Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.03.2008 07:26 - Юлиан Митев, Снимки от изложбата на Георги Кьосеилиев
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 4731 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 09.10.2012 12:35


                                             image
                                                   Георги Кьосеиливев ( Сн.: Интернет
         http://www.duma.bg/2008/0308/180308/kultura/cul-5.html


imageimage
„Спомен за родителите” – юбилейна изложба на Георги Кьосеилиев

2008 © Юлиан Митев - текст и снимки.

      От 13 до 31 март 2008 г., на първия етаж в изложбената зала на Центъра за съвременно изкуство, бяха изложени 102 платна от Георги Кьосеилиев. Изложбата бе посветена на 100 годишнината от рождението на родителите му. Техните акварелни портрети бяха също и своеобразен акцент, показващ пред зрителя не само синовната обич, но и уважението към рода и фамилната история.

      Като критик за мен няма съмнение, че животът на художника, освен в неговото творчество, се реконструира и в дискурса. В тази връзка най-иманентният художествен жест на Георги Кьосеилиев е неговата актуална изложба-посвещение. Към този жест, можем да причислим както словото, произнесено от П. Вучков при откриването, така и текста на поздравителната телеграма, изпратена от Президента на Републиката до художника, и освен това -   хумористичното стихотворение, посветено на майстора, прочетено с патос и вдъхновение от В. Чаушев.

       Изменя се светът, изменя се и погледът на художника – този факт се отразява и в тематичните полета, които ни представя Кьосеилиев на своята изложба.

      На първо място тук трябва да поставим многофигурните композиции, посветени на исторически сюжети, в които авторът отразява героичното и лиричното в наследените от древността исторически митологеми – „Хайдути на пусия”, „Изворът на Белоногата”, „Боянският майстор”. Това са все работи, в които художникът се представя пред нас не само като вещ познавач на композиция и детайл, но и тънък сърцевед, умело играещ на такава съкровена струна, каквато е националното съзнание на зрителя.

      Няма как да не отбележим една особеност, която би трябвало да порази познавачите.  За част от многофигурните си композиции авторът предпочита такава техника като акварела.  Техника трудна, понеже изисква голямо умение при боравене с водните бои, а също и бързина на изпълнението. При това не ескизност, не просто експеримент, или проучване на темата, а пълнокръвна многофигурна композиция, представена пред зрителя в цялата си дълбочина и блясък. Представена остроумно и с познаване на нещата. Квалифицирано задоволяваща художествения вкус на просветената част от обществото.

      Второто тематично поле са портретите.  Тук веднага при подбора на експозиционния материал ставят ясни две особености – огромния възрастов диференциал на портретуваните персонажи.   От тондото „Ася”, в което ни гледа невръстното момиченце на около 3 годинки и „Вики” - дете на видима възраст около 5-6 години, което е изобразено с притихнало на коленете му куче. След това могат да бъдат видени портрети на хора в младежка, зряла и старша възраст. За всеки един от портретуваните е намерено както възможно най-репрезентативното положение на корпуса, така  и колористичното изграждане на образа за да му е ясно на зрителя, че художникът открива ония черти, показващи човека като земна проекция на небесното предначертание.

      Втората характерологична черта е изобразяването на ръцете. Тях художникът смело превръща във „второто лице на човека”. Дори там, където те са скрити от широкия ръкав на дрехата, художникът постига същото внушение, както и при другите портрети. Особено внимание е обърнато на прическата и детайла за да може зрителят да се любувана изобразените персонажи и тяхното обкръжение.

      Следващото тематично ядро е голото тяло. Тук ще припомним, че Георги Кьосеилиев е един от признатите майстори на този жанр в българското изкуство. Авторът показва обаче, че не само се е учил от своите учители. Тук виждаме не само генеративната автоинтерпретанта, повлияна от актовете на проф. Никола Ганушев, но и ползването на алегорията  (изображението на котката като лунарен символ), отворените прозорци и сцени на третия план, даващи пълнокръвен живот на актовите платна. Картините му „Копнежи”, „Голо тяло”, „Унес” могат да бъдат посочени ксато образец на изграждане на този толкова провокативен жанр, както в структурно, така и в колористично отношение. Символът, алегорията, трудно постижимата сплав между реално и мистично, дадена ни в неговите актови картини, разкриват пред нас света на художника като свят на деликатност и очарование.

      Пейзажът и натюрморта са представени с една дузина кавалетни творби, разкриващи пред нас както изумлението на  художника от багрите на цветята, така и умението му да доведе до зрителя тяхното богатство от цветове и нюанси, съчетание на багри и фактури, с които природата ни изненадва на всяка крачка.

