Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.09.2012 09:59 - За успеха?! -три съвета и един тест
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2098 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.12.2012 09:13


    Съвети: 1. Себеотдаване и мотивация       Хърбърт Саймън, американски икономист, нобелов лауреат за 1978, изчислява, че за да се превърнеш в експерт от световно ниво в която и да е сфера, следва да посвещаваш на своята цел поне по 40 часа седмично, и то през 50 седмици от годината. Други търсят нови измерения – трудът за тях се изчислява в часове: за постигане на световно равнище са необходими 10 000 часа себеотдаване!
    Какво е онова, което би ни стимулирало да продължаваме да упорстваме? За психолога от Харвардския университет Хенри Мъри, създател на Тематично аперцептивния тест (ТАТ) за изучаване на личността, това е силната мотивация. Силно мотивираните хора желаят още от детството си да владеят и разширяват способностите си, да контролират ситуациите, за да се издигнат колкото е възможно по-бързо. Онези, които вярват в себе си и са упорити, стигат до подиума на победителите.
    Даниел Голман, също психолог от Харвард, прави проучвания сред 1528 лица с висок коефициент на интелигентност, като проследява тяхната успеваемост от детството до зрелостта им. И така 40 години след като подбира групата си, той установява, че най-успелите са и най-упоритите. Цитира един интересен пример. При една от поредните сбирки на групата организира спортни игри и забелязва, че успяващите предпочитат да са сред онези, които играят, а не сред зрителите, дори когато онова, което правят, не им се удава. Още едно потвърждение на твърдението, че добре мотивираните хора са и най-честите победители.
    2. Мисли положително!       Друга група психолози и социолози добавят към тези заключения и необходимостта от оптимизъм, който всъщност е и част от комплексното понятие мотивираност. Големият испански учен Мигел Иеро твърди, че „оптимистът има по принцип повече идеи, осъществява ги в по-голяма степен и по-често владее съдбата си”.
    Чарлз Снайдер от университета в Канзас прави проучване сред академичните среди в САЩ и установява, че успеваемостта на повечето от преподавателите и студентите зависи от начина им на поведение и не толкова от коефициента им на интелигентност. Студентите с положителна нагласа се радвали на далеч по-добри резултати от получилите максималните точки на S.А.Т. Студентите с висши нагласи и позитивно мислене си поставят по-високи цели и обикновено знаят как да ги постигнат. Оптимизмът ги изважда от нехайството и пристъпите на отчаяние, подсказва им изходите от трудните ситуации. Песимистите пък, напротив, са убедени, че когато нещата им не се получават, нищо не може да се направи, а превратностите в живота те приемат като удари на неизбежната съдба.
    Успешната формула
Голман твърди, че всъщност „съчетанието от талант и усилия е успешната формула за постигането на успех”. Това съчетание той нарича „емоционален интелект”, който се изразява в „способността ни да се мотивираме сами, да упорстваме за постигане на целите си независимо от обратите, да контролираме първичните си импулси, да разчитаме правилно бонусите, да регулираме чувствата си, да не позволяваме мъката да надвива желанието за работа, да можем да се сработваме с другите”. Харвардският психолог е убеден, че възпитанието е ключовият инструмент за формирането на нашия емоционален интелект, като неотстъпно твърди, че ако родителите възпитават децата си по тези норми, те ще могат да изградят у себе си прекрасни емоционални основи за успешна реализация.
    Мотивацията, дори и желязна, също е недостатъчна за постигането на траен успех. Албърт Бандура от университета в Станфорд допълва още едно качество, задължително не само за постигането, но и за овладяването на успеха: автоефикасност. Този инструмент ни помага да се поучим от грешките си и да намерим сили да ги преодолеем. Съчетава себеуважението и устойчивостта пред трудностите. С най-добра автоефикасност се отличават хората, които вярват в успеха, гледат на грешките си като на въз-можност да се поучат и съумяват да преодоляват чувствата в случаите на малки провали.
    Отсъствието на автоефикас-ност ни кара да смятаме, че самият живот се контролира от външни сили, тласка ни да се чувстваме отговорни само за лошите неща и никога за добрите. Няколко поредни по-малки провала в тези случаи са в състояние да подтикнат лишения от автоефикасност човек да повярва, че е невъзможно да победи, което пък го кара да избягва добрите опити за това.
    Опитите, които осъществява Бандура, изобилстват с примери в подкрепа на факта, че вярата в успеха и способността ни правилно да разчитаме грешките, да ги преодоляваме в крачка или да ги отстраняваме неизбежно води до успех. Той припомня, че биографиите на много победители като Хенри Форд, Уолт Дисни и Бил Гейтс изобилстват от доста обрати, които те превъзмогват. Грешките си приемат по-скоро като информация за грешната посока, която никога не бива да се допуска, и убедени в успеха си, триумфират.
    3. Предопределеност и нюх       Керъл Дюк, социален психолог от Станфорд, е напълно убедена, че успехът се предопределя не от вродени качества, а от умствената ни нагласа да възприемаме нашите способности и талант. Според нея хората се делят на две групи: хора с предопределен манталитет и хора, чийто манталитет е отворен за развитие. Първите са убедени, че умствените им въз-можности са даденост, която не търпи промяна и развитие. Те сами си определят умствени граници и никога не правят опити да ги надскочат. Именно поради това те се страхуват от предизвикателствата, не се вслушват в критики и се чувстват застрашени от успехите на другите. Всичко завършва с това, че престават да се развиват, като никога не постигат онова, на което са реално способни.
