---

DEI GLORIA AD MAJOREM

---

Излезе новата книжка на сп. "ИнфоСБХ" № 4 от 2007 г. , където на 3 и 4 стр. е поместен текстът на моята рецензия за изложбата на Светлин Русев.

---

Юлиан Митев
Изложбата на Светлин Русев като медия

---

   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  

---

Времето и пространството в българската история определят посоките на наратива в изложбата на академик Светлин Русев, представена в галерия „Райко Алексиев". Работата е там, че не само са избрани 13 момента от българската история, но и свързващото звено в тях е героичността и саможертвата на изобразените персонажи - от войниците на Самуил до невръстните деца от Ястребино. Героичното и саможертвата формират проблемните ядра, пулсиращи като тематични и идейно-художествени маркери в една пределно напрегната изобразителна реалност, която, представена по едно и също време и на едно място, ни дава ясна представа за меганаративите, върху които се опира майсторът на четката.

Отделните повествувателни цикли в неговото творчество – решени преднамерено скромно като тонове и конструкции – същевременно запазват своята индивидуална художествена специфика, но същевременно са елементи на цялостната творческа концепция на автора за онова, което той приема като трагика и героизъм. Те също така представят неговата цялостна концепция за „художественото" в българската история, за героя и неговата духовна вселена.

Величието се постига по няколко линии – това е преформатирането на кавалетната живопис, а оттук и необходимостта от „фресково" живописване. Използват се устойчиви иконографии. Например самуиловите войници са подобни на иконографияна на 40-те мъченици. Въвеждащият герой в картината винаги е в по-сложен ракурс от този на главния герой, който пък, като правило, е предаден в морална перспектива.

Художествената идея за жертвата и саможертвата е в пряка връзка с нравствените представи на автора за света на човешкото. Оттук пък е и търсената дегероизация, постигната с чисто живописни средства като тон, линия, петно и цвят. Авторът работи преимуществено с тъмната гама – черно, сиво, кафяво. Като техен контрапункт са избрани бялото и червеното. С помощта на сложни тонирания и лесировки е постигнато пулсиране на повърхността, дотолкова, доколкото това ще спомогне за „вчувстването" на зрителя.

Освен това трябва да се отбележи и виртуозната работа със шпаклата, което зрителят може да се убеди, като разгледа отблизо картината, посветена на събитията, които са имали място през 90-те години в Близкия Изток, където труповете са поставени в позата на ембриони, а ковчегът е подобен на супеданеум.

Червеното е подбрано по такъв начин, че, волно или неволно, да доведе до кресчендо на когнитивния дисонанс у зрителя – той не може окончателно да определи дали това е червеното на кръвта на героя или от огъня на саможертвата, дали е онова червено, което е възприето в различните идеологии, или принадлежи конкретно на някоя от тях. От друга страна е бялото, но не като титатнвайс или цинквайс, а като оная мраморна белота, с която светят телата, обладани от устрема към героичното или пък вече намерили своя покой в отвъдното.

Когато зрителят излезе от изложбата той неминуемо ще си зададе въпросите, които са го развълнували, а това означава че авторът е изпълнил своята роля като творец.Изложбата на Светлин Русев като медия

---