Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
16.12.2009 13:04 - Васил Крапчански - рисунка, акварел живопис. Класика и модерност в границата между две епохи
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 8724 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.01.2010 09:15


Васил Крапчански – рисунки, акварел, живопис.

Класика и модерност на границата между две епохи

 

Част Първа.  Рисунката.

      Малко е да се каже, че Васил Крапчански обожава рисунката и рисуването.  За него те са не само инструменти, които му позволяват да овладее натурата в своите живописни платна, но и  начин на съществуване.

      В ателието му са съхранени  огромни папки, запълнени с рисунки от всички етапи на неговия нелек творчески път – път на художник, устремен към красотата и доброто. Осъзнал, че този път ще бъде двойно обвързан с изкуството, а той е не само художник, но и  човек доказал своя органичен дар на преводач на български език на много френски поети, Васил Крапчански рисува почти ежедневно.

      В многобройните ни разговори неведнъж е споделял, че за него рисунката има  комплексна, тройна функция.

      Първата е, че това е най-аналитичният начин да направи ескиз на бъдещата си картина за да улови  и фиксира осенилата го идея.

      Втората задача е, че рисунката е най-успешната форма на диалога,  който водят художникът и природата, която го заобикаля. Това е и предпочитаната му форма на общуване.  Пленерът е онова стихийно природно училище,  в което той се чувства вечният ученик.

      Тук много важно място заема и рисунката-портрет. Постигане на прилика с натурата е безусловно важно, но за художника това не е първостепенният въпрос. Той смята, че е много по-важно да улови духът на портретувания. Ако той е хванат тогава портретът оживява, ако не е хванат, се превръща в лоша конкуренция на фотографията.

      В процеса на рисуването той успява да провери за себе си колко са прави, в едно или друго свое изказване за природата, френските художници. А техните мисли художникът има удоволствието да чете в оригинал. Оттук и наслаждението от преоткриване на единомислието е двойно – да се убедеш за кой ли път в правотата на големите, и второто, – да се убедиш в правилността на избрания път и на решението да го следваш неотклонно.

      Третата функция на рисунката е синтетичната. Обобщаването и типизирането или пък разликата могат да бъдат бързо и лесно проверени с рисунката.  Ако портретните черти може и да са дело на фотографията, казва художникът, то добрата портретна рисунка, получена от неразединимото сливане на «духовното и телесното» е вече белег за майсторство,  споделя още  художникът пред своите многобройни ценители.

      За него най-истински и неподправени са рисунките, правени от незнайни първобитни хора върху стените на пещерите. Със своята искрена първичност и властна линия те обсебват окото на зрителя, независимо от неговите чувства и познания в областта на изкуството.

      Отчасти подобна «властна» линия се чувства още в най-ранните му работи, но художникът хвърля много сили и за светлосянъчното изграждане на обемите. Има удивителната дарба да се учи от допуснатите грешки. Смята, че ако творецът умее да се самоанализира, то грешките, които неволно допуска няма да го «излъжат», а постиженията често са нетрайни и коварни – карат човека да се повтаря, и не пропускат възможността да го облеят със студения душ на зрителското равнодушие след време.

      Страстта на художника към топографията на човешкото лице  е обсебваща. Това може би знаят миньорите от град Перник,  които са били обект на неговите портретни рисунки. Множеството портрети на хората на този тежък и рискован труд са рисувани след смяна, понякога скицирани набързо, понякога придумани да позират по-дълго, тези сурови мъже в рисунките на Васил Крапчански са ярък белег за душевната сила и устойчивост на хората от тази епоха. И днес, макар и предадени на забвение, те си остават все така артистични и горди, носещи своите душевни радости или драми, уморени, но непокорени те живеят в рисунките такива, каквито са били усетени  в този момент от твореца (рис.1.)

image

 

 

Рис.1. Васил Крапчански, «Портрет на миньор», смесена техника, хартия. Собственост на художника.

