Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
17.12.2009 14:49 - Васил Крапчански - рисунка, акварел живопис. Класика и модерност в границата между две епохи
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 2584 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.02.2010 17:51




VASSIL KRAPTCHANSKI – DESSINS, AQUARELLESQ PEINTURE. ŒUVRES CLASSIQUES ET MODERNES A LA LIMITE ENTRE DEUX EPOQUES.       L’article est consacrй а l’œuvre du peintre bulgare Vassil Kraptchanski. Il est divisй en trois parties oщ l’on fait une analyse d’art dйtaillйe  de ses dessins, aquarelles et peinture а l’huile.          Dans la partie, oщ l’on examine les dessins, sont analysйes les tвches, que l’auteur se pose pendant qu’il йtudie la nature, ainsi que le choix de la technique. On met en йvidence le fait que le peintre cherche la meilleure faзon d’exprimer tout ce qu’il a senti face а la nature.          On note aussi qu’il a mis de grands efforts pour la crйation de toute une galerie de portraits des ses contemporains. Aujourd’hui, cette galerie peut кtre йtudiйe comme le portrait gйnйralisй des gens du dernier quart du vingtiиme siиcle. L’auteur figure tant les diffйrents traits du portrait que l’esprit gйnйral des hommes de cette йpoque-lа.          Le peintre crйe les portraits de femmes en y mettant beaucoup de lyrisme et de chaleur singuliиre tout en nous prйsentant des йchantillons de ce genre qui peuvent кtre montrйs comme caractйristiques pour le dessin bulgare du dernier quart du XX-иme siиcle.          On souligne le fait que les dessins du peintre lui servent de moyen а l’aide duquel il trouve la meilleure plate-forme possible de ses tableaux.          La deuxiиme partie du texte йtudie les aquarelles du peintre. On remarque le fait que Vassil Kraptchanski, lui-mкme, les considиre comme une part indйpendante de son œuvre.          Quant aux aquarelles, oщ le maоtre dessine surtout des paysages, on appuie sur les solutions originales du coloris. Ici, on examine les trouvailles colorйes que le peintre dйveloppe complиtement et consolide, а une йtape ultйrieure, dans sa peinture а l’huile. On souligne le rфle, examinй de tous cфtйs, que ses aquarelles jouent pour sa vision artistique intйgrale. On indique aussi les concordances entre le sujet et la composition, dйveloppйes d’abord dans les aquarelles, ensuite achevйes comme des toiles.          Dans la troisiиme partie on analyse а fond la peinture а l’huile de Vassil Kraptchanski а la limite entre le vingtiиme et le vingt-et-uniиme siиcle. On йvoque les nouveautйs que le maоtre apporte а la peinture bulgare. Les thиmes sont йtudiйs en dйtail, les idйes et les moyens а l’aide desquels le peintre traite les modиles europйens de la peinture, ainsi que la nouvelle parole qu’il prononce dans la peinture. On estime profondйment ses trouvailles de coloriste.          Le lien existant entre la tradition et le moderne est йtudiй, aussi le fait que Kraptchanski continue et dйveloppe la ligne du folklore mythologique dans l’art figuratif bulgare.          L’album est illustrй par les reproductions des meilleures œuvres de l’auteur, dessinйes au cours des derniиres dйcennies du vingtiиme et la premiиre dйcennie du vingt-et-uniиme siиcle.          Le livre est destinй au grand public.

