---

"Цветът - фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт"

---

Този клип е илюстрация към моя научен доклад "Цветът - фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт". Предвижда се докладът да бъде изнесен на десетите изкуствоведски четения 20-23 май 2012 г. от 11,30 ч. в секцията "Диалози между изкуствата".

---

Благодаря публично на актрисата Силвия Станоева, която се съгласи да прочете следният дикторски текст:

"Текст към видеоадоклада „Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт”

 Цветът и светлината имат не само огромна техническа роля при видеозаписа, но и първостепенно значение при решаване на художествените задачи. Още по времето на черно-бялата фотография започват безброй опити за откриване на цветната фотография.  По време на челно-бялото кино има опити за използване оцветяването на отделни кадри или сцени за да бъде подчертано тяхното смислово значение, да изпъкне персонажа, да се изгради уникален мизанкадър. Първоначално формалните и художествени търсения на поколения фотографи и режисьри водят до момента, когато се осъзнава истината,  че цветът играе първостепенна роля. Айзенщайн пръв изгражда цветивия настрой на своите филми не само теоретически, но и на пактика във филма „Иван Грозни”.

Цветът във видеоарта изпълнява задачи на няколко низа:

Цветът като символ,

Цветът като атмосфера

Цветът като акцент

Цветът като самостоятелен „персонаж”

Цветът като проблем на зрителското виждане.

От огромното количестви видеоарт, създаден от 60-те години до наши дни, може да се направи изводът, че в него пътят от ахроматичното до цветното е бил дълъг, покрит с огорчения, изненади и художествени находки.

Основната цел – художествената радикална провокоция на зрителя – има своята цветна съставка.  Тя се осмисля от българските артисти както от тяхните самостоятелни художествени инвенции, така и от аналогиите на световното художествено развитие. Произведенията на българските артисти демонстрират, че те добре владеят възможностите на цвета и светлината при решаване на своите художествени задачи в областта на видеоарта.

От друга страна това поставя българския видеоарт -  като задачи и реализации -  на достойно място в развитието на световното видеоизкуство.

Текста чете актрисата Силвия Станоева".

---

Подробно програмата на изкуствоведските четения може да бъде видяна на:
http://ulian.blog.bg/drugi/2012/05/04/programa-na-nauchnata-konferenciia-quot-izkustvovedski-chete.949537

---

З А Я В К А

за

участие в изкуствоведските четения на 23-24 май 2012 г., провеждани от Научно-изследователския интитут по изкуствата

от

Юлиан Николов Митев, докторант в катедра „Изкуствознание” при НХА

 

До организаторите на „Изкуствоведските четения”

 

Уважаеми Господа!

                С настоящото писмо Ви известявам, че желая да взема участие в провежданите от Вашата организация  „Изкуствоведски четения” с доклад с продължителност 15 (петнадесет) минути, както и с отпечатване на статия във сборник със статии, ако такъв бъде издаден.

                Аз съм докторант в катедра „Изкуствознание” към факултета „Изящни изкуства” на Националната художествена академия. Работното заглавие на докторантската ми теза е „Българският видеоарт (1990-2010) – зъзникване и проблеми”. Докладът, който искам да изнеса пред научната общественост е с работно заглавие „Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт”.

                Поради това, че цветът е една от основните съставки на всяка видео творба, той подробно и задълбочено трябва да се изследва, за да бъдат достигнати дълбинните смислови нива на всяко художествено произведение на екранните изкуства. Още повече става важен и актуален този въпрос когато се приложи дефинитивно върху видеоарта, разбиран като дискурсивно проявен интенциален видеоред, съчетаващ визия и звук; текст и образ, подчинени на предварително промислена, социално и интелектуално обособена и художестгвено решена авторска задача. Цветът е едно от средствата за постигане на това. Анализът на неговите изменения – параметрични и колористични, както и постиженията на наши и чужди автори на видеоарт, са основа на доклада (и на статията ми).

                За написването на доклада е привлечен уникален български архивен материал из областта на видеоарта (от 90-те години на ХХ в.), с който научната общественост ще бъде запозната за пръв път по време на „Изкуствоведските четения”. chetenia@artstudies.bg

 

                Надявам се, че молбата ми ще бъде уважена.

                С поздрав:   Юлиан Митев

---

Кратка творческа автобиография на Юлиан Митев

 

 

                Юлиан Митев е докторант в Националната художествена академия, катедра „Изкуствознание”.

                Работното заглавие на неговия докторат е „Българският видеоарт (1990 – 2010) – възникване и проблеми” и  това е първият (в историята на българското изкуствознание) опит да се съберат, обобщят и подложат на задълбочен научен анализ сведения за българския видеоарт и за творците, които работят в тази област на изобразителното изкуство.

                Своя интерес към съвременното българско и световно изкуство Юлиан Митев проявява още по времето на следването си като студент в НХА. Неговата първа студентска статия, отпечатана в сборника „Начала”, е посветена на пърформанса и е озаглавена „Българският пърформанс – гост на границата между две епохи”.  Темата за българския пърформанс  след това е развита задъбочено, с привличане на оригинален изследователски материал, и е защитена като дипломна работа.

                Докторантът се занимава и с текуща художествена критика и е публикувал свои рецензии за актуални изложби в „Бюлетин на Съюза на българските художници”.

                В областта на неговите интереси влизат фотографията и видеографията. Публикувал е свои видеоклипове, както и първия в историята българскине научиди доклади видеодоклад, в Интернет. Освен магистър по изкуствознание (НХА) той е бакалавър (СУ)  по журналистика с  профил „Телевизионна журналистика”.

                Живее и работи в София. 

---

Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт

(заявка за участие)

 

Тема на доклада: цветът в българския и световния видеоарт – компаративен анализ.

 

Обект на изследването: българският и световният видеоарт, в който авторите са дали примери за интересно и нетривиално използване на цвета. 

 

                Цветът в изобразителното изкуство е един от основните инструменти, с които борави художникът. Освен това цветът е и важен фактор за успешното решаване на задачите, които творците, работещи в различни области на  изкуството, поставят на дневен ред пред обществото.

                За цвета в изкуството има огромно количество литература. Сравнително по-малко, но достатъчно е писано за ролята и мястото на цвета в екранните и зрелищните изкуства. В българската литература обаче липсват текстове, посветени на това как бългаските видеоартисти боравят с цвета във видеоарта.  Поради това, че видеоартът се създава от художници, то логично е да се мисли, че те, съзнателно или не, ще го използват като един от основните фактори и в този род свои творчески изяви. От друга страна видеоартът, мислен като дискурсивно проявен интенциален видеоред, съчетаващ  изменящи се във времето визия, звук, текст и образ, подчинени на предварително промислена художествена авторска задача, включва иманентно в себе си и цвета.

                Цветът във видеоарта има огромно значение за разкриване на образа. Това, че образът е добит, обработен, преработен и разпространен с помощта на камкодер и оптико-механични и електронни приспособления помага на художника да търси и намира, както в чисто интелектуален, така и в технически план, най-адекватните цветови решения на авторовата задача. Поради това трябва да бъде задълбочено изследван феноменът български и световен видеоарт (от зараждането му през 60-те години на ХХ век до наши дни) и това, как се използват възможностите на цвета в него.

                Това е задачата на моето изследване и на докладът, който ще представя на вашето внимание по време на „Изкуствоведски четения `2012”.

Юлиан Митев – докторант в НХА