Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
16.12.2009 13:39 - Васил Крапчанси - рисунки, акварел, живопис.Класика и модерност на границата между две епохи. 2-а част
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3962 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 19.06.2010 18:13


Васил Крапчански – рисунки, акварел, живопис Класика и модерност на границата между две епохи

Част втора. Акварелът.         Акварелът на Васил Крапчански е жанрът, който го легитимира пред публиката като колорист, а същевременно той е и неговия инструмент за изследване на цвета преди създаването на маслената живописна картина (рис.7.).       В акварелните пейзажи на Крапчански повече от всичко се въплътява неговата художническа същност, неговата душа и виждането му за света. Това е особеното виждане на тренираното око, което може да отчлени важното и същественото. В своите пейзажни акварели Крапчански набляга най-много на модусните елементи на изображението. Според неговите схващания на акварелист те са главното към което той се стреми. Когато тези елементи бъдат открити изучени и поднесини на зрителя като цветово акварелно решение той им вярва, поради адекватността на предизвиканите у него усещания. image
Рис.7. Васил Крапчански, «Небесни стълкновения», хартия, акварел. Собственост но художника.       Сетивността на пейзажите му подсказва с какво преклонение той се отнася към пейзажните акварели на видния български «метр» в тази област какъвто е Дечко Узунов.       Подобно на своите велики предшественици и учители за Васил Крапчански акварелната рисунка е сблъсъкът на две стихии – «водната стихия - аква» - носителят ня баграта, дал наименованието на този жанр, и земята, материализирана от хартията. Именно този стихиен сблъсък, непредвидимостта на крайния резултат, огромната «енергийна наситеност» на акварела го правят предпочитан  от Крапчански при изследването на пейзажа.       Много от неговите композиционни решения стават по-късно основа за маслената живопис на картините от серията «Състоянията на планината». При акварелните етюди майсторът съсредоточава своето внимание не върху отделния детайл, а върху цялото, като концентрира в него своите умения на пейзажист.       При своята работа «на пленер» неговата задача е да изследва не само съотношението на маси и обеми – това вече е направено при моливната рисунка, а да бъдат вярно уловени и отразени колористичните съотношения и степенуванията на плановете в пейзажа. При това той не се води от господстващите в момента теории, а винаги се уповава на природата, на нейната неподправена стихийност (рис.8.). image
Рис. 8. Васил Крапчански, «Дървета край реката», хартия акварел. Собственост на художника.       Оттук произтича и една приятна странност на неговите акварелни работи – за изкуствоведите те са резултат на самобитния синтез между натурнообоснованата (видяна в природата) композиция и условния визуален знак, който използва Крапчански за нейното обозначаване. Тази, условно наречена от мен «полунатурна знаковост» е ярък белег за особеностите на пластичния художествен език на твореца.       Художникът се стреми да улови иманентната (вътрешноприсъщата) поетика на природния пейзаж, да го модифицира според своите разбирания и с помощта на цветните петна линии и щрихи да го фиксира върху хартията.  Това особено му се отдава в пейзажите, в които той изобразява отделно дърво или ргупа дървета. Тук той поставя основите на своя експеримант с цвета, който в маслените му платна ще добие окончателен израз във вътрешноцветовите контрасти. Акварелите са експерименталното поле, където тези контрасти – пример топлолилаво (с добавка на крмин) и студенолилаво (с добавка на ултрамарин) са основа за изграждане на настроението в пейзажа. Естественото им смесване в мокрите петна, неопределеността на границата, в която те се срещат, неопределеността на насищането и разреждането им са онези фактори, които правят например неговия пейзажа «Гора» толкова причудлив и харесван (рис.9.). image
Рис.9. Васил Крапчански, «Гора», акварел, хартия. Собственост на художника.
      Разбира се, че майсторът няма как да не следва природата – и това се вижда в драгоценната «мекост, като коприна» на земята, «звънящата синева» на небето, фините «кадифени» силуети на дърветата при залез-слънце в неговите акварелни етюди.       В рамките на тези ясноосъзнати представи, акварелите му се ситуират и като инструмент на изследване, и като инструмент «на преживяване» на битието. На опит да се спре поне за миг постоянният кръговрат на времето.       Пътят в изкуството, който Крапчански изминава на границата на епохите най-добре може да бъде уловен в неговите акварели. Причините за това са няколко.       Първата от тях е че те са многобройни, «отработват» се едни исъщи теми и сюжети като художникът варира само техни еднинични характеристики, като се стреми към «чистота» на експеримента».       Втората причина е, че майсторът раполата с две основни техники – «мокро върху мокро» и «сухо върху мокро». Те налагат да се извърши добро предварително обмисляне на нещата защото ако се допусне грешка, то тя няма как да се поправи. Акварелът освен това възпитава в бързина на мисълта и точност на ръката.       Между другото в акварела по-ясно се откроява и начинът, по който се «избистря» стълът на художника. Тук обаче трябва да направим уточнението, че  в основата на творческия акт при Васил Крапчански лежи не толкова някакво конкретно стилово начало, стълът му по-скоро се оснонвава на натрупания запас от наблюденията върху формите и състоянията на природата, на които художникът остава верен и до ден-днешен.       В убеждаващата достоверност на неговите обобщения на форми и обеми, на изразителност на състоянията стои натрупания опит в пресъздаването им с помощта отначало на акварелните етюди, а след това и на платното с маслени бои ( рис 10.). image