VASSIL KRAPCHANSKY – DRAWINGS, WATER-COLORS, PAINTINGS. CLASSICS AND MODERNITY AT THE BORDER BETRWEEN TWO EPOQUES SUMMARY               The article is devoted to the creative work of the Bulgarian artist Vassil Krapchansky. It is subdivided into three parts in which detailed critical analysis of his drawings, water-colors and paintings is made.             The first part, dedicated to the drawings, analyzes the tasks that the artist sets before himself while studying nature as well as while selecting different sorts of techniques. A special emphasis is laid on the fact that the artist seeks the best way of expressing what he has felt in nature.             A special mention is dedicated to the fact that Vassil Krapchansky has made enormous efforts to crate a gallery of portraits of his contemporaries. Today, this gallery can be interpreted as a generalized portrait of the people from the last quarter of XX century. The author depicts both the specific portrait features and the common spirit of the people from this epoch.             The artist draws female portraits with particular warmth and lyricism creating examples of this genre that can truly be pointed out as fundamental in the Bulgarian drawing from the last quarter of XX century.             The article underlines the fact that the artist uses his drawings as a means through which he finds the best possible primeval form of his of paintings. In his pencil drawings he clarifies the space-structural relations between the objects in his pictures.             The second part of the article examines the artist’s water-colors. The analysis points out that Vassil Krapchansky treats the water colors as a wholly independent branch of his creative work.             In the water-colors, where the artist creates predominantly landscapes, the emphasis is laid on original color solutions. Through this part of his work, Krapchansky examines his findings related to colors, which he develops further and exemplifies in his paintings. The role of the water-colors for the overall artist’s creative vision is thoroughly examined.  The correspondence between subject matter and composition, originally developed in the water-colors and then transformed into paintings, is painstakingly studied.             The third part of the article is dedicated to an in-depth analysis of Vassil Krapchansky’s paintings at the border between XX and XXI centuries. The innovations that the artist introduces to the Bulgarian painting are explored. The themes, ideas and methods through which the artist interprets the European models of painting and his unique voice in the realm of fine arts are studied in details. A well-grounded evaluation of his color-related findings is made.             The relationship between tradition and modernity is analyzed as a result of which the article establishes that Krapchansky continues and develops further the folklore-mythological line in the Bulgarian fine arts.             The album is illustrated with reproductions of the best artist’s paintings drawn during the last decades of XX and the first decade of XXI centuries.             The book is intended for a wide circle of readers.


Васил Крапчански – рисунки, акварел, живопис Класика и модерност на границата между две епохи



Част трета. Маслената живопис  
      Текущата критика отрано забелязва присъствието на Васил Крапчански в българската живопис, следи с изострено внимание развитието му и най-често се концентрира върху  отделни негови творби.       Целокупното му творческо развитие и постижения обаче никога не са били предмет на изследване и на цялостен изкуствоведски анализ. Трудността идва от там, че живописта на Крапчанси е принципиално многозначна. При него има както разпиляване, така и концентрация на смисъла, както външни повторения, така и вътрешна вариативност на структурата, както привидна монохроматичност, така и субнормативна вариация на даден цвят с допълнителните и противоположните му цветове – тук, в определен смисъл, – чисто багрово – можем да говорим за «симфоничност» на неговата маслена живопис.
      Нормативната критика преди 10-ти не желаеше нито да проблематизира, нито да спори върху подобни въпроси. За нея беше най-лесно да ги отрича.
