Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
28.11.2007 17:16 - Юлиан Митев,превод: "Историята на придворния етикет в Русия"
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 4819 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.05.2012 09:28


ИЗ ИСТОРИЯТА НА  ПРИДВОРНИЯ ЕТИКЕТ В РУСИЯ
Автор: А.И. БАРКОВЕЦ,
Кандидат на историческите науки.
Превод на български език: Юлиан Митев.
  Думата "етикет" е въведена в употреба за пръв път от френския крал Людвик (Луи) XIV през XVII веке.  По време на един от пищните приеми при този монарх на поканените са били връчени картончета с написани върху тях правила, които гостите трябвало да спазват.  От френското наименование на картичката - "етикет" - произлиза и терминът "етикет" - възпитаност, добри маниери, умение за държане в обществото.
     
       При дворовете на европейските монарси придворният етикет се спазва строго, както от августейшите особи, така и от обкръжението им, като се спазват твърдо определени правила и норми на поведение, стигащи понякога до абсурд.
     
       Например испанският крал Филип ІІІ е предпочел да изгори пред камината си - запалват се дантелите по дрехите му, отколкото сам да гаси огъня (отговарящият за церемониала по придворния огън в този момен е бил пратен по друга задача).
     
       Придворният етикет в Русия се появява по времето на "великия архитект на държавността", царя-реформатор Петър І. Елементи на западната култура в обновената Русия през ХVІІІ век са били насаждани от Петър І с "огън и меч", като той заставя болярите не само да нарушат своите "доморасли" традиции и нрави, но и радикално да изменят своя външен вид, домашен бит, начин на живот и да се обърнат с лице към напредналата Европа. В "тъмната" Русия от Запад проникват нови маниери, етикет, музика и мода.
       Баловете стават първите придворни церемонии. Височайши указ от 1719 г. посочва баловете като задължителна част от знаменитите петровски асамблеи. Във въведената през 1722 г. "Таблица на ранговете" се предвиждат и придворни чинове, които след това, въпреки многократните си променяния, изграждат строгата иерархия на руския императорски двор.        След смъртта на Петър І,  при императрицата Елизавета Петровна, светската култура се развива динамично, но не копира сляпо западния модел, а придобива специфични руски черти. Немското влияние отслабва и се заменя с френско. Придворните кръгове започват да разговарят на френски, като този език се превръща в част от дворянското възпитание. Придворния етикет ставо по-строго регламентиран, като се набляга на пищността и великолепието на руския императорски двор. На първо място това засяга прпиема на посланици. През 1744 г. при Елизавета Петровна е изработен "Церемониал за чуждестранните посланици при руския императорски двор", който регламентира поведението им от влизането на гостите в столицата до организацията на приемането им.         Без съмнение особена роля при формирането на придворнишя етикет има и императрицата Екатерина ІІ. Тя сама съставя специален "Ермитажен" етикет, където настойчиво указва: "Яжте и пийте вкусно и сладко, но не до такава степен, щото да си забравите краката под масата, когато започнат танците". Тя също така напомня на гостите на Ермитажа: "Скъпите порцеланови статуетки и други такива неща се гледат само с очи, ако ви попаднат в ръце не ги забравяйте в джобовете си".        Императорският двор притежава и огромна собственост: дворци, паркове, театри, певчески капели, великолепни колекции от произведения на изкуството. По време на пребиваването си в Петербург монарсите обитават Зимния дворец и по-рядко други дворци в столицата. През лятото дворът се премества в една от крайградските резиденции - в Царско село ил в Петерхоф. Това огромно стопанство се нуждае от добра система на управление.   Структурата на придворните ведомства се създава и изменя в течение на десетилетия. През 1826 г. бива учредено Министерство на императорския двор и имотите му, а чиновникът, който го оглавява се подчинява само и непосредствено на царя и като правило става негово особено доверено лице.         Главната функция на Двора е да поддържа престижа на монарха. Дворът е съвкупност от лица, които имат придворни чинове и звания. Придворните чинове се подразделят на два класа. В първия влизат 15 персони ( по състояние към 1908 г.), които  се именуват обер-хофмайстор, обер-хофмаршал, обер-егермайстор и обер-шенк. Във втори клас попадат 134 персони. Освен това Дворът се попълва от лица, които носят придворни звания камерхер, камерюнкер и "състоящите при техни величества медици, камерхерове ит.н." Придворните дами носят званието оберхофмайсторини при двора на нейно величество, хофмайсторини при двора и дворовете на великите князе, фройлини и т.н. Нито един представител на придворните чинове не може да сключи брак без разрешението на императора.
     