    За разлика от тях типът „колко съм умен!” гледа на себе си като на обект за вечно развитие, не се задоволява с това, което притежава в момента, чувства, че има още много да постигне и развие и това го кара да открива възможности за нови постижения.
    Според Дюк децата могат да се възпитат да развиват способностите си. Тя препоръчва никога да не им се казва „колко си умен!”, защото дори това ги етикира по някакъв начин, тоест определя им граници. Вместо да възхваляваме техния талант и умствени възможности, тя препоръчва поощрения от типа: „не беше лесна задача, но ти успя да се съсредоточиш и да я преодолееш”.
    Всички можем да цитираме на пръсти семейства, които триумфират в определени сфери, като братята Ротшилд, Щраус-баща и син, Дюма-баща и син, братята Кенеди, фамилиите на редица холивудски знаменитости. Но фактът, че различните поколения се радват на успех, не доказва непременно, че гените имат предопределящо значение за успеха. Нещо повече, днес психолози и социолози са на мнение, че на тях не бива да се разчита прекалено, тъй като се унаследяват до тринайсето коляно и комбинациите на ДНК са непредвидими.
    През 2006 група учени от университета в Бон осъществяват интересно проучване върху феномена за предприемаческия успех. Според Армин Фолк, ръководител на проекта, смелите и предприемчиви родители отглеждат деца, които се впускат много по-често в нови големи начинания, а за партньори в живота търсят сходни личности. Тяхната увереност в собствените им сили и възможности неизбежно ги води към успех. Така според Фолк не толкова наследствените дадености, колкото примерът на родителите гарантира успеха на някои фамилии.
    И не на последно място – учени психолози и социолози изтъкват значението на познатата фраза „да си на точното място в точния момент”. И тук мненията им се разполовяват почти поравно. Едните вярват в успеха, другите в индивидуалния нюх и решимостта да преследваш момента.
     ТЕСТ: Проверете сами     Умеете ли да се възползвате от възможностите за постигане на успех?
    Помислете си за някоя ваша първостепенна житейска цел и отговорете на следните въпроси, като маркирате числа от 1 до 4.
1 означава, че предложеният вариант не отговаря на вижданията ви; 2 – че предложената фраза е валидна само за някои случаи; 3 предполага почти пълно съответствие на предложението и вашето виждане; 4 е налице при пълно припокриване с вашата стратегия за постигане на успех.
1. Когато е трябвало да вземам жизненоважни решения, го правя решително и без отлагане.
2. Да победя и да постигна целите си за мен е една от най-големите радости в живота ми.
3. Отделих голяма част от времето си за постигането на тази цел.
4. Вярвам във възможностите си и съм убеден, че силите ми позволяват да постигна целите си.
5. Неуспешните стъпки и техният анализ ми помага да се поуча от грешките си.
6. Лесно мога да се контролирам пред изкушенията, които ме отклоняват от основната ми цел.
7. Заобикалящите ме знаят, че вярвам в постигането на успех.
8. Разпределям добре времето си, като никога не забравям крайната си цел.
9. Опитвам се без капка завист да се поуча от хората, постигнали успех в сферата, в която са съсредоточени целите ми.
10. Когато преследвам дадена цел, думите и действията ми са изцяло подчинени на тази идея.
11. Вярвам, че хората, които ме заобикалят, ще изиграят положителна роля за постигане на моята цел.
12. Когато ме ентусиазира нещо, свързано с поставената от мен цел, рядко го изоставям.
13. Мисля се за късметлия заради поставената от мен цел.
14. Чувствам се отлично след изпълнението на задача, свързана с поставената от мен цел.
15. Не ми харесва да оценявам работата на заобикалящите ме.
16. Обичам да си определям срокове за изпълнението на задачите, свързани с постигането на целта ми.
17. Опитвам се да не обещавам неща, засягащи моята цел, ако не мога да ги изпълня.
18. Удовлетворен съм, когато постигам макар и временно решение на проблемите си.
19. Убеден съм, че е по-добре почти винаги да разрешиш, отколкото да подминеш превратностите.
20 . Изпитвам отговорност за грешките и успехите в интересуващата ме сфера.
21. При вземането на кардинални решения, свързани с постигането на моята цел, не ме интересува какво мислят околните.
22. За мен е много важно да знам, че целта ми е реалистична.
23. Харесва ми, когато в екипите, с които работя, се оценява кой изпълнява задачите си и кой – не.
24. Харесва ми да говоря със заобикалящите ме за моята цел.
25. Не ме притеснява фактът, че кардиналните решения трябва да взимам сам.
Резултати:
Сумирай точките от оградените отговори. Крайният сбор отговаря и на процентите успеваемост, на които можеш да се надяваш при постигането на целите ти. Остатъкът до 100 също е важен, защото може да ти подскаже как да подобриш работата си. Ако процентът, който си постигнал, е 60, това означава, че си използвал именно 60% от предимствата си и имаш възможност да положиш усилия за оползотворяване на останалите 40%, докато се появи шансът за постигане на твоята цел.
    Оригиналът може да бъде прочетен в списание "Паралели",  бр. 51-52/2010
http://www.bta.bg/bg/mags/paraleli/2010/51-52/Story


Тагове:   успех,   тест,   съвети,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2676482
Постинги: 1530
Коментари: 191
Гласове: 1804