      Тази статия е опит празнината в корпуса от текстове на българското изкуствознание отчасти да бъде запълнена, защото живописта на Васил Крапчански е не само еманация на свободния творец, но и самобитна страница от българската култура.       Освен това трябва да се посочи и приноса на неговата творческа дейност: той развива и укрупнява до първични обеми плана на кавалетната картина с пейзажна тематика; намира изключително оригинални композиционни форми за линейно и обемно построяване на своите картини, позволяващи му да превърне асюжетността в процесуалност (курсивът е мой – Ю.М.);  по отношение  на живописта той има множество неоценени колористични находки. Главната му заслуга като живописец обаче се състои в това, че той ни предлага да видим света, който ни заобикаля, като динамично единство от криви и плоскости, имащи собствена цветност, криеща в себе си смисъла на природата (рис.14.). image
Рис.14.Васил Крапчански, «Планината сутрин», маслени бои, платно. Собственост на автора.       Дълбоко поучителна е еволюцията на неговите творчески търсения. Вглеждането в човека логично го води до откриването на природата, като място на човека, но и като свят, който живее отделно и независимо от него. На този свят художникът посвещава много творчески усилия през втория етап на своето развитие.       Възможно е най-голямо влияние в този аспект да е оказал оня естетически максимализъм на неговата художествена платформа, който бе формулиран в 7 точки във втората част на тази статия.       При разглеждането и анализа на неговите пейзажи, рисувани с маслени бои, на първо място изпъква това, че Васил Крапчански е драматично чувстващ и мислещ художник-пейзажист и портретист. Това се потвърждава от факта, че за много голяма част от маслените му платна могат да бъдат намерени моливни и акварелни «студии-аналози».        Проучват се както обемното третиране на формите, цветовото проучване,  става експериментално изясняване на същността. Оттук са и корените на това, че живописните проблеми са върхът на неговите технико-експериментални проучвания, обосноваващи закономерните находки, залегнали в основата на неговата живопис от края на ХХ и началото на ХХІ век. image
Рис.15. Васил Крапчански, «Дървеса», маслени бои, платно. Собственост на автора.       Динамиката в социокултурната ситуация през последното десетилетие на ХХ в. подтиква художника към смяна на общите му нагласи на творец, изостря сетивата му и за природното, кара го да «ревизира» връзката между традицията и оригиналното обработване на европейските модели не само в историята на българското изкуство, но и в собствените му творчески инвенции.       В неговия артистичен свят присъствието на големите имена в българската живопис, независимо дали ще се спрем на В.Димитров-Майстора, на Дечко Узунов, на Никола Петров се преосмисля и възприема като колористично-емоционална и визионална импликация (курсивът е мой - Ю.М.).       По същия начин модусите, дадени в модалностите и субмодалностите на природното, се преосмислят. Те запазват своята първична монументалност, но едновременно с това се засилва лиричното присъствие на цветовете от топлата гама. Карминът и оранжът дават «имплицитната колоратурна оркестровка» на такива негови картини като «Планината сутрин», «Планината вечер» и «Залез над билата». Тук основното ново проявление в неговата живопис е стремежът покрай реалността от наблюдаваните пейзажи да се проникне в «отвъдната», невидима и трудноосъзнавана реалност, която се проявява в неговото художествено осмисляне на антиномията «сегашно-бъдещо», както и естетизацията на самотата. Може би това е причината за толкова честото и обилно ползване на «тера ди сиена» - натурална и печена, на умбра и санторин в оновата на цветовия настрой на неговите платна. image
Рис.16. Васил Крапчански, «Планината вечер», маслени бои платно. Собственост на автора.       Вътрешната динамика на живописта му се проявява най-често в това, че художникът използва затворените овални контури при изграждането на структурата на своите платна. Заслужава възхищение умелото използване на кривите от втора степен – например части от хипербола, парабола и елипси, които  изграждат контурните опорни мрежи на картините му. И ако за мнозина от неговите колеги контурът има една-единствена роля да служи за граница между цветните петна, то при Васил Крапчански контурът е многократно повече смислово и констуктивно натоварен. За да изпълни тези многобройни функции контурът варира по дебелина и форма, по цвят и отенък, по пресичане или наслагване на линиите една върху друга. Така той, наред с вътрешните цветови контрасти, става допълнителна характеристика на контрастирането в живописните стратегии на художника и обща особеност на неговата екзистенциална творческа проблематика. При това в работите му, правени през ХХІ век няма никакво – нито на ниво мотив, нито на ниво интонация, сходство с работите на неговите съвременици. Коловозът на творческия му път  е изключително самостоятелно намерено негово дело.       