---

Картините като „Съновидения”

---

     Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  
   

---

Йордан Кацамунски е от онази рядка порода творци, които не понасят празния шум около себе си. При откриване на своята  последната изложба в галерията „Райко Алексиев” той отрони лапидарната фраза: „Всичко, което имам да казвам съм го казал в картините си”. Полезно е на публиката да се напомня от време навреме, че върховната мисия на художника е да рисува, а не да дава пространни интервюта из вестниците.

      В общество като нашето – семирурално, постиндустриално и неокапиталистическо -  творецът не може да не посочи „зимата на своето недоволство”. Решетките, с които сме обградили не само балконите и вратите, но и душите си са намерили отражение и в последните картини. Художникът има правото да мълчи понеже си е извоювал възможността да изобразява. Художествената критика в дадения случай не може да мълчи за него понеже в изложбата се вижда началото на ново, етапно за  българската постсоциалистическа живопис, явление. А това вече е хвърлена към нея ръкавица.

      В една по-ранна рецензия за художника проф. Енчо Мутафов казва за него, че „младите няма да му снемат шапка”.  Дреме му на шапката на твореца кой ще му сваля шапка и кой не (извинете за неумелия каламбур – Ю.М.). Кацамунски усеща своята мисия и стриктно я следва. Диана Попова също казва за него, че той „не се променя”. Но сега, в тази изложба, виждаме не просто промяна, а усвояване на нови, без да се боя от термина, бих ги нарекъл философски пластове в изкуството. Не че авторът е престанал да рисува любимите си дървета, не че се е разделил с любимата жена-силует (момичето с побелелите коси), но е станал по-мъдър, по-абстрактен, по пестелив на багри...

      За мен няма съмнения, че цъкълът му, наречен „Съновидения” може да се възприема и като реминисценция на Далчевата строфа: „Сънят е портата едничка през която умрелите при живите дохождат”. Цветовото излъчване на картинната повърхност е пестеливо-приглушено, но същевременно вълнуващо и затрогващо. Художникът съумява майсторски да съедини конструираната от него пейзажна действителност с нейното геометрично изтълкуване. Цветовата му палитра съдържа както меките дисонанси на сивото и розовото, така и острите противопоставяния на черно и златистожълто, дадено ни например в „Съновидение ХХV”. Тази цветова палитра, демонстрираща фрагментаризираната и пантеистична пейзажност на твореца, става органична цялост и смислопораждащо ядро и на цикъла „Съновидения”. Новото, което трябва да отбележим е, че артистът тематизира геометричните построения пред изобразителния пласт. Това е своеобразна фиксация на трансгресията  пред битието – прегледността и култивираността пред хаотичната разфокусираност на природното. Животът в обекта, в другото, а не обладаването му, е крайната цел на художествения дискурс на Кацамунски, развит в новата му изложба. Тук обаче има едно „но” – комуникативната интонация в платната на художника се крие именно в техния изобразителен срез, даден ни в преплитанията на геометричните построения на първия план с природните обекти, изобразени на втория план. Документално „начертаната” решетка състояща се както от прави, така и от криви лини от втора степен, не скрива, а фиксира психическата концентрация на твореца върху състояния, наречени от него „Съновидения”. Те във своя втори, изобразителен пласт са диалогично многогласни, като съновиденията са изместени от реалния живот на картинния персонаж и свързаните с него предмети.  Това прави индивидуалния гностичен опит на художника и личните му впечатления, опосредовани върху платното, свръхсмислови. Само по този начин „геометризацията” в картините му, дори това, което напомня „малтийски кръст”, получават някаква хтонична скаларност, която не винаги може да се концептуализира от критиката, но винаги се изпитва от зрителят, застанал пред картините на Йордан Кацамунски.

Юлиан Митев, изкуствовед.

Сн.: Юлиан Н. Митев.

---

Сн.: Юлиан Н. Митев.

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---

Сн.: Юлиан Н. Митев

---