Магда Абазова е от поколението художници, родени през 20-те години на XX век. Нейният кръг съмишленици се очертава от автори като Иван Кирков, Тодор Панайотов, Найден Петков, Любен Зидаров и т.н. Тя обаче остава извън всякакви класификации и характеристики на генерациите. Може да се каже, че Магда Абазова е от този тип автори, които в своето развитие запазиха много от принципите на класичното, но и постановиха много от модерното.

До 1982 г. тя има само две самостоятелни изложби и горе-долу от това време започва нейното признание.  Тази особеност за биографията на художничката е важна най-малкото защото е странна. А е странна, защото тя винаги е била признавана от колегите и специалистите и нейзнайно как дълго време стоеше в периферията на обществено утвърдените автори. За Магда неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в нашето изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си бе канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Същественото в случая е, че тя прехвърляше мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и накак си несъзнателно и без никакви амбиции се включи в най-новите тенденции.

Днес Магда Абазова е от най-признатите български автори. Вярно, че признанието я достигна малко късно, едва ли не в последните десетилетия на живота й, но за сметка на това то не отминава с годините и по някакъв начин и днес откриваме все нови и нови стойности в изкуството й.

В жанрово отношение художничката се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. И в „най-обикновените” натюрморти авторката търси скрития смисъл на предмета. А и в най-смелите си абстракции тя подсказва аналогии с реалността. Художничката има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците й от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка.

В енциклопедиите Магда Абазова най-често се показва с ранния си автопортрет от 1962 г. В семейната колекция има и рисунки и живопис от по-ранен период. От тези работи до най-късните пътят е дълъг и изпълнен с достатъчно парадокси. Магда обаче остава винаги вярна на себе си и ясно може да бъде проследена една линия, която се определя с думата човечност и с характеристиката талантливост. Днес, когато честваме нейната 90-годишнина, все по-остро изпъква необходимостта да се обърнем към това гениално творчество, за което всички комплименти са някак си недостатъчни. Димитър Грозданов