Постинг
07.01.2013 12:32 -
Криза и пазар на изобразително изкуство (но не у нас)
Автор: ulian
Категория: Други
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2013 12:41
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.01.2013 12:41
Frieze въпреки кризата
Новината на лондонския панаир тази година са старите майстори, иначе Frieze запазва досегашните си силни страни: изкуство с най-високо качество за платежоспособна публика, отбелязват сп. Art и Monopol.
White Cube, London
След 10 успешни години панаирът в бялата палатка в Риджънтс Парк прибави ново име към названието си. Отсега нататък той ще се нарича Frieze London в отличие от двете новородени: Frieze New York и Frieze Masters. Иначе всичко трябва да е постарому: 175 галерии от 35 страни показват своята стока, шумно и забързано е там, колекционерите нямат много време за размисъл и се купува, сякаш няма световна финансова криза.
Пол Макарти, White Snow Head, 2012,
Тенденциите от аукционите през последните 12 месеца се изразяват ясно и тук: горната част на пазара на изкуството функционира, както в годините на бума. Топ имената се купуват добре, както преди. При галерия Hauser & Wirth една съвсем нова пластика на американеца Пол Макарти се продаде на колекционер от Европа за 1,3 млн. долара, бързо изчезват и деветте картини на хитовия Гед Куин (р. 1963 в Ливърпул), предлагани от лондонската галерия Stephen Friedman на цени от 35 000 до 130 000 лири.
Панаирът даже е станал политически. При Matthew Marks от Ню Йорк показват британеца Дарън Алмонд с Inthistogether (2012), бронзов плакет със същия надпис, който правителството на Дейвид Камерън превърна в нещо като свое мото. Ала за факта, че не всички гребем в една лодка, ни напомня немският художник KП Бремер, представен от лондонската галерия Vilma Gold, със своята „Корекция на националните цветове според разпределението на богатството”, вариант на германския флаг, при който златното е 95%, черното заема останалото, а червеното е почти невидимо. Черното представя средната класа, червеното – останалите домакинства, а златното – едрия капитал.
Изненадата тази година е по-малката сестра на панаира – Frieze Masters, в северния край на парка, стига се пеша за 10 минути или с безплатен автобус. Палатката, съз-дадена от живеещата в Ню Йорк немска архитектка Анабеле Зелдорф, е просторна и елегантна, широки коридори между щедро оформените щандове на над 70 галерии, издържани в три топли тона на сивото и в бяло. Тук изкуството, създадено преди 2000-та, може да диша и да се разгърне. И то го прави. Aquavella от Ню Йорк, за пръв път в Лондон, е направила особено впечатляващ щанд, на него освен другото има късна творба на Едгар Дега до три портрета на Люсиен Фройд, един от които чудесна рисунка с въглен, а между тях – особено жизнерадостно късно произведение на митичния Пабло Пикасо. А най-големият сред всички, Larry Gagosian, показва големоформатни черно-бели фотографии на Ричард Ейвдън.
Една късна творба на Пикасо „Мъж и жена с букет” (1970) бе продадена още в първия ден от нюйоркския галерист Christophe Van de Weghe за 8,5 млн. долара. А Марк Глимчър, президент на Pace Gallery в Ню Йорк, която току-що откри красив лондонски филиал, предлага картина на Александър Калдер за 12,5 млн. лири. И Helly Nahmad предлага един Калдер – „Триумфално червено”, голямо колкото автомобил, цената е също около 12,5 млн. лири.
Въпреки това като цяло по-старото изкуство е много по-евтино от съвременното. Галеристите на Frieze Masters насочват вниманието на купувачите върху това. Rupert Wace Gallery от Лондон, специализирана в древноегипетско и други предхристиянски изкуства, предлага няколко брадви от мегалит, някои за не повече от 850 лири. Половин час след началото на панаира четири бяха продадени. Тук най-старите обекти са на 4000 години, произхождат от Месопотамия. Картините на стари майстори като Джовани дал Понте, Франсиско Сурбаран, Теодор Жерико са на цени до 1 милион лири.
Невинаги смесването на изкуст-вата и епохите върви добре, а в едно интервю в изданието на панаира Art Newspaper Крис Деркън, директорът на Тейт Модърн, предупреждава срещу безразборната комбинация на старо и ново: „Едно старо произведение много ще се ядоса на това.” Така се е случило при Bernheimer и Colnaghi, където прекрасни фотопортрети на Ани Лейбовиц висят до холандски стари майстори, които, разбира се, са онеправдани, но не могат да се съпротивляват.
Големите американски колекционери отново ги няма в Лондон. „Ще ги видим обаче в Маями”, смята Бруно Брунет от Contemporary Fine Arts, берлинската галерия е донесла големоформатни работи на Марсел Айхнер. Но ги няма не само американците, които вероятно могат да бъдат видени на парижкия панаир Fiac. На лондонския панаир липсват и някои галерии, които години наред са идвали тук: Marian Goodman, Paula Cooper, Xavier Hufkens, Barbara Gladstone… А присъстващите са донесли по-малки работи и са подредили концептуално щандовете си. Цари атмосфера на взаимно дебнене: как да се правят само малки грешки. Ала Бруно Брунет е доволен след първите дни: „В Лондон светът все още е наред”, казва той.
С оригинала на материала може да се запознаете на:
http://www.bta.bg/bg/mags/lik/2012/11/OnTheCover
ЛИК. Брой 11/2012
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