Пейзажната живопис на Крапчански се концентрира върху феноменологията на природните форми, на техния генезис, развитие и съществуване. „Цветовата онтология” на природната форма, динамиката на линиите и плоскостите, от които тя е изградена, логиката на тяхното съвместно проявяване е онова, което генерално го занимава като живописна проблематика. Това собствено са въпросите, на чието решаване е посветено творчеството му през първото десетилетие на новия ХХІ век.       Като творец, принадлежащ на две епохи, Крапчански изразява перманентната съпротива срещу налаганите модели и шаблони в изкуството, така характерни за втората половина на ХХ век. Елементите на този „нравствен стоицизъм” (това е най-точното определение, поне за мен – Ю.М.) не му позволяват с лека ръка да зачеркне агонията на отиващото си.       Това се проявява най-добре в цикъла му, наречен „Махалите са живи”. Това е цикъл, където той разгръща напълно скритата си дарба на лирик. (нея впрочем наблюдаваме най-добре в портретните му рисунки и скици). Циклизиращите фактори тук са: (1) експониране на модерно цветово съдържание, характерно за големите урбанистични масиви, (2) архаизиране на живописното петно в просранствена конфигурация от провоъгълници и триъгълници, (3) колористично общо свързване на два плана – историческият (на отживяването) и на въображаемо митологическият (остават и живеят). Нека прибавим и това, че единствено в този цикъл природно-пейзажното и индивидуално-човешкото се засичат и взаимодопълват. Спометът на индивида се проектира в универсалността на архетипното. Именно то е намерено в чисто живописен план в „звънящото сребро” на титанвайс и сиво, на кармин, контрастиран от „парижко зелено”; на противопоставянето на сребристо и бледорозово. Тази добре балансирана цветна гама преминава вариативно, като ту се засилва, ту отслабва, през целия цикъл. Тя е и циклизиращото живописно начало в тези картини. image
Рис.17. Васил Крапчански, „Планината и змейовете”, маслени бои, платно. Собственост на автора.       Цикълът „Махалите са живи” активира значенията на авторската концепция за сливане на човека и неговия дом с природата. Индивидуалния дом не контрастира (както е тривиалното) а се слива с „големия дом” – природата. Заедно с това се акцентира – с черен, тъмно лилав и  ултрамаринов контур, върху трагичната наситеност на преходността.       Този цикъл е и едно от най-силните живописни изследвания на топоса – човешки и природен, на художника Крапчански. В различните картини от цикъла се изследва съотношението на битийност и инобитийност, на дилемата отпътуване – оставане.  Тук в своята живопис авторът парадоксално се сближава с Пенчо-Славейковия персонализъм и естетически елитаризъм. В това се изразява класичноста на творчеството на Васил Крапчански. Ясно съзнавам, че такава съпоставка е натоварена със всички негативи на съпоставяне както на автори, така и на различни родове изкуства. Основание да я направя ми дава това, че художникът Крапчански в този цикъл продължава линията на фолклорна стилизация, водеща началото си от творчеството на Пенчо Славейков. В този смисъл живописта на художника Крапчански  променя традиционния код на изобразителското светоусещане и представи за топоса, премоделира го и го прави равностоен на модерното европейско разбиране за топос, в който равнопоставеност на същесвуване има и за българските махали.       Топосът в този цикъл, решен живописно преимуществено в червено, жълто и зелено, рефлектира дълбинни състояния на днешния човек – от една страна неговата двойнственост, а от друга страна – съпреживаването на света в себе си. Пейзажът тук е най-съществената част на този свят.       В разговори с мен авторът многократно е обсъждал въпроса дали този цикъл трябва да бъде продължен. Най-новите картини от него, представени в албума, са категоричното „Да” на отговора.       Друг съществен цикъл в неговото творчество е „Планината и змейовете”(рис.4.). В българското изобразително изкуство тематиката за тези същества е застъпена още от Средновековието. Многобройни и характерни са те за художниците от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. На пръв поглед по темата за змейовете е работено много. Останали са дори христоматийни изображения, които асоциират и илюстрират тази тема в нашето съзнание. Въпреки това Васил Крапчански съзнателно се заема с нея, като я разработва и дообогатява. Тематиката тук е фолклорът на местообитаването. В този цикъл се проблематизира топосът и хтоничната сила. Планината вече не е местообитанието на човека. Тя е мястото, в което хтоничните – лунарни и вулканични -  сили присъстват най-ярко.       В този цикъл се проявява и живописната стратегия на твореца да ни даде не рутинната експликация на планината, а нейната по-особена митофолклорна функция, чийто спектър от интерпретации предлага на зрителя различни смислови кодекси за битието на имагинерното, за съществуването на трансценденталното...       