Изложбата на Павлин Коцев, разгъната в салоните на Центъра за съвременно изкуство, отново радва зрителите и поставя въпроси за размисъл пред специалистите.

Погледът на зрителя се насочва към представените на изложбата портрети и пейзажи, нарисувани в реалистичен маниер, а специалистът се спира пред абстрактните платна на художника, като търси да открие причините, които са породили такава рязка смяна във възгледите на художника.

Резултатът е, че се е получила една наистина добра изложба, която представя човека и твореца Павлин Коцев в нова светлина. Наблюдаваме кумулативния резултат от образованието на твореца - като се започне от Художествената гимназия в София и след това обучението по скулптура при Иван Фунев и графика при Евтим Томов във Висшия институт по изобразително изкуство. Освен това там Павлин Коцев посещава и занятията по живопис в ателието на Ненко Балкански.

За сформиране на цялостната му творческа нагласа допринасят и посещенията на видните центрове на световното изкуство като Париж, Рим, Венеция и Флоренция, които художникът посещава в първата половина на 70-те години на ХХ век.

Като основни имена, които са повлияли на възгледите му за самоценността на българската природа художникът сочи своите колеги от по-ранни периоди - Никола Петров, Иван Ненов и Кирил Цонев, но техните влияния, доколкото ги има в творчеството на Павлин Коцев, са продължение на схващането за континуалността на пейзажа като неразделна част от българското светоусещане при изграждането на художествения микрокосмос на творческата личност.
На изложбата са показани и пейзажи, които са резултат от пътуванията на художника до Москва, Загорск и Санкт Петербург (тогава - Ленинград). Представянето на пейзажи от чужди страни винаги крие рискове за твореца - от една страна той да се плъзне по екзотичното, а от друга да не намери верния ключ за иманентната им вътрешна структура, което води до нарушаване на онтологичния мащаб на творбите.

За Павлин Коцев трябва да кажем, че в показаните от Санкт Петербург - "Изглед от Река Фонтанка", "Вид от Крюков канал" и "Сребристи облаци над Петербург" - пейзажи, художникът успешно е избягнал и двата вида посочени по-горе опасности.

Пейзажите от Северната Венеция са не само сочно-колористични, решени в типичната розовоперлена гама, така характерна за небето над този град, както и масленистата синьозелена гама на обширните градски водни пространства, но и дълбоко почувствани - твърдя това, като човек, който е прекарал осем години от живота си в този град. Може да се каже, че тези работи са не само най-мощният визуален магнит в изложбата на художника, но и неща, които го представят като майстор на мащабния урбанистичен пейзаж, така рядко срещан в българското изкуство през последните десетилетия на отминалия век.

Втората интересна линия, представена в изложбата са портретите. Най-открояващ се тук е автопортретът на художника. Интересното е не само, че творецът е прибягнал до трудна техника на изпълнение, каквато е акварелът, но и това, че в творбата се чете излъчване, запазено и до днес, в което човек може да се убеди, когато се запознае с автора. Лиричната самовгълбеност, при адекватни портретни черти; ярки колористични решения при почти тривиални ракурси на главата - това са основните творчески похвати, с които борави портретистът при изграждане на иконографията на модела. С много топла тъга е пропит "Портрет на Маргарита", на който млада жена е представена в профил, но независимо от това нейната нега и душевен свят са ясно четими от зрителя. (Може само да се съжалява, че художникът се е увлякъл от така характерния за постмодернизма уклон, творбите да бъдат представени без име пред човека, който ги разглежда.)

Трябва да се отбележи обстоятелството, че художникът работи продължително и често прибягва до реновация на колористичните решения на завършени неща. Като най-ярък пример за това може да се посочат допълнителните щрихи, нанесени от автора в работата му "Портрет на циганка", с които той е постигнал не само изсветляване на общата гама, но е заставил работата му да грейне с труднообяснима "вътрешна светлина". С подобен подход, приложен към част от пейзажите му, обаче не е могъл да постигне същия ефект.

Третата - най-интересна за специалистите линия - са абстрактните платна. В тях личи дългото натрупване на опит - професионален и житейски - в резултат на което се е получила блестяща и мощна ерупция на лиричната абстрактност. На пръв поглед на незапознатия с историческия път на развитие на изкуството зрител може да му се стори, че това е закъснял абстракционизъм. За този, който познава законите на творчеството е ясно, че това е новата душевност на художника, поднесена ни по екстраординарен и нетривиален начин. Освен тънкия лиризъм, с който са пропити платната на автора, той постига и нови колористични пробиви. Късите и ярки щрихи изграждат конструктивния скелет на творбата, който се "потапя" в общия богато разработен фон на платното. Постижение е и това, че авторът методично е работил с цялата цветова гама - от тъмносиньо и зелено до златножълто и приглушен кармин. Контрастите, които постига са наистина неочаквани, но за това пък много приятни за окото.

Композиционната структура - независимо кръг, квадрат или триъгълник - уравновесява измерението на времето, духа и материята в парадигмален модел на който е способен Павлин Коцев като творец и това собствено е новото, което той ни казва в своето творчество.

Юлиан Митев.