      Другото тематично ядро е свързано с любовта на твореца към балетното изкуство. Поклонникът на Терпсихора ни показва нейните адепти не в момента на създаване на танца, а след него. Тук авторът представя пред нас своите разбирания за последствията от творческия труд. Умората владее всяка фибра от тялото на балерината, но пред нас в нейния портрет е както радостта от сътвореното, така и тъга по мимолетността на неуловимото.

      Разбира се, че  творчеството на Г. Кьосеилиев не е ограничено изключително в показаните на изложбата тематични ядра. Представеното тук ни  напомня, че художникът крачи по собствена пътека в изкуството – нещо, което са орисани да правят единствено избраните.                                                              Юлиан Митев.


По време на откриването на изложбата водещият бе Андрей Даниел, словото за художника, както и текста на поздравителна телеграма от Президента да него бе прочетена от Петър Вучков. Стихотворение-поздравление бе прочетено от Вели Чаушев н най-накрая, неочаквано се намеси и Димитър Остоич, който каза няколко думи. Словата помествам отделно след снимковия материал. Ю.М.
Тук съм поставил няколко фотографии, направени при откриването на изложбата на Георги Кьосеилиев на 13 март 2008 г , на 1-я етаж на ЦСИ "Шипка, 6".2008 © Юлиан Митев image
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimageimage
imageimageimage
imageimageimage
imageimageimage

imageimageimage
imageimageimage
imageimage
2008 © Юлиан Митев
   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  




Андрей Даниел:    Днес откриваме изложбата на човека, който преди 35 години се оказа моят учител, който ми даде шанса въобще да тръгна по тоя път на художник, така че приветствам Георги Кьосеилиев с неговата голяма изложба тази вечер и давам думата на Петьо Вучков, който ще открие. Заповядай.

Петър Вучков:    На 26-ти август 1935 година на Милка и Васил Кьосеилиеви се ражда отроче от много мъжки пол. Отрочето е известно най-вече и в бохемските среди. През 56-та година завършва Художествената гимназия, през 62-ра година се дипломира при професор Илия Петров. Отдава се преди всичко на тематичната картина, която е истинска школа за художника. Естествено не забравя пейзажа и натюрморта, портрета е върху и във изобразителното изкуство, а голото тяло е мярка за проверка на възможностите.
      Неговата мисъл е: "Когато работя над композиция изучавам; когато рисувам портрет  страдам; когато работя по голо тяло се опиянявам, а във пейзажа и натюрморта си почивам".
      Работейки най-вече портрет и тяло не забравя не забравя уроците на боготворящия си професор Илия Петров: "Когато работиш от тебе може да се лее пот, но картината ти никога не трябва да мирише на пот. Зрителят трябва да вижда само творческата радост".
      Особена любов изпитва към голото тяло, което според художника трябва да бъде направено така, че да държи зрителя на дистанция. Работи преди всичко маслена живопис. Акварелът, който е неговата любов още от детските години, е за него още своего рода "акварелно опиянение". На това го е учил вторият му учител, големият наш национален художник Васил Стоилов.
      Георги Кьосеилиев е носител на редица награди от най-различни инстанции. Негови картини се намират в галерии и частни сбирки както в България, така и в отдалечени краища на света. Дълги години се е занимавал с педагогическа дейност.
      Тази изложба, която Вие уважихте с присъствието ски, уважаеми госпожи и господа, е посветена на 100 годишнината от рождението на родителите на Георги Кьосеилиев.
***
Ще прочета една телеграма, която съм сигурен, че няма да изненада никого от Вас.

"Република България. Президент.
До Георги Кьосеилиев.
Уважаеми господин  Кьосеилиев,
честит рожден ден. Най-сърдечно Ви поздравявам по повод на Вашия  70 годишен юбилей. След завършване на специалност "живопис" в Художествената академия в София Вие години наред отдавате своя талант в областта на изобразителното изкуство.Участиено Ви в изложби и други художествени изяви чертае пътя на Вашето творчество, което дава своя принос в обогатяване  на  българската културна съкровищница. Впечатляващи са сътворените от четката Ви пейзажи и портрети на известни наши интелектуалци. Радостно е, че Ваши творби са притежание на частни галерии в Париж, Москва, Токио, Йоханесбург и на много ценители и колекционери в България и чужбина.
Желая Ви здраве, творчески сили и енергия. За много години.
        Георги Първанов - Президент на Република България."
***
Моят колега Вели Чаушев изяви невероятно желание за изява по този повод.

 Заповядайте, колега.

Вели Чаушев: 

Имам един много странен съсед.
от сума години, непрестанно зает с една единствена мисъл
и то толкоз могъща, че изцяло ума и труда му поглъща
строи си човекът къща.

Откакто го знам работи сам.
И в делник и в празник почивка не знае.
Реди тухли, камъни. Чука. Копае.
И в строежа му има нещо неясно:
в един стил е олтяво, в друг е отдясно.

