Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.11.2007 20:28 - TEXT & ILLUSTRATIONS: Юлиан Митев, Числото "мистично", изложбата - реалност
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 8587 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02.2014 12:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Числото „мистично”, изложбата – реалност


   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  

 


imageimage


 

      За изложбата на секция „13” (за неконвенционално изкуство), открита на  третия етаж на галерията на „Шипка, 6” може да се каже, че е едно от малкото събития, даващи възможност на всеки, който обича изкуството да покаже свои неща. Тя е характерна и с това, че произведенията, изложени там имат задачата, да не робуват на стари естетически постулати, а да се опитат да дадат на зрителя оголения нерв на  онова изкуство, което обозначаваме с думата неконвенционално.

      За да се развива то като такова  е необходимо не само в максимална степен да се пребори с конвенцията „маслени бои – платно”, но и да преодолее догмите на нормативната критика, властвали у нас до края на 80-те години на миналия век.

      Вътрешните импулси  на днешния концептуализъм, излъчвани от изложбените експонати, са своеобразен естетически бунт не само в тясно професионален, но и в  културно-социален план

      Ситуацията на обществения катаклизъм в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век, дала тласък на много нови търсения в днешното българско изкуство, се отразява и днес в творчеството на  представените тук автори.

      Макар и разнородни като идеи и реализации – от бижутерията и накита, през обектите от силиконови подплънки  и кокосови влакна до  рисунки, допълващи фотографиите, те имат и нещо много общо, освен обединяващия ги заряд на концептуализма -  това, че носят в себе си „феномена на Пигмалион”: представените неща получават собствета енергия и действат върху сетивата на зрителя така, както и останалите проблеми, които той носи със себе си.

      При тази изложба трябва да се обърне внимание и на още един  важен момент: сблъсъкът, който преживява днес човекът с електронната техника и виртуалния свят, който той с нейна помощ създава. Този виртуален свят става съвременен Минотавър, готов да погълне своя създател. Тази втора реалност е вярно уловена в работата на Венелин Шурелов (Sub Chat, дърво, ТV монитор, DVD, 200 х 200) . Тук се третира въпросът с кого всъщност разговаряме във виртуалното пространство – с човек или с машина.

      Подчертаната материална вещественост на концептите, представени от  Бора Петкова („Находки в земята - симулация 1, 2  и 3”, кокосови влакна, камъшит, торф) ни дават нова представа за тънкия пласт култура, който така лесно може да бъде разрушен. Аделина Попнеделева, извоювала славата си на заслужен концептуалист с пърформансите, в които тя тъче ризи от коприва и пере мъжки ризи в кал, тук се представя с  два огромни транспаранта – размерите им са  350 на 75 см – наречени „Уличен транспарант” и „Ситуационен код”, с които авторката още веднъж ни напомня за визуалната агресия, в която е потопен съвременният градски жител.    Всъщност тази материалност преобразува концептите, представени на изложбата, като  нещо, което не само трябва да постави въпроси пред зрителите, , но да покаже решенията, както и авторските находки.    Философски погледнато – правилната визуализация на проблема е половината от пътя, който трябва да се измине за да се стигне до отговара. Ценното е, че изложбата ни приканва да извървим тази оставаща половина.

      На тази изложба много от нещата са фотографии, придобили нов смисъл на авторските дорисувания, направени върху тях. Такива са  „Фолк певица” на Боян Добрев; „Автопортрет – ефекти  без фотошоп” І , ІІ и ІІІ на Димитър Яранов,; „Повелителят на мухите” и  „Убий звяра! Прережи му гърлото! Източи му кръвта” (фотография, 75 х 112) от Александър Вълчев; „Натюрморт” от Любен Костов;  „Париж - екстаз и прилепление” (диптих, фотография, 30 х 25) на Людмил Лазаров; Общ гроб на българското изкуство (инджет принт, 100 х 160) на Расим; “Intro” (2 бр. кадри от видео фотография, 13х18) на Тони Христов. Действената и  доказателствената сила на фотографията помага на зрителя да почувства още по-дълбоко авторските инвенции, а деликатното „довършване” на работата на фотографа подчертава техния непрекъснат диалог със зрителя.