      Рисунките от серията «Портрети на миньори»  излъчват силата и непоколебимостта на хората, прекарващи немалка част от своето денонощие в «царството на Хадес и Персефона», но те -  героите на Крапчански -  не са героите от древногръцката митология, а са хора от плът и кръв. Такива са също и в многобройните му рисунки: усмихнати или намръщени (художникът изследва и показва действието на мимическите мускули), спокойни или развълнувани  (художникът се стреми да обхване и социалното); уловени в мигове на блаженство или в състояние на трагична напрегнатост, те разговарят със зрителя

      Спокойно допушващ цигара през кратката си почивка, строителят от едноименната рисунка сякаш казва: «Човече, помни, такива бяхме ние, твоите съвременници. Често пъти радостни, често пъти обидени, но никога безразлични!». Подобно на Теофраст с неговите «Характери», Васил Крапчански ни представя колекция от чувства и характери със средствата на моливната рисунка - вероятно поради това, че пътят от зараждането на емоцията до фиксирането й върху хартията е максимално кратък.

      Творческата ценностна система на художника още от най-ранните му  етапи, що се отнася до рисунката,  е фиксирана върху работещият човек. По-специално върху неговите «тъги и неволи». Ориентирана по такъв начин тя автоматично става антропоцентрична и го спасява от дребнотемието. По този прекрасен път Васил Крапчански реализира в рисунките си от тази серия мисълта на Леонардо да Винчи «Човекът -  мярка на всички неща».

      В света има доста примери  за това, когато човек решава да стане творец – и става. Най-известен е случая с писателя Шолохов. Желанието на Васил Крапчански да стане художник е също много силно и това му помага да преодолее огромното количество бариери, които съдбата е поставила на неговия житейски и професионален път. Но за тяхното преодоляване тя му е дала и ценната дарба  да изобразява. Рисунката, като част от това умение, е един от начините за собственото му усъвършенстване. Той смело експериментира както с избора на обекти, така и на формати и техника. Тук ще припомним прекрасната му скица на женска глава, направена с виолетово мастило (рис.2).

image

Рис.2. Васил Крапчански, «Скица на женска глава», виолетово мастило, хартия. Собственост на художника.

      В своя стремеж към съвършенство младият Крапчански изучава не само казаното за рисунката, но и самите рисунки на старите майстори. Те обаче му служат по-скоро като урок за артистично виждане и ревизия на класическите ценности, отколкото обект за подражание при усвояване на техниката на ползване на различни материали.

      О неговите увражи личи, че се възхищава от обемното изграждане и пластиката на човешкото тяло в рисунките на Микеланджело Буанороти, от леката и артистична линия на Леонардо да Винчи, от нескриваната маестрия при рисуване на детски глави с креда на Петер Паул Рубенс, от късия, наситен с енергия щрих в рисунките с туш на Владимир Димитров-Майстора , но не ги повтаря.

      Тези уроци по художествена визия, които титаните на живописта изнасят пред човечеството, му позволяват да изгради и овладее своята рисунка като инструмент за обобщаване на видяното и преживяното; на почувстваното и осмисленото; служат му да изгради протоформата на ония съкровени чувства, които предизвикват у него допирът с природата или с човека. Тук трябва да търсим генезиса на изключително голямата вариативност на линията, нейната дебелина, посока и капризна изтънченост в рисунките на Васил Крапчански.

      За художника вълнуваща е работата с всеки инструмент, способен да остави трайна материална следа върху хартията. Това вълнение особено се засилва, когато той рисува свои близки. Любовта, с която са наситени тези рисунки, а това е най-често портретът на майка му, поразява зрителя. Тези неголеми като формат портрети или скици, са не само израз на синовна любов и преклонение, но и обобщен визуален разказ за трудната съдба на българката, преодоляваща несгодите на живота, като в същото време остава мъдър наставник за своите чеда.

      Зрителят, който се вгледа внимателно, след като преодолее бариерата от общуване с произведение на изкуството, ще открие, че духът на тези рисунки вярно предава органичността на битийния цикъл.

