"Избрано" от бг фотографията
Фотоизложба „Българска фотография – избрано” вече отвори врати и до 30 август може да бъде видяна в Националната художествена галерия.
Никола Стоичков е запечатал на лента разрушена сграда в столицата.

Експозицията включва 381 фотографии, които са дело на над 100 от най-изявените български автори, творили в годините между 1916 и 2009. Най-възрастната снимка е на 93 години и е правена през далечната 1916 г. от Георги Георгиев, който за миг е уловил роден пилот на самолет, а на нея е заснет български пилот.
Георги Ст. Георгиев е запечатал на лента красива "граничарка" извън столицата.
Името на изложбата не е случайно, тъй като тя се организира по повод 10-годишнината на „Национално сдружение Фотографска академия” и представя „Избрани” измежду над петте хиляди творби от архива на организацията *НОВИНАР*Цвета Герчева*

Петко Йончев запечатал на лента деца-летовници извън столицата.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Стогодишни снимки в НХГ 14 Август, 2009
*МОНИТОР*Петър Петров*
Снимка: www.photosynthesis.bg

Разрушените сгради в столицата след Втората световна война, заснети от Никола Стоичков. (ВИЖ ГОРНАТА СТАТИЯ)

В Националната художествена галерия беше открита изложбата „Българска фотография - избрано". Тя включва повече от 300 снимки на над 100 знакови за историята на фотографското ни изкуството автори, правени от началото на миналия век до днес. Сред емблематичните имена са Георги Георгиев, архитект Николай Попов, Никола Стоичков, Петър Тошков. Няма как да пропуснем и Петър Божков - един от доайените на българската фотография.


Снимките в експозицията, която се простира в няколко от залите на НХГ, проследяват развитието на всички жанрове - пейзажи, портрети и репортажни снимки, фотосвидетелства за политически процеси и ключови фигури от публичната сцена, разгорещени страсти от паметни спортни събития, особености на живота на етносите - или просто на обикновените хора, та до актовата фотография. От лентова до дигитална.

Най-старата снимка - портрет на летец, направена от Георги Георгиев през 1916
Най-старата снимка, изложена в галерията, е от 1916 г. Тя е дело на Георги Георгиев, заснел в близък план български летец. Интересното е, че Георгиев е юрисконсулт на банка, но страстта му към летенето и фотографията надделяват. С изкуството си той печели награди в Париж, Виена, Милано, Берлин. С голяма историческа стойност са и снимките на Никола Стоичков, който увековечава последиците от Втората световна война, заснемайки разрушенията на сгради в столицата след бомбардировките.

От съвременните майстори на фотоапарата е Росен Коларов - специалист по лицево-челюстна хирургия, определян като най-добрия фотограф сред хирурзите и най-добрия хирург сред фотографите. Неговите работи са по-социално ангажирани. Нели Гаврилова - също едно от водещите ни имена, носителка на над 20 престижни отличия, направо ще хипнотизира зрителя с изящните полуголи тела, които й позират с артистизъм.

В една от залите виждаме комунистическия вожд Тодор Живков да се слива с народните маси и да надува гайда. Особено открояваща се в изложбата е черно-бяла снимка, направена от Петър Чолаков. Той хваща в кадър няколко ромски деца, които си играят в запустяла училищна стая с изпопадала мазилка и захвърлени и изпочупени чинове. В средата на стаята едно от тях държи портрет на бай Тошо. Горчив извод за миналото ни, оставило своите неизличими улики в не много светлото ни настояще.

На откриването на изложбата доц. Георги Лозанов нарече истински празник експозицията в НХГ. Той разви тезата си, че фотографията в епохата на комунизма е била най-малко потърпевша от цензурата и я определи за най-силната метафора на свободата.

Специалистите тръбят, че подобна ретроспекция не е имало от десетилетие. Организаторите подготвяли проекта близо три години. За съжаление обаче няма как да си затворим очите пред непрофесионализма, който са допуснали при експонирането на безценните фотоси.

Снимките са поставени в паспарту, което им придава известна дълбочина, но лошото е, че върху всяко едно табло изображенията са толкова много на брой, че се конфронтират. А това - парадоксално или не - ги прави незабележими, натоварващи окото. Оправданието, че са подредени по теми, не издържа.

Още по-обидното и осквернително за самите автори на фотографиите (някои от които са вече покойници), но и за посетителите на галерията е, че информацията встрани от паспартутата е крайно оскъдна. На всичкото отгоре имената са изписани с толкова ситен шрифт, че за разчитането им трябва лупа. Не са упоменати също така нито датите, нито обектите на изображенията.
Една от снимките на фотографката Нели Гаврилова, включени в експозицията.
Меко казано - фоторетроспекцията е на читалищно ниво. А това руши и имиджа на институцията. Изложбата продължава до 6 септември
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Дечко Узунов ни „кани” на „Разговор с природата”



Оригиналните акварели на Дечко Узунов ще могат да бъдат видени до 19 август в галерия "Средец".

Дечко Узунов ни „кани” на „Разговор с природата”  до 19 август в галерия „Средец” на Министерството на културата. Изложбата е посветена на 110-годишнината от рождението на именития художник и представя негови акварели и пастели, подбрани от изкуствоведката Ани Владимирова.

Експозицията разкрива отношението на автора към природата, която е основно тематично направление в неговото изкуство. В този дух Дечко Узунов е казал: „Хората, рибите и дърветата са преходни. Но когато рисуваш хора, риби и дървета, мисли за звездите, океаните и камъните, за да бъде вечно това, което правиш." *НОВИНАР*Цвета Герчева*

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Интересна изложба в Русия

Ревността на пророка

ВЕРА ПРЕОБРАЖЕНСКАЯ. През 1960-е са я обвинявали във формализъм...
Фотография Д.Курдюкова

Русия, Москва, галерията "На Солянка".

В галерията "На Солянка" е показана изложбата на забележителната руска художничка Вера Преображенска. През 60-те години, след т.н. "Булдозерна изложба" тя е обвинена във формализам. След това следва мълчалива забрана в държавните галерии да бъдат излагани нейни неща.

Нейният "формализъм" се развива в различни направления. Тя се влияе както от художницете от "Светът на изкуството" (Мир Искусства), например от художника Константин Сомов, видно от нейните иронични графични серии "Танците на смъртта" и "Memento mori", къдет средновековни скелети се заглеждат в разхождащите се из парка влюбени двайки или пък водят пионери на разходка...

На друга графика се вижда "Кумската пророчица" на Микеланджело заедно със неренесансово "Благовещение", където вместо Мария и Архангела е изобразен залят със светлина прозорец. По-късно се появява и нейното почти супрематично "Изгонване от Рая", разделено на "преди" и "след".
Съветската преса отбелязва, че изложбените зали са длъжници на художниците-графици, които дочакват своите изложби само като "юбилейни".

Материал: Независимая Газета© 1999-2007
публиковано в "Независимая Газета от 10.08.2009
Оригинал: http://www.ng.ru/culture/2009-08-10/6_prorok.html