       През  1831 г. излизат укази, които регламентират придворните мундири, а през 1834 г. със специален указ пък се регламентира характера на женските придворни "костюми" - рокли с т.н. "руска" кройка. Цветът и видът на материята, както и златната или сребърна бродерия по него се определят от ранга на придворния. На всеки придворен чин, съгласно неговото звание се определя мундир с няколко форми - бална, празнична, обикновена и походна. Калкото по-високо при двора е положенито на лицето, толкова количеството на златната бродерия е повече. В мундира на обер-хофмайстора няма нито един шев без блестящи златни арабески или гирлянди.
       При това придворните звания имат не само теоретично значение, а са свързани и с фактическото изпълнение на различни дворцови функции. Обер-форшнайдерът следи за блюдата, които се поднасят по време на коронационния обяд, обер-шенка подавя на царя златна чаша, напълнена с вино, обер-егермайсторът присъства и ръководи царските ловни излети, шталтмайсторът помага при настаняването на императора в каретата и т.н. Етикетът и церемониалът в двореца изцяло се намират в ръцете на обер-церемониалмайстора и  обер-хофмайсторината при двора на нейно величество. Трябва да се каже, че императорите Александър ІІІ и неговия син Александър ІІ са се отнасяли твърде равнодушно по въпросите на церемониала, но за обер-церемониалмайсторите при техните дворове е било немислимо да допуснат и най-малката грешкаи освен това те твърде строго са съблюдавали и следили за дворцовия етикет, организацията на различни приеми,  височайши излизания и пр.  Една от важните церемонии при руския императорски двор са били височайшите излизания, които са се подразделяли на големи и малки. На големите са присъствали всички придворни чинове. На малките - само тези, които са били лично поканени. Тази церемония е била свързана с излизането на императора и императрицата от вътрешните покои за да отидат тържествено на църква. Всички членове на императорската фамилия са се събирали в малахитовата зала на Зимния дворец, а придворните чинове - в другите зали; готови да вземат участие в тържественото шествие. Тук главна роля са изпълнявали чиновете на церемониалната част, които са наблюдавали за построяването и реда на официалния кортеж. Всички придворни чинове са били длъжни да бъдат облечени с специални мундири или рокли. Военните чинове са се явявали в униформа, определена за свитата, а придворните дами в рокли от бял цвят, с "руска" кройка и със шлейф. В църквата са били допускани само великите князе, особено важните сановници и хофмайсторините. Всички останали са чакали края на богослужението извън църквата. На връщане от църквата техни величества са се спирали в Концертната зала, където са им били представяни новоназначените фройлини, а също и дамите, отличени с това високо звание; а през януари - дипломатическия корпус        Още по-важна церемония са били придворните балове. Церемониалът при тези балове е бил стрпого регламентиран, не са били допускани никакви волности при съблюдаване на етикета и поддържането на строгата социална иерархия. През ХVІІІ век в културата на баловете биват привнесени игрите: карти, лото, фанта. Освен това част от балното развлечение стаова и откритото наскоро тютюнопушене. Особено внимание се отделя, разбираемо е, на танците. Откриват се специални училища, а състоятелните хора се обучават под ръководството на специално наети танцмайстори.        Постоянен и задължителен елемент от възпитанието на децата става обучението им по танци. Сред тахвай-застъпени са  полонеза, контраданс, кадрил, хоровод, трепак, камаринска и др. Сам балът  става, особено за ХVІІІ столетие не просто "зрелище", а "зрелище в зрелището".  Всички  забрани върху "френския дух" биват отменени. В началото на ХІХ век подражават не само външно на европейските идеали - поведението на светския човек трябва да съответства на модата на сантиментализма (а по-късно и на романтизма): желателна е "интересна бедност" и разговори на чувствени теми Интересът към музиката, литературата и живописта стават задължителни.        Несъмнено всички тези новомодни повеи влияят и на придворния етикет. През ХІХ век балът става задължителен атрибут на придворния, аристократичния и светски обществен живот. Той става не само церемониално мероприятие, но и място за "амурни" флиртове и развлечения. Новите танци - котилион, екзосез, мазурка, английския "променад" ("разходка") стават новите увлечения на тогавашната младеж. Обаче баловете се откриват със задължителната полонеза, която не остарява и надживява нашествието на валса и мазурката. Именно този танц, изглеждащ на пръв поглед повърхностно лесен, е със витиеват, според фигурите си, смисъл и изисква от танцуващите особена изкустност на движенията и царствена осанка. Зодължителна част от бала става вечерята, поразяващ със изискани и сложни, по начина си на приготвяне , блюда. Към тях спада  и тъй наречената "гуриевска каша", която измисля готвачът на граф  Д.А. Гуриев. Кашата се приготвя от кус-кус, разтопено и разпенено краве масло, орехи, стафиди, ананаси и много други плодове.  Най-голямо значение за бала започва да има рамката, разбирана като своеобразна архитектоника на залата, като обкръжаващо бала пространство, заключителния фойерверк и даже сервировката на масата - с една дума, всичко онова, което може да отнесем към "рамката". [ Дуков Е.В. Бал в культуре России. В кн. Развлекательная культура России. XVIII  — XIX вв. СПб. 2001. С.179. ].        