Постинг
27.08.2007 11:25 -
Арт-процес: Съвременните художници и темата за секса.Текст на Милена Орлова. Превод - Юлиан Митев
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 1466 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2010 10:46
Прочетен: 1466 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.08.2010 10:46
Арт-процес
"Съюз на порнографистите"
Автор: МИЛЕНА ОРЛОВА
ВЕСТНИК "Коммерсантъ", Москва.
Превод на български език: Юлиан Митев.
(Dei Gloria ad majorem)
26.08.2007
Съвременните художници разкриват темата за секса групово
Международния киноалманах на "порнографска тема" собствениците на киносалони срамежливо наричат "Забранено за показване"(Destricted). Този алманах, заснет от знаменити съвременни художници след неголямо скандално забавяне с издаване на разрешение за публично прожектиране, което насмалко да се обърне в забрана, все пак получава разрешение за показ. Милена Орлова, журналистка от вестник "Комерсантъ" два часа се мъчи да проумее дали това е хубаво съвременно изкуство или лоша порнография.
Инициатор на този твърде радикален проект е френския режисьор Гаспар Ное, прославил се в киното със заснемане на сцената с грубото изнасилване на актрисата МОНИКА БЕЛУЧИ във филма "НЕОБРАТИМОСТ". За аланаха той сам снима новелата "Всеки се чука поединично" (руски превод - "Каждый трахается в одиночку"). Авторите на останалите шест киноновели са все хора от света на съвременното изобразително изкуство, които, известно е, отдавна и безуспешно се съревновават с кинематографа, мъчейки се по всякакъв начин да завладеят неговата територия. Изложбените зали за последните години започнаха да напомнят все повече на кинотеатри, където в малки и тъмни зали се показва всевъзможен видео-арт, който се отличава от обикновените филми по това, че е направен с изключително скомен бюджет и отрано декларираната "авторскост" и "художественост".
Зад тези определения се крие преди всичко прекрачването на жанровите и прочие професионални условности. Онова, което в голямото широкоекранно кино се счита за брак, халтура (работа, свършена през пръсти), плагиат или непрофесионализъм се приветства в киното, наречено "художествено". В "Забранено за показване" такъв обект за биене става порнографията. Но художниците-режисьори тук не са морализатори, те не бичуват нравите, а издевателстват над консервативната форма на показване на "материала" и пречат на доверчивия зрител да получи удоволствие.
Марко Брамбила е като маниак, нарязъл е кадри от различни порнофилми и ги е монтирал в забързано и синкопично накъсан ритъм като не дава възможност да се разгледат нито лицата, нито другите части на телата. Гаспар Ное също се занимава с порновредителство - неговите герои се съвкупяват под присветванията на стробоскоп. Ричард Принс пък обратно, отчаяно се любува на наивното ретро на 70-те - избелялата червеникаво-златиста на цвят лента придава на стандартния сюжет за лекаря и неговата пациентка антикварна ценност. Между другото, със същия трик, като преснима класическите рекламни плакати на "Малборо" с каубоя той си спечелва популярност и в изо( а и пари - той се счита за автора на най-скъпата фотография в света - този същия каубой е продаден на аукцион през г. за 1,2 млн долара)
На истински сюрреализъм намирисва филма на Матю Барни: побъркан в своето творчество на темата вазелин, приятелката си Бьорк и метаморфозите. Неговият герой се слива в екстаз с нещо подобно едновременно и на гигантски булдозер, и на кран, нещо подобно на вибратор за циклопи. Трябва да се каже, че подобно зрелище си е направо срашничко. Модната британска авторка Сам Тейлър-Ууд, която познаваме от фотографиите и видеото на известни личности в непривично за тях амлоа, и тук остава вярна на себе си. Впрочем едва ли някой ще се досети, че нейният персонаж, тъжно онаниращ сред живописен пейзаж, е истинска порнозвезда, майстор в този жанр.
Най психологичен и трогателен е филмът на Лари Кларк - веднага се вижда, че този бивш художник отдавна се подвизава в голямото кино. Режисьорът разпитва подрастващите за техния първи секс и за ролята на порнографията в интимния им живот. Тинейджърите отначало се смущават, а след това все повече се разкриват (отварят) и накрая сами са готови да участват в порноснимки.
Най-свеж и жизнерадостен е филмът на Марина Абрамович "Балкански народен еротичен епос". Знаменитата майсторка на пърформансите, представяща ни се на екрана в образа на строга очилата учителка ни разказва за старинните обичаи, които уж са разпространени сред населението на Балканския полуостров. Нейните коментарии са илюстрирани с фолклорни сценки - мъже и жени в народни носии си смъкват потурите или вдигат полите в магически ритуали, а най-рискованите обряди са показани с помощта на мултипликация. Тези обичаи са разбира се не за удоволствие, а за плодородие и здраво семейство. Филмът завършва с хорово изпълнение на песен, протяжна като вълчи вой, за това как страда славянската душа. Заради този заключитилен колективен оргазъм зрителят може да изтърпи предишната прелюдия, продължаваща час и половина.