А и често разтуря, - сякаш действа без план.
При последната буря, като делтаплан, му литна покривът,
но той само изгледа го и започна отново.
Ей го на и сега се препъва в кофража.

И обзет от тъга съм готов да му кажа:
Спри за малко, чудако! И съвета ми чуй.
За какво ще са, ака хвърлиш попа след туй
всички тези старания, тази страст, тази мания?

Виж какво слънце е днес. Облечи се! Излез!
То бива-бива идея, ама ти пък на нея
цял живот и отдаде. Стига толков. Така де.
И с тези мисли прозореца разтворилсъм аз.

И както говорят си по съседски у нас
 вече за малка да...му извикам така,
но съгледал палитрата в свойта ръка,
виквам кам него със всички сили:

Как е, колега? Върви ли? Върви ли-и-и?
А кой е колегата с палитрата се очудвате Вие.
Как кой? Тавя е художникът-юбиляр:
Георги Кьосеилиев.

И така без никой да пита
изложбата считайте за открита.

Без никой да му даде думата микрофонът взема Димитър Остоич:

Чувате ли ме? Че не влизам в дневния ред, но ако не може един негов колега и специалист в тая област две думи да каже, все едно, че нищо не сме направили. Какво ще кажат сега?
След тая размазня, която ден след ден гледаме по нашите изложби  сега виждаме един голям художник, един последовател на истинското българско изкуство, което има място в световното. Това го знам, щото аз съм водил български изложби по целия свят.
Честито, Жоро.

Пълният албум, който съдържа 202 анотирани снимки от изложбата на Георги Кьосеилиев може да намерите на интернет адрес:

http://foto.mail.ru/bk/waz56/2783

***

Богдан Евлогиев (в-к Дума, 17.03.2008.)
Богатството на таланта
Над 100 платна от Георги Кьосеилиев в Националния изложбен комплекс на "Шипка" 6
http://www.duma.bg/2008/0308/180308/kultura/cul-5.html
Една невероятно интересна изложба е открита в Националния изложбен комплекс на ул. "Шипка" 6. На първия етаж в галерията на СБХ са подредени над 100 платна на Георги Кьосеилиев, които включват портрети, натюрморти, пейзажи. Толкова е богата палитрата на художника, че човек може да се изгуби сред това море от багри, сред този свят, който пленява със своята щедрост и красота, обаяние.
Няколко са темите и персонажите, които се открояват в тази внушителна живописна... галерия. На първо място в нея са портретите, с които маестрото показва способността си да извайва образи, да запечатва тяхното душевно и мисловно състояние. И не толкова в портретите на известни интелектуалци, колкото - на обикновени хора и типажи от всекидневието, като "Лили от осмия етаж", "Влади 2", "Анева" и др. Почти съвършено е романтичното видение, запазило цялата непосредственост и чистота на младостта, както е в "Беба". Не на последно място - умението му да се възторгва от женската красота, да я извисява до чисто човешка приземеност и естествена еротика.
"Иконописните" композиции са другата "слабост" на художника, неговото умение да наслагва образи, да обожествява обикновения човешки живот с неговата делнична битност и простота, както е в "Ода на радостта", "Апотеоз", "Брациговска рапсодия", "Изворът на белоногата".
Третата акцентна тема в изложбата са пейзажите, в които е опоетизирана природата, с нейната пантеистична красота: "Зимна река" и "Есенна приказка" и др.
В натюрмортите - колекцията от букети "Цветя в ателието", "На майка ми - "Травиата"... са част от неповторима романтична атмосфера.
При откриването на изложбата Георги Кьосеилиев сподели специално за ДУМА, че негови учители в "занаята" са били Илия Петров и Васил Стоилов, а на въпроса дали не се е учил от импресионистите той беше още по-категоричен: "Не съм се учил, а съм крал от тях". И наистина импресионистичният рисунък като че ли пронизва почти всяка негова творба. Самобитният импресионизъм на художника се допълва от неговия специфичен наивизъм и реалистичното извайване на формите. "Георги Кьосеилиев никога не търси в своите произведения самоцелния ефект. За него какво е изобразено в картината е точно толкова важно както как е изобразено. Това е основната концепция в цялото творческо развитие на художника" - подчертава големият български изкуствовед Христо Ковачевски.
Експозицията на "Шипка" 6 дава точна представа за ръста и колоритното богатство на художника, за неговия неповторим натюрел, който ни среща с един голям и интересен творец.
Изложбата е посветена на 100-годишнината от рождението на неговите родители и ще бъде открита до 29 март т.г.





Гласувай:
1



1. yuliya2006 - БОЖЕ, КОЛКО МНОГО КРАСОТА! с обич ...
16.03.2008 07:29
БОЖЕ, КОЛКО МНОГО КРАСОТА!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3414918
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808