      Като човек и художник, който в подробности познава историята на френската живопис, в рисунките, където изобразява свои роднини се вижда не само особено дълбоката впечатлителност, така характерна за децата, но и промяната на линията. Майсторът отнема много от нейната дебелина и острота, тя става закръглена, елегантна,  а «размитите» графични сенки около контура помагат за вярното анатомично изграждане на натурата,  но и я потапят  в такова «сфумато», което обяснява влиянието на родствените връзки.

      Това се наблюдава в рисунките, в които художникът е изобразил съпругата си.  Макар тази рисунка да е повече линеарна, изтеглена бавно, с темпоритъма на епюр, лишена от вътрешно напрежение, лишена от вибрации художникът изгражда вярно обема и пропорциите, рисунката става толкова лека и изящна , че успява да внуши на зрителя любовта на художника към модела (рис.3.).

image

Рис.3. Васил Крапчански. «Портрет на съпругата на художника», молив, хартия. Собственост на художника.

      Особено силно чувство за линия и ритъм, контрастно противопоставени на петното има в рисунките ня Крапчански, в които той изобразява детската фигура.(рис.4.). Всъщност тук наблюдаваме пълно съвпадение на линия и жест. Линеарната жестикуларност е водещото художествено начало.

image

Рис.4.Васил Крапчански, «Детска фигура», въглен, молив, хартия. Собственост на художника.

      В този случай в рисунките на художника  е не само изображение на реална фигура, но е и субстрат на неговите размисли за детския свят – едновременно композиция и съдържание, положени върху хартиения лист. Но този лист е само посредникът между осъществена художествена визия и зрител, така, че зрителят да остане един на един с обекта. Художникът е свършил прекрасно своята работа когато «липсата»  му не се усеща.

      Освен изследовател на детската природа, който има пряко наблюдение върху своите внуци, в рисунките на детски фигури се забелязва и романтична приповдигнатост. Тя се изразява от една страна в повишената нервна емоционалност на щриха, а от друга – в адекватно предаване на богатството на материалите, фактурата светлината и сянката, постигнато с цял арсенал от графични изразни средства.

      Успехите в овладяването на различни рисувателни похвати позволяват на художника да улови «с лаконизма на линията и перото» не само съществени, структуроопределящи детайли на фигурата, но и  да предаде мигновения израз на характерно движение или състояние.

      Отделно внимание заслужават и автопортретните рисунки.

      Те са любим жанр на много художници както в световната, така и в българската живопис. Моделът е винаги «под ръка». Разнообразните състояния също. Вътрешният монолог и себеизучаването могат да протичат неопределено дълго.  Това обаче не прави жанра по-малко труден.

      Във всички случаи авторефлексията у Васил Крапчански има доминираща роля в неговите моливни автопортрети. Потънал в мълчаливо съзерцание на собствената си натура, художникът обобщава онова, което е натрупал и носи у себе си. То трудно се поддава на екстериоризация. Неговите художествени маркери в изобразителното изкуство не винаги имат ясни критериални граници. Въпреки тези трудности художникът не само намира най-добрия начин да покаже какво става в душата му, но и да се пребори с чувствата си, да се покаже пред зрителя такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто  би му се искало да бъде. Това абстрахиране от собственото си аз, това хладно самонаблюдение се отдава на малцина. Въпреки, че автопортретите в българската живопис са множество, истинските постижения сред тях са сравнително малко. Без съмнение обаче, както автопортретните рисунки с молив, така и автопортретите с маслена живопис на Крапчански са сред постиженията на българското изкуство на границата между ХХ и ХХІ век.