Баловете по времето на Екатерина Велика се отличават с такова великолепие и разкош, че поразяват въображението на много нейни съвременници. Подчинени на твърдите правила на церемониала, демонстрация на личността на присъстващия и неговото облекло, личните навици при съблюдаването на светския етикет и танцувално изкуство, те се превръщат в своеобразен изпит за съсловна принадлежност. Балетмайсторите започват да обучават децата на аристокрацията и дворянските семейства и на придворен етикет: Колко стъпки трябва да се направят, така, че човек да застане на подходящо разстояние до императора, как да си държи главата и ръцете, как да гледа.        След Великата френска буржоазна революция през 1789 г. в Русия нахлуват потоци от чужденци, носещи със себе си нови моди, език, правила за държание и поведение. Император Павел І, който се бои да не би и в Русия да се пренесе революционната зараза, обявява война на валса, кръглите шапки, както и на всичко френско, което преди това е било възприето в двора на неговата майка. Твърде скоро обаче той отменя забраната върху валса под влияние на своята фаворитка Анна Лопухина, която много е обичала този танц. Но основните нововъвединия на Павел І в придворния живот са оприличавани от съвременниците му по-скоро на  прусашки военни маневри, отколкото на дворцов живот.        Епохата на царуването на Александър І се открива със серия от балове вдвете столици, а обществото се радва на връщането на открития и весел живот.         Балната мода в началото на ХІХ век е смесица от костюмите на различни епохи и култури. Срещат се както одежди, повлияни от класическата гръцка култура, така и екатеринински камзоли,  а също и обувки с червени токове (белег за знатност във Франция). Особен шик, който да подсказва за европейския вкус на дворяните става носенето на фрак с дълги панталони. За военните - това е носенето на виц (всекидневен, заместващ парадния) мундир - разнообразен по кройка и отличителни знаци за различните воински части. Задължителни за офицерите стават белите ръкавици, белите панталони и обувки със сребърни катарами. Задължителни за бала стават два предмета: за дамите - ветрилото (то се превръща в цяла женска наука за  "виртуално" изразяване на разнообразни емоции), а за мъжете - ръкавици.        След войната с Наполеон през 1812 г. пораства европейското влияние върху руската култура, в това число и в областта на модата. Заминават в историята перуките и късите панталони. Те биват заменени от фрака и дългите панталони над обувките, иглата във вратовръзката и джобните часовници. Създава се образ на младия човек, който най-точно изразява Пушкин със строфата си: "подобно денди лондонски облечен". Това е данък не само към модната дреха, но и своеобразна философия - скучаещ вид на бала, истомен и презрителен поглед. Самият Александър І обича да танцува и прави това извънредно елегантно и изискано.        "Дон Кихотът на руското самодържавие" - така са наричали император Николай І, а той е бил привърженик на разлечни увеселителни придворни  действия; за него те са били съставна част на образа на силна и богата империя, чийто двор е длъжен да поразява със своя блясък, изящество, разкош, великолепие. Поради тази причина за този монарх  провеждането на балове е бил също такъв редовен и естествен придворен ритуал, както пхриемането на докладите на министрите или присъствието на църковната служба. "По времето, когато императорът Николай Павлович и императрицата Александра Феодоровна баха млади, дворът им беше много оживен. Те бяха твърде общителни и със весел нрав, като при това считаха за свой дълг да приемат много хора, да развличат обществото, често да се показват пред публиката: на театри, на концерти и т.н.; да се показват пред народа по време на народни веселия; с една дума - водеха живот със всички и за всички. Цялата обстановка беше царска, величествена, те разбираха, че престижът е необходим при тяхното високо положение. Големи балове и обеди ставаха много често в двореца през цялата година. Два пъти през годината - на 1 януари и на 1 юли  се правеха огромни балове за народа, тъй наречените бал-маскаради", това название беше останало от стари времена; "мушкарадите" бяха известни още по времето на царуването на Петър Велики и неговите короновани наследници. Маскарадите, провеждани във времето, описвано от мен, през зимата ставаха в големите зали на Зимния дворец, открити за всекиго, без изключение, а през лятото в големия Петерхофски дворец" - пише в спомените си баронеса М.П.Фредерикс [Из воспоминаний баронессы М.П. Фредерикс. В кн. Тайны царского дворца (из записок фрейлин). М.1997. С.299].   Неговият син, император Александър ІІ, също обичаше да дава балове. Обаченещо неуловимо се беше променило в тоналността на придворните празненства. НТа първо място отношението на царската дваъка към самите празници. Сам Александър ІІ, обичащ веселието и женското внимание, се разтваряше в атмосферата на празника, но съпругата му - императрицата Мария Александровна, възприемаше баловете, по думите на граф С.Д. Шереметиев, като дълг и "скучна необходимост". [Мемуары графа С.Д. Шереметьева. М.2001. С.115]. Любопитное, че при следващата императорска двойка отношението към баловете става диаметрално противоположно. Александър ІІІ, още не успял да открие поредния бал, мечтаеше за неговото закриване, а имеператрицата можеше да тънцува дори до сутринта. При  управлението на този император нридворният етикет и церемониалът станаха малко по-упростени Той силно съкращава щата на Министерството на двора, намалява броя на прислугата и въвежда строг ред при изразходването на средствата. Скъпите чуждестранни вина биват заменени с кримски икавказки, а числото на придворните балове ограничено до четири броя годишно.
 
