в Съединените щати, и търсят начини за "регулиране на Мрежата" или чрез нов закон, или, още по-добре, чрез въвеждането на технологични ключалки, бариери и белезници. Доста неофициални лица също са загрижени за това какво можете да намерите в Мрежата. Най-общо зоните на загриженост могат да бъдат разделени в три категории: порнографията, достоверността на информацията, авторските права. От тях най-много шум вдига порнографията.

Няма спор, голяма част от Интернет съдържанието е еротично. Това се отнася най-вече до изображенията. Новите свръхбързи модеми дават предимство на изображенията. Една снимка със сравнително умерен размер - половината от среден компютърен екран - заема толкова компютърни байтове, колкото текст от около десет хиляди думи. Кратък видеоклип би изисквал толкова байтове, колкото много дълъг роман.

Еротични сайтове и страници има из цялата Мрежа. Някои са изцяло безплатни. Други са безплатни по принцип, но изискват от зрителя някакъв вид идентификатор, за който трябва да се плати малка сума. Една от най-популярните идентификационни системи е AdultCheck. Тя комбинира първите четири цифри от кредитната карта на потребителя със "секретна" парола, избрана от самия него. Идеята е, че никой под 18 години не може да се добере до заветното късче пластмаса (и ако повярвате на това твърдение, ще повярвате на всяко друго). При други сайтове гледането все още е платено. Безплатните еротични сайтове най-общо се издържат от включването на реклами за комерсиалните - плюс връзка, която ще ви отведе направо при тях.
 
Да се притесняваме от който и да е от тези сайтове, е в известен смисъл неуместно. Главните източници на еротика в Мрежата не са различните еротични страници, на които може да се натъкнете, използвайки браузъра, а нюзгрупите, които могат да бъдат намерени, без да се използва нещо по-сложно от Netscape или Microsoft Explorer. Трябва ви само проста програма като Newswatcher. В момента има над двайсет хиляди нюзгрупи и те обслужват всеки мислим интерес и всеки възможен сексуален вкус. Фантазии за кастрация? Тогава щракнете на alt.eunuchs.questions. Това е сравнително малка нюзгрупа. В който и да е ден там ще намерете вероятно около 200 заглавия: снимки, белетристика, спомени.

Еротичните снимки се появяват предимно под заглавието alt.binaries. Количеството им действително е огромно. Съществува абонаментен сайт, наречен Picture View, който съществува само за да събира всички изображения, които са се появили в нюзгрупите през последните десет дни. Хвърлих бърз поглед, докато пишех, и видях, че има "278 808 изображения в 371 групи". Над 95 процента от тях са еротика, и категориите варират от alt.amazon.women до alt.sex.necrophilia. Сървърът е автоматизиран и единственото, което собствениците му отстраняват, са педофилските изображения. Потребителите са помолени да съобщават, когато попаднат на тях. При подобни обстоятелства е обяснимо защо дори относително непуритански настроените търсят начини да спрат потопа.

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Миналият юни Върховният съд на САЩ, с мнозинство 7 на 2, отмени централното постановление от Закона за благоприличието в комуникацията (Communication Decency Act) от 1996 г., който се опита да забрани разпространяването на явно сексуален материал до всекиго под 18-годишна възраст. Актът, подкрепян от президента Клинтън, беше специално насочен към киберпространството. Според предложения закон престъпление е да се публикува "явно смущаващ" или предназначен за възрастни материал там, където биха могли да го намерят децата. И Интернет доставчиците, и защитниците на гражданските права заявиха, че може да се окаже технически невъзможно да се наложи цензура в World Wide Web. Ала не това са основанията за решението на съда. То всъщност беше базирано на правото на свобода на словото според Първата поправка.

Всяко вглеждане отблизо в еротичните файлове от нюзгрупите показва, че голяма част от тях идват от Америка. То показва и ред други неща. Едно от тях е, че тези еротични изображения имат странно смесен произход. Някои идват от търговци на порно и са мостри на стоката, която предлагат. Заради раздразнението на мнозина привърженици на нюзгрупите, тези търговци въвеждат практиката на пускането на едни и същи файлове многократно. Една и съща снимка ще бъде изпратена до някоя група - често не подходящата - десетина пъти за един ден. Останалият материал идва от аматьори, които често действат с весело пренебрежение към авторското право. Благодарение на напредъка на евтините скенери - вече можете да си купите подходящ скенер за по-малко от 200 лири стерлинги - всеки набор от еротични снимки, който се стори някому забавен, лесно може да намери път към нюзгрупите. Като например всички снимки от новите броеве на гей-списанията като Honcho и Advocate Men. Старинното порно от края на 60-те и началото на 70-те години беше пуснато отново в обращение. Някои любими снимки сега са на път да станат безсмъртни: те се превъртат отново и отново.

Успехът на дигиталната камера - нейният пазар расте с шестстотин процента годишно - даде значителен принос към количеството еротика, достъпно в мрежата. Социолозите, изглежда, са подценили ексхибиционисткия елемент в съвременното общество - има дни, когато сякаш всеки Том, Дик и Трейси е зает с пускането в Интернет на свои дръзки снимки. Тези изображения впечатляват с много неща; не само с това, което показват толкова графично, а с огромното разделение в позициите между управляващите и управляваните, което те разкриват.