      Солидна част от ядрото на неговия корпус от рисунки са ескизите на различни природни картини. Като анализирам неговите пейзажни етюди и рисунки мога да кажа, че в тях художникът се проявява като човек,  изпълнен с дълбока почит към природата. Най-вероятно е първоначалния тласък на това преклонение да е от картините които художникът е виждал в ранното си детство на родното си място (художникът е роден в Сапарева Баня). Прави впечатление как постепенно се изостря погледът на художника, как той от общите планове където се мъчи да овладее цялостното пространство минава към детайлните планове, как се усилва условността при предаване на тоналните съотношения между отделните елементи на пейзажа, как рисунките постепенно запълват цялата плоскост, а там където това не е направено почти няма фон, а ако има такъв той носи условен характер.

      При тази постановка на пейзажа цялото внимание на автора се насочва към изразните средства, които той трябва да използва  за да построи правилно формата – нейното движение, израз, конструкция и още много параметри за да достигнат пейзажните му рисунки оная максимална експресивност, онова огромно въздействие върху зрителя, на което е способен само Васил Крапчански (рис.5, рис.6). За това спомагат тоналното петно, подсилено с въглен или креда. Странно е, че художникът изобщо не ползва соус.

image

Рис.5. Васил Крапчански, «Пейзаж»,  молив, хартия. Собственост на художника.

      Неравността и напрежението на линията се постигат с нейната едва загатната ситна вълнообразност и полагане без да се откъсне «пишещият» инструмент от листа, а също така използване на графит с различна дебелина и твърдост.

      Друг майсторски овладян и прилаган художника елемент на техниката е плътният щрих, както и неговото по-гъсто или по-рядко нанасяне. Филигранното му сгъстяване или разреждане също се ползват от Васил Крапчански при светлосянъчното моделиране на обема или пък при изграждане на контура.

image

Рис.6. Васил Крапчански, «Пейзаж», молив, хартия. Собственост на художника.

      Стремежът на художника да овладее рисунката до степен на виртуозност се диктува от разбирането му, че тя е едновременно мощен инструмент и поливалентен продукт,  даващ достойни отговори на множеството зрителски потребности и въпроси.

      От друга страна за художника Крапчански рисунката е още и език с чиято помощ той общува със себе си и с околните. Освен това универсалността на този език му позволява да преминава с лекота онези трудности, които съпровождат превода от един човешки език на друг.

      Рисунката-език е отворена и към миналото – позволява ни да разберем какво се е слручило в даден момент; отворена е и към бъдещето -  като послание за онова, което може да се случи.

      Във века на компютърните изображения и дигиталната фотография, която прави ловът на визуална информация привидно лесен, парадоксално се повиши ролята на «мануалния образ». В творчеството на Васил Крапчански този образ е основополагащ. Неговите рисунки – линеарни или пък светлосянъчно обемни изграждат художествен продукт, чийто автор без умора разкрива пред нас светът такъв, какъвто е, светът такъв, какъвто сме го направили. Това е не само светът на художническия делник, но и света на големите идеи. Когато разглеждаме рисунките му на човешки лица разбираме, че освен дарбата на изключителен рисувач Крапчанси обладава и богато въображение в пространствено-художествено и философско измерение. Това личи както от неговите абстрактни рисунки, така и от по-голямата част от картините му с маслена живопис, представени в този каталог.

      От друга страна рисунката и рисуването са необходимост на днешното информационно общество. Изображенията със своята динамика, вътрешен живот и възможност за секунда да бъдат обхванати от погледа и анализиран спестяват много време на човека, като му позволяват да доведе познанието на нови висоти.

      «Рисувам както пиша» - казва за себе си Пикасо. Тази мисъл с пълна сила важи и за рисуването на Васил Крапчански. Със своите рисунки той ни поднася своя синтезиран опит и пластични решения взети от заобикалащата ни действнителност така, че те да станат  и наш опит, и наша придобивка.

      Най-главното в рисунките на Васил Крапчански, което ги отличава от тези на неговите колеги е пълното сливане на стихията в природата с дарбата на художника в едно цяло, създадено по законите на красотата, което се потвърждава както  в акварела, така  и в маслената живопис на художника. Юлиан Митев




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2802140
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805