Юлиан Митев

Цветът – фактор за решаване на художествените задачи в българския и световния видеоарт

   Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. 

Предварителни думи

Уважаеми колеги!

Като поднасям своето възхищение и уважение към организаторите и участниците в този научен форум, искам да подчертая, че това, което ще чуете сега е доклад, а не статия.
Докладът е разделен на две части – текст, с продължителност 8 минути, и илюстративен видеоклип с дължина 5 минути.
Поради тази причина докладът ще бъде изложен тезисно.

Актуалност на темата

 В България има отделни опити на Мария Василева и Диана Попова, посветени, от позиция на текущата художествена критика, на видеоарта, но в техните текстове, по понятни причини, дискурсът е публицистичен. Свилен Стефанов и Чавдар Попов разглеждат и анализират творчеството на отделни видеоартисти.
Единствен научен труд, посветен на "Трансформации на времето в съвременните видео и дигитални изкуства” с подзаглавие „Работи от художествените форуми в Югоизточна Европа след 1996 г." е защитен от Васил Еленов Марков в НБУ през 2012 г.
Изводът е, че темата е актуална, интересна и в българската научна изкуствоведска литература липсват капитални съчинения, посветени на българския видеоарт и неговите създатели.

 Тематика

Този доклад е посветен на цвета като средство за изразяване на творческата задача в дискурса на индивидуалните художуствени практики през ХХ и ХХІ век какъвто е видеоартът.

Въведение
Терминологично определение за видеоарт

 В текста на дадения доклад под видеоарт разбираме: „дискурсивно проявен интенционален видеоред, съчетаващ в определен визионален порядък подвижни и/или неподвижни образи, записани с помощта на видеокамера, с възможно добавени към тях текст и звук, и подчинени на предварително промислена художествена авторска задача”.
За съдържанието на останалите термини сме се придържали към общонаучните им значения и употреби в съвременното изкуствознание.

 Методологически основи на изследването

Методиката за изследване на цвета е съставена след преработката на текста на Сергей Айзенщайн „Цветът [1] и включва разкриване на въпросите за цвета във видеоарта в следния ред:   

  Тезиси на доклада

Контратеза 1.
Не винаги авторът има възможност да борави с технически средства, които отразяват адекватно неговите творчески намерения. Оборудването за видеозапис много често е или несъвършено, или недостъпно.

Синтез 1.
Историческото развитие на идеята за механичен добив на реалния природен образ преминава от черно-бялата фотография като начин за неподвижно фиксиране на образа. Киното до появата на зветната филмова лента също е черно-бяло. Първите опити с магнитна видеолента също не разполагат с възможност за цветен запис През този период художникът търси начини за косвено показване на цвета. В мизанкадъра има предмети – условни цветови маркери, чийто цвят е добре познат на зрителя. Фотографияга и филмовата лента по химичен път могат да бъдат тонирани в сепия или друг цвят и по този начин художникът да включи общ цветови настрой в своето произведение. След появата на цветната видеолента общото тониране – например в „сепия” е маркер „ретро” при предаване на изображението.

Теза 2.
При наличие на човешки фигури цветът на лицето и неговата промяна е основно средсто, което концентрира зрителя върху авторовия дискурс във видеото.

Контратеза 2.
Това може да бъде вярно за облечената фигура, но ако разглеждаме дихотомията „облечено-съблечено”, то дискурсът може да бъде пролонгиран по-скоро към дрескода на облеченото тяло, а изменението на цвета на лицето по-скоро може да доведе до ретардация на разбирането на художествената идея.

Синтез 2.
В миналото, например 60-80 основната цветова стратегия на голяма част от създателите на видеоарта се състои в това – да заставят видеото да се обърне само към себе си, да застане с обектива на видеокамерата към собствената си рефлексия,  да ззпочне да се самоизобразява. В посочените десетилетия се счита, че само по такъв начин може да се демонстрира мощта на прозрачността (транслюцидността) на това средство. Поради това канадския художник М.Сноу във видеоарта си, наречен „De La” помества камерата на конструкция с въртяща се глава. От българските автори, отразили подобни инвенции може да посочим Расим, Венцислав Занков и Габриела и Борис Сергинови.

Теза 3.
Българските и световните видеоартисти най-често боравят с цвета като признак на новърхността, чийто главен елемен е текстурата.
 
Контратеза 3
Освен като част от натурата, въплътена в текстура цветът може да служи на видеоартиста и като маркер за агресия – черния дим, всепоглъщащата белота в първата секунда на взрива, жълто-червения пламък на огъня. Ако художникът не поднесе подобна символика праволинейно, но той може, с помощта на цветна завеса (искуствено заместване на един цвят с друг) да доведе зрителя до когнитивен дисонанс, което е стратегия на проблем на зрителското виждане. Така постъпва например Аделина |Попнеделева като пере бели мъжки ризи с кал и Борис Мисирков и Георги Богданов във „Фабрика”(1997), а също и Елена Белова в “Impression of mirror”(1996-1997).

 Синтез 3
С развитието на техниката и навлизането на компютърната обработка на видеофайловете пред художниците, работещи в тази област се откриват редица възможности при боравенето с цвета. При работата с цвета във видеоарта единствения сдържащ фактор днес е границата на креативността на видеоартиста.
 

  Така очертаните тези ни позволават да направим следните изводи:

Като сравняваме креативните възможности на човека и машината отбелязваме, че на днешния етап на развитие творецът на видеоарта все още е основната фигура. В ръцете на художника видеокамерата не замества четката, а целият фиксиращ комплекс. Показването (демонстринането на видеокартината) е едно от базовите различия, а употребата на цвят – сигурен белег за решаване на творческите задачи с методите на пластичните изобразителни изкуства, настанени в хибридната област, очертана от между тях и сценичните изкуства.

 22.05.2012 г. ,16,18 часа.

[1] За повече подробности вж: Айзенщайн С. Избрани произведения в 3 тома. Т.3. Неравнодушната природа. – С.: „Наука и изкуство”, 1977. – 577 с. Основното по темата е в раздел „Цветът” – с. 456-532.
2. Аудиофайл на доклада
http://my.mail.ru/bk/waz56/audiotrack?file=c9bbccbb5fbdcd1ac7b760a8ebfce019&uid=43949016

Розалинда Краусс. Видео. Эстетики нарциссизма
http://rggu.academia.edu/VikaMarchenkova/Papers/1523662/_._.
Превод от английски на руски език: by Vika Marchenkova