Щом веднъж еротичното изображение си проправи път към киберпространството, то придобива хамелеонско съществуване. Може да бъде препратено по всяко време, понякога окастрено или някак променено, от всеки, който се случи да го изтегли, навсякъде по света. А и няма значение под какво име на файла е тръгнало. Любимите снимки, които споменах, се появяват под различни псевдоними - което прави проследяването на техния истинки произход почти невъзможно.

Същото важи и за еротичните текстове, а те са често много по-смущаващи от снимките. Иска се дебелокожие, за да се прочетат някои от нещата, пускани в Интернет като еротична белетристика.

Ала това, което съществуващата маса от еротичен материал всъщност показва, е, че цензурата окончателно е победена от технологията. Поне в развитите западни общества наблюдаваме финалната фаза на процеса, който започва с Гутенберг, и при който средствата за ограничение винаги са тичали по петите на средствата за разпространение. Днес нито закон, нито засекретяваща програма, нито някаква обществена санкция може да надвие компютърния хакер. А и, далеч по-важно, нито група високопоставени чиновници, нито възставането на религиозното дясно, нито привържениците на либералите, протестиращи срещу последствията на собствената им идеология, могат да надделеят над бъбривия, сложен, разнообразен, невъобразимо изобилен поток от информация, който заля киберпространството. Или пък над радикалната демонстрация на средствата за разпространяване на тази информация, които персоналният компютър създаде.

Това ме отвежда до другите два проблема, които споменах в началото на статията - достоверността на информацията и авторското право. За мен те изглеждат много по-важни от въпроса за еротизма. Интернет често си навлича критика от новите потребители, че информацията по определена тема е не само труднооткриваема, но и боклук. В резултат World Wide Web кънти от топовни залпове. Всяко важно световно събитие поражда своя реколта от теории за конспирация и те намират незабавно израз в Интернет. Фаталната катастрофа на принцесата, например, породи alt.diana.conspiracy, където всяка от интерпретациите се опитва да надмине своя предшественик в параноята. Интернет освен това е създала плодородна почва за такива клевети, с каквито дори най-безразсъдните биха се поколебали да рискуват в традиционния печат, радиото или телевизията. През август официален Вашингтон беше изведнъж потресен, когато най-четената Интерент колонка за слухове, наречена Drudge Report, обвини помощника на Клинтън в побой над жена му. Това отиде прекалено далеч: сензацията не можеше да бъде доказана и хората, които се бяха наслаждавали на останалите сплетни в колонката, бяха внезапно смутени и засрамени. По-точно, те разбраха колко уязвими са били от такъв род "информация".

Природата на компютърните текстове - в този смисъл и на компютърните изображения - тяхната непосредственост и пластичност, води до нова концепция за "истината", повече подобна на възгледа за историческа точност, възприет във филмите на холивудския режисьор Оливър Стоун "JFK" и "Никсън". Ако не е било така, тогава е трябвало да бъде така, и при всяко положение е това, което хората предпочитат да вярват. Всеки, който се опитва да го замени с правилната версия, се възприема като цензор.

Мрежовите защитници се опитват да третират онези, които искат да предпазят материала с авторски права от безнаказано копиране в Web, като цензори много по-лоши от онези, които се опитват да прочистят киберпространството от еротиката. За тях всяка защита на правата на интелектуална собственост е форма на ограбване. На практика двата въпроса - авторските права и еротиката - са тясно свързани. Както вече предположих, създателите на комерсиална порнография са сред най-очевидните жертви на мрежовото пиратство. Любителите, които пускат "взети на заем" изображения в нюзгрупите, сигурно струват на порноиндустрията милиони долари. Порнографите обаче не са единствените жертви. Остроумната британска поетеса Уенди Коуп наскоро публикува тирада - и нова поема - срещу онези, които поместват нейната творба в Интернет без разрешение и без да плащат за това. Доста любопитно е, че образователните институции са сред най-лошите нарушители. Търсенето по името на Коуп, което направих, докато пишех това, веднага намери пиратска версия на нейната популярна поема "Valentine" в сайт, който принадлежи на американско училище. За училищата и колежите поместването на поема в сайт, достъпен за техните ученици - но също и за всеки друг по света с достъп до Интернет - е само продължение на дългогодишната практика на раздаване на преснимани копия на текста, който трябва да бъде обсъждан в клас.

Докато големи корпорации като Дисни, вече много загрижени за опазването на своите авторски права, безспорно ще предприемат съдебни действия срещу някои нарушители, по-вероятно е мнозинството мрежови пирати да продължат нататък - и повечето от тях дори няма да ги е грижа, че са нарушили закона. Чудният свят на киберпространството, изглежда, е театър на големия сблъсък на интересите между тези, които създават, и тези, които консумират. И създателите, за свой ужас вероятно, ще се окажат на страната на това, което мнозина потребители на мрежата биха нарекли цензура.

Едуард Луси-Смит

(С незначителни съкращения от Index on Сensorship, 6/97)
От английски Борислав Борисов