Цикълът активира гледището на Крапчански за мястото и ролята на други светове, имащи малко общи граници с човешкия свят. Тяхната енигматичност се превръща в притегателна цел за него като живописец.       Оттук идва и първата характерна черта в живописта на този цикъл – кордонът от бели триъгълници, преплетени в в безкайността. С това художникът се стреми да разбули улегналите форми на непреходното, представяйки ги в така типичната за Крапччански обобщеност. Но те са дадени от него в непрестанно движение на кривите линии, които преминават плавно една в друга. Те се огъват, вибрират, изменят своята големина и посока и с това формират у зрителя чувството за колористична напрегнатост. Тук освен вътрешните контрасти, познати ни от циклите „Планината” и „Планитата сутрин, планината вечер” се прибавя и външният контраст на всеки един отделно взет цвят спрямо белия.       Змейовете сякаш са затворени в лабиринтите на цвета. Цикълът е премислен като дълбинен синтез, събрал върху платната понятията на автора за началните градивни елементи на българския митопоетичен фолклор.       Художникът се стреми да изчерпи сюжетиката на цикъла в нейната амбивалентна цялост, което може да се изтъкне като негова главна заслуга и художествен принос. Това е новото, което той представя по тази тема в българската живопис – архетипния герой се дегероизира и изчезва, заменен от символа на хтоничната сила, която го е асимилирала. Това, струва ми се е върхът на философското обобщение на тази достойно представена в нашата живопис тема.       При Крапчански този цъкъл има значение за търсенията и находките му в областта на колорита. Белите триъгълници, които основно символизират змейовете, в колористично отношение са своего рода отражатели (катафоти), които извършват своеобразно оптическо „разреждане със светлина” на останалите цветове.        Платното става отпически по-леко, но символните стойности на цветовете, както и тяхното психофизиологично въздействие върху зрителя не само се запазват, а дори  се усилват. В този смисъл платната от цикъла са един от основните етапи в развитието на В.Крапчански като колорист. image
Рис.18. Васил Крапчански, „Автопортрет”, маслени бои, платно. Собственост на автора.       Друг интересен проблем в живописта на Крапчански е структурата на картините му. Тя е изградена на два основни принципа – мозаичност и монолитност. Мозаичнастта идва от това, че обемът на изобразяваните форми сякаш се обвива с мрежа, имаща различна конфигурация на клетките. По този начин се генерират основните „камъчета” на мозайката. Тази мозайка съставена от правилни геометрични фигури се колористично разработва след това. Използват се различни по цвят подложки (имприматури), които вземат активно участие в цветовото изграждане на отделните частички-клетки на повърхностите. Цветът се търси както локално върху платното, така и „смесено” върху палитрата. Работи се с различни видове четки както цялостно върху платното, така и върху отделните цветни клетки. Това са все технологични тънкости, които помагат на майстора в реализацията на монолитността на изображението. Художникът работи с цялата цветова гама, но само един от цветовете е водещ – най-често оня, който може да придаде универсалната символика на авторовата идея. За контурът може само да допълним, че е натоварен с определящата дума при решаването на дилемата „статичност – активност”.       Интересен е и автопортретът (рис.18.) на художника изграден по този начин. Тук има двойна фокусировка – от една страна авторът използва находките, които има при монументалните форми, а от друга – живописта му става антопоцентрична. Това показва, че Васил Крапчански не се е отказал да представи творчески Аза. Той реабилитира неговата телестност и сетивност, показва универсалността на изобразителния метод – трансформира своя художествен изказ, решава да излезе иззад завесата на анонимността. Вероятно търсенията му в тази насока ще продължат.       Темата за планината е междинна тема, въпреки, че в количествено отношение тя е с най-голям дял. В нея авторът обощава своите търсения за пейзажа, показва ни, че всъщност той е част от човешкото и авторско светоусещане. Това ни прави съпричастни към неговите търсения, находки и въодушевления, синтезирани в парадигматичния личностен модел на твореца. със сетивна отворени към природата.       В заключение, ако се направи равносметка на досегашните му усилия в полето на изобразителността, може да се каже, че неговата живопис е действен динамичен проект, получен в резултат на усилията му като изследовател и творец, радикализирал вледенените до неотдавна образи-схеми. При него те са заменени от монументални пейзажи, от символен показ на хтонични сили, от разкриване на нови, непознати по-рано хоризонти пред българската живопис, които са постигнати като компенсаторна алтернатива между класическото и модерното на границата между два века и две епохи, в които живее и твори художникът Васил Крапчански. Юлиан Митев, изкуствовед.