Рис.10. Васил Крапчански. «Есен в планината», акварел, хартия. Собственост на автора.
      Още в първите му плахи  ученически етюди се крият зърната на онова, което после ще се прояви като висока организираност на обобщаващото начало, композиционна яснота, нерядко доведена до «аскеза», строг подбор на минимално количество детайли.        Третата причина е, че работата му над акварела е по-скоро да намери съгласуваност между множестовото от битови и натурни впечатления, които се трупат у него всеки ден и силата на синтезиращия разум.       Тук се появява и проблемът за силуета в акварелните работи на художника. Той открива не само неговото организциращо и дисциплиниращо начало, но и възможността обобщаването на отделните части да стане с помоща на силуета. Тук художникът експериментира в два плана - силуетът като набор оп петна със сходен цвят и структура, равни по изразителност и наситеност. Това се вижда в работите му «Група дървета край реката» и «Пролетна гора».            Вторият план на експеримента е контурът като гранична линия на различни части на акварела.       Например контурът, получен от засичането да зеления цвят от короните на дърветата, и синия цвят на небето. Художникът варира както с повтаряне на очертанията на граничната линия (така и с нейното вторично размиване). Тогава двата плана са равнопоставени. Или пък засилва един от цветовете – по този начин се подсилва чувството за въздушна перспектива, като подчертаният цвят излиза на преден план.       По този начин художникът също организира различните планове - близък, среден или далечен – в своите акварелни рисунки.       При това се получават значителни изменения в цялата образна структура на изображението. Това се проявява в съотношението на цветните маси в задните планове на пейзажа (рис. 11.).       С помощта на степенуването на тежестта на контура авторът постига в своите акварели не само фина цветова нюансировка, но и цялосто звучене на цветовата настройка – тя придобива особена наситеност и вътрешна сила, съизмерима със жизнената сила на природата. Художникът тук демонстрира не само мярката на своя дар, но и способността да формира впечатленията от натурата, като доведе замисъла до висококачествен художествен конструкт, предаващ на зрителя интуитивно-емоционалните преживавания на автора.       Много често в художествената практика на Васил Крапчански се получава така, че неговите акварели придобиват вид на завършен творчески акт на изобразяване на действителността. Може би в тази «завършеност» се проявяват най-силните страни на неговия талант – простота и страгост при избора на композицията, колористичната сдържаност в рамките на определена гама, примат на духовното начало в акта на пресътворяването...       Тези качества придават на цялостното му творчество (рисунка, акварел, маслена живопис) характер на творческо свидетелство, здраво стъпило на авторските етически и естетически възгледи. image
Рис.11. Васил Крапчански, «Планината при залез», акварел, хартия. Собственост на автора
            Може би тук е най-подходящото място да се засегне въпросът за идейно-естетическата програма на художника Васил Крапчански. Разбира се в чисто изобразителен план. Струва ми се че тя се базира върху няколко начала: (1) Скритото присъствие на човека в художествения космос на твореца. (2)  Избагване на микрокосмоса на отделния детайл. (3) Фиксирана на макрокосмоса на природните форми, представени в тяхната максимална степен на обощеност. (4) Примат на цвета и цветността при предаване на състояние или явление. Търсят се както неговите най-ярки цветови характеристики, така и тяхните най-контрастни съотношения. (5) Синтез на формите, обощеност на обемите, неразчленимост на художественото цяло. (6) Художествения конструкт е единствения медиатор, призван да бъде трансмисия на емоционално-интуитивните интенции на автора към естетическо-хедонистичните преживявания на зрителя. (7) Художникът пристъпва към последния решаващ стадий в своето творчество – картината с маслени бои върху платно – след като е завършила работната фаза над рисунката и акварелът за да може да се съсредоточи само и единствено върху живописните проблеми в картината.       Както се вижда акварелът заема достойно място като обем работа така и като изяснени задачи в творчеството на художника.       Трябва да кажем, че акварелите на Крапчански обладават и една сравнително рядка черта, каквато е импровизационността. Тя се съчетава с удивителното по сила и дълбочина чувство за пространство, развито у художника. Дори в редицата от дървета, разположени формално в една и съща картинна плоскост Васил Крапчански намира начин или да загатне, или изцяло да покаже пространството.       Цветните петна както на акварелите, така и на маслената му живопис, побират в себе си дълбочината на пространството, колкото и на пръв поглед незначително да е то. Неговата богата на отенъци и вибрираща плоскост е «напоена» с простор. Пред зрителя възниква не конкретна природна картина. (българската живопис е пълна с подобни пройзведения), а нещо ново.       Човекът, спрял се пред картината на художника, намира изпълнени с обобщаващ смисъл природни картини, вместили в себе си авторовото чувство за космическа хармония.       В прекия смисъл на думата може да кажем, че акварелите на Васил Крапчански създават единно понятие-образ – природата местообитание на човека. За тази природа е характерно уплътняване както на материята , така и на обема. Въпреки, че въздухът се запазва, той става все по-напрегнат, което се изразява в контраста не само на цвета, но и на формите. Започва взаимното проникване на обемите един в друг. И ако това в акварелните работи на твореца е само загатнато, то в маслената му живопис намира своето по-нататъшно развитие за да се стигне до представата, че обемът може да се пресова почти до плоскост за сметка на огромните напрежения, концентрирани в цветовите решения на картината. image
