Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.10.2007 14:39 - Юлиан Митев, "Кой учи художниците днес"
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1328 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.01.2013 14:32


ЮЛИАН МИТЕВ 
Кой учи художниците днес     Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  



статия Това е моя статия, отпечатана във вестик "Култура" в началото на тази година: Брой 5 (2444), 07 февруари 2007 г.

Предисловие на редакцията :

Месец след официалното честване на 110-годишнината на Националната художествена академия, вестник "Култура" отбелязва юбилея, публикувайки текстовете на студенти от специалност "Изкуствознание". За разлика от познатата и по-често прилагана историческо-хронолог ическа позиция за отразяване на подобни събития, тук предлагаме няколко разказа за отношението на студентите към "тяхната" институция



Кой учи художниците днес?

Отговор на този въпрос даде изложбата на преподавателите от Националната художествена академия в СГХГ (продължила до 3 януари 2007), посветена на 110-годишнината от основаването на първото висше художествено училище у нас. Зрителят можеше да ‛прочете‛ много точно историята и методите на обучение в Академията, ако не за всичките 110 години, то поне за последните 15. Представените произведения обхванаха всички пластически изкуства, при което се получи внушителна панорама на творческите инвенции на преподавателите, а от тази позиция и на онова, на което те обучават студентите. Друго, което веднага направи впечатление, беше качественият дизайн на плаката и каталога на изложбата.

По-голямата част от експозицията беше изградена от разноликата живопис на едни от най-изявените художници в момента. Според мен сред запазилите авторския си почерк се откроиха Тома Върбанов, Божидар Бояджиев, Андрей Даниел и Анна Бояджиева.

Вторият етаж на СГХГ беше изцяло зает от приложните изкуства. Можеха да се видят произведения, предназначени за заобикалящата ни среда, които по една или друга причина рядко се появяват пред очите на зрителите – мозайки, стенописи, витражи...

Гривните и пръстените на Димитър Делчев със своята футуристична пространствена форма са вероятните бижута на утрешния ден. Те оставят у зрителя усещането за миниатюрни космически конструкции, като за това впечатление допринасят и използваните материали – стомана, сребро, позлата.

Художественият медал беше представен от Богомил Николов. В последното десетилетие той влага огромни усилия за разчупване на каноните на едно изкуство с отдавна утвърдени и трудно поддаващи се на модернизация правила, каквото е медалиерството. Търсенията и находките му са във всички посоки – конфигурация, повърхност, цвят, сюжет, материал.

Академията не само пази традициите, но и следи новостите. Днес смела експериментаторска практика, трудно намираща път до изложбените зали, а „утре‛ - практика на ежедневието благодарение на усилията на Красимир Вълканов (представен с копютърната анимация „Невероятните приключения на госпожица Бон Шанс‛) и Светослав Кокалов (‛видеобасня‛ „Жаби‛). Като използват компютъра и диапроектора, те правят важна крачка към обогатяване на пластическия език - включват и протяжността на времето. Комбинацията на всичко това – образ, звук, движение, позволява да се направи нещо, което е и художествено произведение, и мост между различните изкуства.

Книгите, написани от преподавателите, бяха представени с монографичните албуми на Михаил Енев - прекрасни като художествено и полиграфско изпълнение, обобщаващи със средствата на научната и художествена фотография българското историческо и културно наследство, и с книгите на Румен Райчев „Цветовете в изкуството‛ и „Структурна комбинаторика‛, разглеждащи тясно специализирани професионални въпроси. Жалко, че бяха под стъклен похлупак и не можеха да се разлистват. Вероятно би било по-разумно да има табла, на които да бъде представена част от съдържанието им.

Своеобразен идеен център на изложбата беше картината на Пламен Вълчев „Факултетен съвет‛. На площ 75 на 75 см той беше направил групов портрет на част от преподавателите – хора от различни поколения, с различни възгледи и идеи, натоварени с тежката мисия да подготвят творците, които ще създават утрешната артсреда и визуална атмосфера, и по този начин, независимо дали ще си го признаем или не, ще влияят и на самите нас.

Как студентите от НХА се учат от своите учители, какво възприемат или не от техния начин на работа, се видя от Националната младежка изложба на „Шипка‛ 6, застъпила се във времето с преподавателската (през декември 2006). Тези, които внимателно са разгледали двете експозиции, ще могат да си обяснят защо НХА, въпреки критиката на Сирак Скитник, че „всичко в нея мирише на мухъл и нафталин‛, е успяла да утвърди авторитета си. Картините, скулптурите, графиките и нещо симптоматично ново - аудиовизуалните изобразителни средства - показват, че Академията многократно надхвърля своята утилитарна задача на висше учебно заведение, става и духовно средище, търсено от младите хора. Художникът не само твори, но заявява позиция по всички процеси, протичащи в обществото. Дори на това ни преподавателите в Академията - волно или неволно, със сътвореното от тях, с изказаните мнения, с поведението си в учебния процес. А когато преподаватели са най-изявените и признати от обществото творци, то очакванията са младите хора, завършили Академията, да са във висока степен професионалисти и интересни личности.
Юлиан Митев

Юлиан Митев е студент в пети курс "Изкуствознание", НХА.



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3414850
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808