---

Изложбата на бакалаврите от НХА – дискретният чар на (ново)завършилите

---

   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  

---

 
В салоните на първия и втория етаж на ЦСИ „Шипка, 6" и тази година по традиция през месец юли бе устроена изложба на дипломантите от НХА. Тя впечатлява, понеже е венецът на четиригодишното обучение на студентите. Показани са дипломните проекти на завършилите факултетите по изящни и по приложни изкуства.
На заинтересувания зрител е дадена представителна извадка от млади художници, които скоро ще влеят своите усилия, умения и талант в областта, която наричаме българско изобразително изкуство.
 
В представените от тях творби могат да се видят както специалните знания и умения, които обучаваните са придобили през време на следването по избраната от тях специалност, така и резултатът от четиригодишните усилия на техните преподаватели. Представени са всички специалности и направления, които утре ще определят тренда, ще оформят българската книга и плакат, ще ни радват с успехите на живописта и скулптурата, ще влияят върху оформянето не само на детската, но и на цялата предметна среда.

Тази изложба е характерна и с това, че се намира на линията на своеобразен биографичен „водораздел" – тя е последната тяхна обща изложба като студенти и първата им групова изложба като дипломирани специалисти. Строгият конкурс при постъпване в НХА завършва с не по-малко строг подбор при представянето на дипломните им работи.
От времето на италианското Възраждане правилото гласи, че Академията няма да те научи да рисуваш, а пък и задачата на днешната Национална художествена академия е по-скоро да социализира младите хора в сферата на изкуството и да възпита в тях онова специално пластическо мислене, което отличава твореца от останалите хора. Най-трудна е задачата да ги научи да изработват своите концепти, които да движат изкуството и да казват нещо наво на зрителя и на обществото – трудна и отговорна задача, която Академията решава с общите усилия на своите преподаватели.

Именно поради интереса към концептуалното се спирам не на всички учасници в изложбата, а на ония, чиито концепции са впечатляващи.
От всички участници най-трудно се преценяват произведенията на стенописците, понеже те са представени със снимки, но и най-добрата снимка трудно може да замени впечатлението от оригинала.

Заслужава да се споменат стенописите в Столичната библиотека, изпълнени по проект на Гергана Манова. Тя е успяла да забележи и отрази това, че в наши дни ролята и характера на четенето се променя. Впечатляващи са и „Арките", изпълнени в техника сграфито на Лилия Петрова.

От живописните платна на Марияна Велева и Жени Павлова лъха усещането за младата съвременна жената, представена като дива орхидея.

Експонатите, които е представила Гергана Христова от „Порцелан и стъкло" показват, че дипломантката не само е овладяла тези материали, но и умело е успяла да ги подчини на своята творческа воля. Илияна Григорова от същата специалност изпъква пред зрителя, като съвременен алхимик, оладял до тънкости секретите на художестветана обработка на стъклото. Представените от нея форми са странни и увлекателни, като в същото време показват добро покриване на амбициозните задачи, които авторката с артистича лекота разрешава.

Това, което ни показват като корпус от художествени произведения дипломантите от приложните изкуства дава възможност да се направи извода, че тези млади хора са сероизно подготвени да се реализират като художници-приложници.

Концептуалното, което видяхме в работите на завършилите факултета по изящни изкуства е по-малко като количество, но това е разбираемо.
От специалността „Плакат" работите, представени от Петър Чучулигов правят впечатление със своята удивителна хармоничност, изчистена линия, привлекателни, но пестеливи цветови решения. Дипломната му тема – „Тайната" – е разкрита по специфичен и оригинален начин. В тази тема той концептуализира нова символика като към познатите символи за тайна добавя и нови – заекът и жабата.

От специалността „Книга и печатна графика" проектът на Кристина Костадинова се откроява класа над останалите със своята балансираност и умение за организиране в единна тъкан на разнородните елементи, от които се състои печатната страница.

От скулптурата заслужава да се спомене голото женско тяло, част от дипломната работа на Росица Николова. Тук може да се съжалява само за тава, че когато човек толкова добре е овладял анатомията не бива да забравя, че фигурата трябва да има и характер. Тонирането на повърхността, представянето на фигурата като че ли направена от папие-маше и затворените очи на статуята са част от концепцията, но пътят би трябвало да е приминат изцяло.

Енигматични, но същевремено свежи, колористични и дълбоко преживени са платната на Христина Ванчева, озаглавени „Отблизо І, ІІ и ІІІ" – нейната концепция е да представи „чудото на дребните детайли" и още ведниж да ни напомни пословицата, че „дяволът се крие в подробностите" пък те може дори и да са живописни.

Отдалеч личи дарбата на концептуалист в работите на Свилена Жекова Нейният диптих „Станка - 1947", „Станка - 2007" ни показва, че „на годините бързеят всичко отнася"(Далчев). Двата живописни портрета са нарисувани с болка и топлота към обикновения човек.

Успешно се представя и Георги Пасев със своите три картини, озаглавени „Разгъвания 1, 2 и 3". Той е намерил интересна форма на изказ, в която не само да се прояви неговият дар на колорист, но и се коцептуализират смело черти от паметници на изкуството, намерени при археологически разкопки по българските земи. Той е съумял да почувства през пелената на вековете характера на нашите прадеди и да улови маниера на изкусните майстори от древността.
Ако приемем, че сметките на Едисон за съставките на успеха – 99% труд и 1% талант са верни то представените на тази изложба млади художници покриват критериите и, надявам се, че по-нататъшните успехи няма да закъснеят да дойдат при тях.
Юлиан Митев

Честно казано не се сещам коя е тази Росица Николова /скулптура/. От дипломиращите се бакалаври нямаше такава персона. http://rosinikolova.com/ за нея ли става дума?