Рис. 12. Васил Крапчански, «Есенна гора», акварел, хартия. Собственост на автора.       Тези цветови решения са първоначално намерени в акварела. Там те са експериментирани, избрани като повече или по-малко сполучлив вариант се разработват до пълното изясняване на стилистическия строй, цветовите решения дори формата на бъдещото платно. Разбира се че тук по-голяма роля играе и настроението. Акварелът, макар и технически труден, дава свободата при търсене на възможно най-въздушните и прозрачни отенъци, които не само пресъздават формата, но и фиксират настроението, съпровождало това създаване. Когато се разглеждат отделните етапи на работа на автора над акварела трябва да се изясни и въпросът за съотношението на различните елементи. В пейзажите му това най-често са или природните форми, гледани от дистанция, позволяващи да бъде обхваната тяхната цялост или отделни елементи, съставящи природната картина – храсти, дървета, река, разглеждани от дистанция, позволяваща изследването на тяхното взаимодействие.       При художника Васил Крапчански монументализирането на формата е един от основните методи на нейното представяне, а предаването на нейното колористично богатство – начин да се изрази вътрешната й същност. Умението на художника е да направи това через цвета, като използва различни отенъци и съотношенията между топлите и студени гами. Тук той не е стесняван от нищо, тук се развива умението му за боравете с цвят, тук той е в стихията си на колорист.        Разбира се, че акварелите все пак си остават междинно стъпало, служещо за надежден фундамент на маслените му картини. Стремежът на художника е да реши колкото се може по-сложни задачи с акварела. Да изпробва общото натоварване, което може да даде даден цвят, както и емоцията, която той оформя. Тук най-лесно, като че ли от само себе си се решава въпросът с отенъците, (като за основа майсторйт взема «баланса на бялото» - топло или хладно, матово или блестящо) – авторът се стреми да ги види върху хартията, а впоследствие и да ги пренесе върху повърхността на платното. image
Рис.13. Васил Крапчански, «Скривалището на вековете», акварел, хартия. Собственост на художника.
      Още в акварелите на автора се разбира, че той търси не само и не толкова лириката на пейзажа, в отличие от много свои колеги художници-пейзажисти, отколкото да открие символиката, знака, които да придаде с най-адекватните на тях обемни форми. Тук виждаме подготовката за неговите програмни цикли «Махалите са живи» и «Планината и змейовете», намерили по-късно блестящо развитие в неговата маслена живопис. Тук авторът е намерил как да бъдат осветлени различните планове, разположението и дълбочината на сенките. Тук – в акварелните работи – авторът си задава въпросите «какво», «кога», «къде», а най-добре намерените отговори стават философската основа на бъдещите му картини с маслена живопис.       В същото време художникът изминава и последователно логичен път при изграждането на акварела. Той започва от общото му поместване във формата, балансиране на отделните части на изображението – както обемно, така и цветово, като през цялото време се ръководи от възможно най-голямото обобщаване, което биха понесли както отделните части, така и изобразеното цяло. Стремежът е това цяло да носи на първо място символен характер, да бъде с вярно предадени цветни съотношения. Това е и основното, което ценят в акварела хората по света.       Поканите, която художникът получаваот Франция за участия в акварелни изложби, показват, че славата му на акварелист отдавна е разчупила тесните национални граници и хората в Европа ценят неговия талант и искат да се запознаят с неговите произведения.    Това говори, че темите и идеите на Васил Крапчански, които той реализира в своите акварели, са необходими на зрителите за да могат те пълноценно да общуват с изкуството на признат от специалисти, майстор на акварелната живопис. Това показва, че Васил Крапчански е достигнал такова развитие, когато акварелът е не само съставна част от творчеството му, но става все по-самостоятелен и обемен дял от него.       Накратко казано акварелът е неговият основен инструмент за изучавоне на обекта, за неговото обобщаване, полигон за експеримента с формата, обема и цвета. Основа на първичните търсения и находки, които да бъдат първоначално закрепени, а след това творчески доразвити в неговите платна, изграждани със средствата за маслената живопис, която го утвърждава като един от съвременните майстори на българския пейзаж в негивия втори етап от развитието му на творец. Юлиан Митев


Тагове:   между,   акварел,   модерност,


Гласувай:
3
0



1. sestra - "Есенна гора"
16.12.2009 13:48
е смел и оригинален акварел. Също "Гора" и "Есен в планината".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2816418
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805