"Съюз на порнографистите"
Автор: МИЛЕНА ОРЛОВА
ВЕСТНИК "Коммерсантъ", Москва.
Превод на български език: Юлиан Митев.
(Dei Gloria ad majorem)
26.08.2007
Съвременните художници разкриват темата за секса групово
Международния киноалманах на "порнографска тема" собствениците на киносалони срамежливо наричат "Забранено за показване"(Destricted). Този алманах, заснет от знаменити съвременни художници след неголямо скандално забавяне с издаване на разрешение за публично прожектиране, което насмалко да се обърне в забрана, все пак получава разрешение за показ. Милена Орлова, журналистка от вестник "Комерсантъ" два часа се мъчи да проумее дали това е хубаво съвременно изкуство или лоша порнография.
Инициатор на този твърде радикален проект е френския режисьор Гаспар Ное, прославил се в киното със заснемане на сцената с грубото изнасилване на актрисата МОНИКА БЕЛУЧИ във филма "НЕОБРАТИМОСТ". За аланаха той сам снима новелата "Всеки се чука поединично" (руски превод - "Каждый трахается в одиночку"). Авторите на останалите шест киноновели са все хора от света на съвременното изобразително изкуство, които, известно е, отдавна и безуспешно се съревновават с кинематографа, мъчейки се по всякакъв начин да завладеят неговата територия. Изложбените зали за последните години започнаха да напомнят все повече на кинотеатри, където в малки и тъмни зали се показва всевъзможен видео-арт, който се отличава от обикновените филми по това, че е направен с изключително скомен бюджет и отрано декларираната "авторскост" и "художественост".
Зад тези определения се крие преди всичко прекрачването на жанровите и прочие професионални условности. Онова, което в голямото широкоекранно кино се счита за брак, халтура (работа, свършена през пръсти), плагиат или непрофесионализъм се приветства в киното, наречено "художествено". В "Забранено за показване" такъв обект за биене става порнографията. Но художниците-режисьори тук не са морализатори, те не бичуват нравите, а издевателстват над консервативната форма на показване на "материала" и пречат на доверчивия зрител да получи удоволствие.
Марко Брамбила е като маниак, нарязъл е кадри от различни порнофилми и ги е монтирал в забързано и синкопично накъсан ритъм като не дава възможност да се разгледат нито лицата, нито другите части на телата. Гаспар Ное също се занимава с порновредителство - неговите герои се съвкупяват под присветванията на стробоскоп. Ричард Принс пък обратно, отчаяно се любува на наивното ретро на 70-те - избелялата червеникаво-златиста на цвят лента придава на стандартния сюжет за лекаря и неговата пациентка антикварна ценност. Между другото, със същия трик, като преснима класическите рекламни плакати на "Малборо" с каубоя той си спечелва популярност и в изо( а и пари - той се счита за автора на най-скъпата фотография в света - този същия каубой е продаден на аукцион през г. за 1,2 млн долара)
На истински сюрреализъм намирисва филма на Матю Барни: побъркан в своето творчество на темата вазелин, приятелката си Бьорк и метаморфозите. Неговият герой се слива в екстаз с нещо подобно едновременно и на гигантски булдозер, и на кран, нещо подобно на вибратор за циклопи. Трябва да се каже, че подобно зрелище си е направо срашничко. Модната британска авторка Сам Тейлър-Ууд, която познаваме от фотографиите и видеото на известни личности в непривично за тях амлоа, и тук остава вярна на себе си. Впрочем едва ли някой ще се досети, че нейният персонаж, тъжно онаниращ сред живописен пейзаж, е истинска порнозвезда, майстор в този жанр.
Най психологичен и трогателен е филмът на Лари Кларк - веднага се вижда, че този бивш художник отдавна се подвизава в голямото кино. Режисьорът разпитва подрастващите за техния първи секс и за ролята на порнографията в интимния им живот. Тинейджърите отначало се смущават, а след това все повече се разкриват (отварят) и накрая сами са готови да участват в порноснимки.
Най-свеж и жизнерадостен е филмът на Марина Абрамович "Балкански народен еротичен епос". Знаменитата майсторка на пърформансите, представяща ни се на екрана в образа на строга очилата учителка ни разказва за старинните обичаи, които уж са разпространени сред населението на Балканския полуостров. Нейните коментарии са илюстрирани с фолклорни сценки - мъже и жени в народни носии си смъкват потурите или вдигат полите в магически ритуали, а най-рискованите обряди са показани с помощта на мултипликация. Тези обичаи са разбира се не за удоволствие, а за плодородие и здраво семейство. Филмът завършва с хорово изпълнение на песен, протяжна като вълчи вой, за това как страда славянската душа. Заради този заключитилен колективен оргазъм зрителят може да изтърпи предишната прелюдия, продължаваща час и половина.
Изкуство и пазар. Връзките с общественос...
Юлиан Митев,превод: "Историята на п...
АНТОНИО ДЖЕУЗА, Видеото: смешното изкуст...
Юлиан Митев,превод: "Историята на п...
АНТОНИО ДЖЕУЗА, Видеото: смешното изкуст...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