       Придворният етикет строго определя провеждането на бала. Поканите за императорския бал се изпращат не по-късно от две седмици преди началото на празника. Първият бал за сезона се провежда в Николаевската зала на Зимния дворец, където се канят до 3 000 гости. След това се устройват концертни балове, на които присъстват до 700 човека и ермитажни, на които се канят до 200 персони. Названията се дават по имената на онези зали в Зимния дворец, които са предназначени за танци. На придворните балове се канят и граждански лица, имащи първите четири чина, съгласно "Таблицата за ранговете", заедно със съпругите си, висши воински чинове, придворни, чуждестранни дипломати със семействата си, млади офицери - "танцьори", както и гости по специална заповед на императорското семейство. Хофмаршалът на двора води особен регистър на поканените. Задължително условие за мъжете да бъдат поканени на такъв бал е да имат формалното право да могат да бъдат представени на императора, а за дамите  - предварителното фактическо представяне пред императрицата. Празникът започва като правило в осем и половина часа вечерта. Не е трябвало да се закъснява, както и да се бърка входът, през който е трябвало да влизат поканените.        Жените е трябвало да облекат специална горна дреха - ротонда или сорти-де-бал, върху коята се прикрепва визитката на гостите. Украшението на главата също е било определено от етикета - омъжените жени носят диадеми, а неомъжените - венчета от цветя. Придворните дами прикрепят от лявата страна съответстващ на ранга им шифър (обсипан с диаманти вензел, отличителен зак за фройлините), или портрет (високо отличие, даващо званието "портретна дама"). Офицерите е трябвало да обличат парадните си мундири. Придворните чинове, съгласно установените правила, трябва дя носят къси панталони и бели копринени чорапи.        Балът се открива от церемониалмайстора. В ръцете си той държи жезъл - дълъг прът от абаносово дърво, на което в горния край е разположена сфера от слонова кост, двуглав орел и кордела от Аднреевска лента. Оркестърът започва да свири полонеза. Първата двойка танцуващи са императорът и съпругата на главата на дипломатическия корпус. Обер-хофмаршалът, придружен от церемониалмайсторите, крачи преди царя сякаш, че му проправя път.
 
 "Придворната полонеза беше истинско свещенодействие" - спомня си Началникът на канцеларията на Министерството на императорскя двор А.А.Мосолов [Мосолов А.А. При дворе последнего императора. М. 1993 С.141].  След това валс, а след него - мазурка. След това гостите се отправят към другата зала, където е сервирана вечеря. Празникът завършва с котилион.        През царуването на последния император Николай ІІ, то и последният придворен бал се е състоял на 19 януари 1905 г., а след няколко дни избухва руско-японската вайна. Императрицата Александра Феодоровна все повече и повече се откъсва от придворния живот, затваряйки се в кръга на семейството, тъй като е загрижена за своя син Алексей, който е болен от хемофилия. Обществото обаче не и прощава това - на придворните им е нужна царица, която да олицетворява гостоприемна, приветлива и полагаща грижи за своите поданници, владетелка на страната. Времето по своему разрешава този конфликт. Първата световна война и двете революции (1905 и 1917 г. - Ю.М.) поставят последната точка не само в историята на придворния живот, но и в историята на императорска Русия. Оригиналът на статията ще намерите на електронен адрес:
http://rosizo.ru/life/archives/2002/japan-etiket.html
 
   



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2771338
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805