*************************************************************
Другите за Васил Крапчански   Максимилиян Киров – художествен критик. „В някои картини ритмичната цялост на формите и цветовете се свързва по-пряко с представата за реални природни форми, а тоновите съотношения възприема също така по асоциация като български заради близостта им до цветността на нашите козяци и други народни декоративни тъкани”. „...Васил Крапчански в повечето случаи успешно преодолява опасността от една плоскостна по характера си декоративност”. „Най-успешни са резултатите, когато в този ритъм към раздвижените цветови петна се прибавя и чисто пластичното въздействие на силовите линии. А то е пластично благодарение на обстоятелството, че (...) силовата линия получава значението си на единствен еквивалент на енергията, която излъчват формата и цветът в модерната картина. В.Крапчански се е добрал по свой път до този сложен извод, за да си позволи да извиси енергийното въздействие на силовата линия до степента на един общ енергиен ритъм, в който живее цялостната живописна структура на картината, стигайки в отделни случаи на екстремалната фаза на онова въздействие, което получаваме при контакта си с опората”. (Метафоричният език на живописеца. За изложбата на Васил Крапчански в галерия „Витоша”, „Литературен вестник”,  21-27.2.1994г.)     Енчо Мутафов – писател и журналист „Окото във всяка творба на Крапчански се увлича от багрените вериги. Петната се намират в остри съпоставки, накъде дори в дисхармония. В няколко малки работи – едни от най-хубавите в цялата експозиция – батрените петна се сливат в тъмна, мощно-непроницаема маса. Те ни изглеждат на границата да разколебаят материалната същина на естествения свят”. (...) „Едрите колоритни зони са в съотношения, както са хълмовете в природата. Гледани отдалеч те преливат един в друг, губят точните си граници и черти за да се слеят с цялостната представа на окото”. („Акварели като дихание”. Изложба на пернишкия художник Васил Крапчански в книжарницата на СБП в София, „Априлско дело”, бр.71, 9 април 1988 г.)   Владимир Свинтила – художествен критик. „...в портрета младият художник работи и в един друг портретен стил.(...) Тук Крапчански се ползва от уроците на сезанизма и в извеснто отношение само от портретното изкуство на Кирил Цонев. Той съзвава една поетическа стереометрия, свеждайки анатомичните форми до стереометричните овоиди и цилиндри. (...) „Портретите му са направени с простота и изящество. При туй – едно рядко качество – спазен е балансът между вътрешната и външната обрисовка на моделите”. („Васил Крапчански, представен от Владимир Свинтила”, сп. „Изкуство”, бр.6, 1978 г.)   Николай Масторов – художник, професор в НХА. „... духовен букет от наследено изкуство и човещка, личностна битийност оформя твореца и художника Васил Крапчански през годините”. „Един рационален език извежда структурата на картинното поле. Планините и дърветата са сюжетната интрига на автора. Той ги превръща в знак, един много богат йероглиф на българската природа. Йероглиф, който разкрива вътрешните енергии, родили природните форми. „Абстрактност, внушаваща конкретното богатство на преживяната реалност на планината и дървото, на сезоните лято – есен. Разкрил енергията на вечността чрез движението на линията – графичен феномен, който затваря формата в нейната трансформация от застинала магма. Вибрацията на цветното петно, една песен от цветни звуци и светлина за златната есен и зеленото лято”. (Слово на проф. Николай Майсторов при откриванте на изложбата на Васил Крапчански на 05.03.2005 г. София.)   