      В заключение ще кажа, че каквато и да е представата на всеки един от художниците, взели участие в тази изложба, събрани заедно техните „обекти”  пресъздават едно убедително и почти  загубено в съвременното изкуство (temporary art) чувство за художниците като свободни хора, като най-ценното е, че изложбата съумява да предаде това чувство и на зрителите.

Юлиан Митев.


image 
Фото.1. Интериор от изложбата на "Секция "13". 16.11.2007 г. Сн.: Юлиан Н.Митев.
image 
Фото.2. Итериор от изложбата на "Секция "13". 16.11.2007 г. Сн.: Юлиан Н.Митев.
Фото № 1. Елица Баръмова, "Чадърът на Даная".
image
Фото № 2. Любен Костов , "Натюрморт".
image
    
image
Венелин Шурелов, "Инсталация"
   image
Расим , "Общият гроб на изкуството".
image
Титулна страница на Информационния бюлетин на СБХ, 10 брой от 2007 г., където е поместена тази статия. Сн.: Юлиан Н. Митев.
image
Факсимилие от страница 4 на ИнфоСБХ, брой 10 от 2007 г., където е отпечатана тази статия. Сн.: Юлиан Н. Митев.
image
Факсимилие от страница 5 на ИнфоСБХ, брой 10 от 2007 г., тук е отпечатан краят на статията. Сн.: Юлиан Н. Митев.
 

 




Гласувай:
1



1. tera - Мдаа, интересувам се от изобразително изкуство,
07.11.2007 22:01
но начинът ти на представяне и отсъствието на всякакви снимки едва ли биха накарали някой да отиде да види изложбата. Без да се засягаш :)
Сигурно ще отида да я видя, защото често ходя там.
Лека вечер :)
цитирай
2. ulian - Добре, слагам снимки.
07.11.2007 22:45
С риск да се повторя с официалния пресрелиз на СБХ слагам тези снимки специално за Вас. С уважение Ю.Митев.
Post scriptum&
Разгледайте по-подробно и останалите постинги. Ю.М.
цитирай
3. cornflower - Благодаря ви
08.11.2007 17:27
за постингите и професионалната критика, за информацията, която отдалечените от столицата получават чрез вас.Специално интересуват ме като художник изложбите на "секция 13".
цитирай
4. ulian - Отговор за cornflower
08.11.2007 18:24
Аз не предполагах, че тази тема може да е интересна за някого, тъй като "разшифроването" на подобни неща е трудно, а те са и сравнително малко.
Въобще - генералното ми мнение е, че "иновативните жестове" в общество, подобно на нашето, не се посрещат и не се оценяват адекватно. Смята се ( и може би с право), че те са далеч от дневния ред на обикновения българин.
Ако узная още нещо, което да е интересно по тази тема обязателно ще публикувам нов материал. Желая Ви всичко най-хубаво. Ю.М.
цитирай
5. ulian - Втори отговор за cornflower - Публикувам като коментарстатията на колежката Светлана Куюмджиева за да прочете и други мнения за тази изложба.
09.11.2007 15:53
"Култура". Брой 38 (2477), 07 ноември 2007 г.

Последната изложба на Секция 13

Странно как се променят нещата. Историята на съвременното българско изкуство от последните 15 години поне на този етап се сглобява най-вече по слухове и по версии на очевидци, които често не съвпадат. Част от цялата противоречива хронология е и секция 13 към СБХ. Мнозина знаят, че тази секция е създадена през 1990 година като надежда за няколко поколения художници да намерят място и за т.нар. тогава неконвенционални форми в самото лоно на традиционализма и пластицизма, какъвто е Съюзът на българските художници. Секцията е с максимално отворен периметър на интереси и дава възможност за изява на всички изкушени от съвременните форми. Годишните изложби на тази секция буквално допреди няколко години се гледаха като необичайно предизвикателство и като една от малкото прояви на съвременно изкуство тук изобщо. Постепенно обаче интересът към тази малка брънка от съюзната структура заглъхна, да не кажа направо се стопи.

И така стигаме сега до поредната годишна секционна изложба, която е подредена на 3 етаж на Шипка 6. Очевидно секция 13 е тотално зарязана от половината си членове и основатели. За сметка на това към нея са се присъединили някои млади художници с разностранни интереси и желание за изява. Не знам точно по какви причини, но голямата кауза за популяризиране на съвременните форми на съюзна територия е станала безинтересна за всички. Развръзка няма, победители също. Героите са уморени. Кръговете по интереси вече трайно са се разделили и тяхното общо отроче осиротя.

Тук за изложба и дума не може да става. Сборът, който се е получил, е отчайващо непоследователен и разбалансиран. Разбира се, принципът на секционните изложби е поначало порочен. Тяхната основна цел е да се направи нещо като годишен преглед на най-новото, а от такова нещо днес никой не се нуждае изобщо, поне не в този вариант. Но не това е основният проблем. Стигна се до там, че изложбата на секция 13 официално се афишира навсякъде направо като вид самодейност и като „малък арт бутик – кокосови влакна, камъшит, глина, фотография, инсталация, дигитален печат, смесена техника, акрил, плат, преоткриват залата като място на идеите и тяхното артистично прераждане‛. А още по лошото е, че това описание пасва съвсем на реалността в залата. Не може да се каже дори, че изложбата работи ефективно и като машина на времето, защото като че ли в близкото минало на подобен вид събирания имаше много повече енергия и предизвикателни работи.

Вероятно само заради съпричастност към онази старата идея за секция 13 в експозицията сега участват Аделина Попнеделева, Елена Панайотова, Димитър Грозданов, Боян Добрев, Любен Костов, Расим и т.н. А останалите според мен са попаднали вече тотално безсъзнателно в този сбор. Няма никакъв смисъл да изброявам целия спектър от фотографии, живопис, обекти, скулптура, принтове и странни работи, които няма как да дефинирам жанрово. За съжаление не мога да отделя нито една силна и впечатляваща работа сред всичко това.

Само бих попитала, няма ли кой да каже на Пламен Монев, че това, което прави, не се нарича инсталация, а полиптих и защо Панайот Панайотов се подписва под някакви принтове заедно с някакъв неназован колектив? А какво правят тези закачалки по 30 лв. на Деница Аргиропулос изобщо в изложба? (Това са все въпроси, чийто отговори не ме интересуват принципно.)

Единственият разумен извод е, че секция 13 трябва да бъде закрита. Повечето от художниците, които членуват в нея и които са намерили изява в тази изложба, имат много по-адекватно място в други доста по-смислени проекти. Освен това крайно време е съвременното изкуство да спре да присъства в съюзните анали като „неконвенционални форми‛. Това е предпоставка за една шизофрения на понятията, която може да бъде само вредна, че дори и опасна. Такъв термин не съществува. Така или иначе съвременното изкуство във всичките си вариации и форми печели неудържимо територии навсякъде днес и това дали ще има собствена секция в СБХ няма вече никакво значение, даже напротив – отделянето в специална секция създава едно доста нетипично за съвременното изкуство ограничение. Пък и част от съюзните изложби принципно са отворени за участие на всякакви форми, ако все пак „Шипка‛ 6 е желаната цел.
Светлана Куюмджиева

цитирай
6. cornflower - Въпрос на гледна точка
09.11.2007 18:22
Критиката на Куюмджиева определено не ми допадна, за разлика от вашата.Все пак ако видя изложбата, ще формирам моята.Просто ме заинтригувахте, защото обичам модерно и абстрактно изкуство и си помислих, че секция 13 в СБХ вероятно дава възможност за разкрепостяване търсенията на художниците.
Благодаря ви, а аз ще потърся още информация за експозициите.
Поздрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3414930
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808