Лидия Влахова – изкуствовед. „В по-ранните пейзажни цикли на художника търсенията му бяха ориентирани към създаването на една типология на природния отрязък или фрагмент. (...) „Той разтоварва изображението от всичко, което пречи на мисълта и чувството да се изявят в един рафиниран и изтънчен пластически език, преодолял епидермалното регистриране на природните факти”. (...) „Решени не само в ефектни, но и в богато нюансирани благородно-топли, или хладно-успокоени гами, пейзажите на В.Крапчансики обективират не само логиката на един експеримент, но и сложни душевни състояния и преживявания”. („Изложба на двама художници от Перник” Васил Крапчнски, Дончо Захариев. Сп.”Изкуство”)   „Конструктивният порядък се стопява за да зазвучат инвенции от друго естество. – в пространствата на лирическата емоция,в напиращата сила на драматичността на личностния изказ. Акварелната техника, достигаща някъде до плътните внушения на гваша с витражна глуха прозирност се е оказала като че ли най-адекватна на разкриването на художническото аз отвъд реалните контури на мотива”. („Поглед към една изложба”, в. Димитровско знаме”, 1988 г.)   Кирил Попов – изкуствовед. „Не са една и две картините на Васил Крапчански, които се запомнят трайно”. „Най-общо казано композицията следва изконната красота на планината, но обвеяна, но обвеяно в загадъчно мистична и в символна всетлина. Просранството в картината е изградено по свои собствени закони и създава неповторимостта на емоционалния фон. Атмосферата е едновременно осезаема, но и нереална, адпълнена с артистично движение, а в по-редки случаи със самота и размисъл”. „Живописните платна и акварели на Васил Крапчански бързо завладяват с интроспективни внушения на свят, изграден от танцуващите хоризонти на българските планини. Авторското чувство в природата е обективирато чрез сложно съчетани творчески дух, научно дирене, художествен опит и мистични прозрения”. (Танцуващото дефиле на Cтрума. Изложба на Васил Крапчански. Вестник „Про и анти”, бр.39, 26 септември – 2 октомври 2008 г.)
Иван Бориславов
- писател „След като преживя плодотворно развитие, достигайки до концептуалната живопис, която изключва сюжета и налага убедителна пластическа логика в живописното пространство, следствие на внимателно анализирани и самобитно синтезирани форми, художникът съумя да извиси планината до многозначна метафора на духа. И ето че сега той ни облъхва с диханието на този дух. Усещането за това дихание ме завладява от акварелите му, спонтанен изблик на несдържана нежност пред безкрайните преображения на природата.       Преливащи от жизненост, от експресивни багрени импулси и от особено вътрешно сияние, тези акварели свидетелстват за другото „Аз” на твореца. Бих пояснил – ако в живописта си Крапчански е епик, в акварелите си той е лирик, който обаче продължава да бъде визионер на планината.       Всяка една от тези пейзажни сюити на планината е рожба на същото онова духовно дирене, което ни е добре познато от неговата монументална живопис, стремяща се да постигне силата на структурата и метафорично обобщените обеми.” (Годишните времена на Васил Крапчански. // в. ”Демокрация”, 3 ноември 2000 г.)
   



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2802140
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805